Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Десет явления, които научните среди не могат да обяснят
Много хора, които са били близо до смъртта, разказват за преживявания като преминаване през тунел в ярка светлина. (Photos.com)
Secret China
С развитието и постиженията на съвременната наука човечеството все по-силно вярва, че науката има силата да предостави обяснение за всичко на планетата и във вселената. Но нека си припомним, че въпреки много явления в света да имат научни обяснения, не всички феномени могат да бъдат обяснени с научното познание. Например науката все още не е дала категоричен отговор за процеса, чрез който първоначално е била формирана вселената. Нито може да обясни пораждането на религиозните вярвания. Прекрачвайки в царството на свръхестественото, съществуват загадъчни явления, на които не са били давани правдоподобни научни обяснения, защото научният метод не може да бъде приложен за измерването или изучаването на подобни явления…
Нека разгледаме някои от тези необяснени феномени и да си припомним, че природата сама по себе си е чудо и че много неща все още си остават мистерии.
1. Плацебо ефектът
Плацебо ефектът е медицинска загадка, засягаща влиянието на съзнанието върху физическото здраве и лечението. Установено е, че пациентите, които вярват, че им е било дадено ефикасно лекарство, могат да бъдат излекувани, дори да са приели само захарни таблетки. Това откритие е довело до провеждането на експерименти, при които е подсигурена двустранна неосведоменост – на експериментаторите и на участниците – за да се избегне повлияването на резултатите от техните очаквания.
За съжаление с течение на годините ефективността и измеримостта на плацебо ефекта са определени от науката като недостоверни. Това може да се дължи на ограниченията на научния метод. Независимо от това, има много случаи на самоизлекуване на хора, които понякога дори превъзхождат медицинските средства, налични за лечение на физическото тяло.
2. Шестото чувство
Петте сетива на зрение, слух, вкус, допир и мирис ни помагат да изследваме физическия ни свят. Съществува и шесто сетиво – вътрешна сила на възприятието, позната като „интуиция”. Думата „интуиция” идва от латинската „intueri”, която означава „да гледаш навътре”. Интуицията е способността да знаем и разбираме без да прибягваме до логически разсъждения или анализ и е срещана при всички хора, в различни степени на изостреност.
Интуицията често е упоменавана като „предчувствие” или „инстинктивно усещане” – вътрешно знание за нещо или за дадена ситуация, без да е било предварително достояние. Според проучване на пиар компанията Burson-Marsteller (2006 PRWeek/Burson-Marsteller CEO Survey) 62% от хората по висшите ръководни постове са по-склонни да вземат бизнес решения, позовавайки се на интуицията си, отколкото на анализите на данни.
Изследване от 2007 г., публикувано в сп. „Current Biology”, също установява, че когато на участниците не е предоставено време да погледнат и трябва да разчитат на интуицията си, те са по-точни в избирането на различен символ измежду над 650 идентични такива, отколкото когато им са дадени 1,5 секунди за разглеждане на символите.
Древният китайски философ Лао Дзъ някога казал следното: „Силата на интуитивното разбиране ще ви предпазва от беди до края на дните ви.” Албърт Айнщайн също заявява: „Единственото истинско ценно нещо е интуицията.”
Но откъде идва интуицията? Изследвания върху човешкия мозък сочат към епифизната жлеза като възможен отговор на загадката. Рене Декарт (1596-1650), бащата на съвременната философия, нарича епифизната жлеза „седалището на душата”. Древната източна мисъл смята, че интуицията е в областта на епифизната жлеза и вярва, че тя може да получи озарение от душата под формата на знание и идеи.
3. Близки до смъртта преживявания
Има много сведения за различни странни преживявания, които възникват, когато хората са близо до смъртта – като преминаване през тунел в ярка светлина, среща с любими хора и изпитване на спокойно, ведро чувство.
Най-забележително е преживяването на д-р Джордж Родоная (George Rodonaia), чиито „близки до клиничната смърт преживявания” през 1976 г. са най-обширният случай, регистриран някога. Преживяването преобразило Родоная, който допреди това бил атеист, а след това бил ръкоположен в свещеник в Източноправославната църква. Неговото преживяване подсказва, че отвъд този човешки физически свят съществува и друг.
При все че хората наистина са преминали през тези преживявания, науката не е успяла да предостави обяснение за явлението на близките до смъртта преживявания. Някои учени се опитват да предположат, че този тип преживявания могат да бъдат обяснени като резултат от халюцинациите на увредения мозък. Но мозъчната травма невинаги е случаят, така че нито една конкретна научна теория не е в състояние да предостави обяснения или причини за възникването на тези преживявания у хората и да отговори защо те често са животопроменящи.
4. Неидентифицирани летящи обекти
Неидентифициран летящ обект (НЛО) е термин, създаден от американските военновъздушни сили през 1952 г., за да се класифицират обекти, които не могат да бъдат идентифицирани от експертите след проучване. В популярната култура представата за НЛО обикновено се възприема като равносилна на космически кораб, управляван от извънземни.
НЛО са били наблюдавани и документирани още от времето на династията Сон в Китай. През XI ти век Шен Куо (Shen Kuo), (1031–1095) – учен и военен генерал, пише в книгата си „Есета от езерото на сънищата” („Dream Pool Essays”) от 1088 г. за летящ обект с формата на мънисто, излъчващ ослепителна светлина от вътрешността си, който можел да се придвижва с невероятна скорост.
Кенет Арнолд, американски бизнесмен, съобщава, че е видял девет обекта със сияйна светлина да летят в близост до връх Рение в щата Вашингтон през 1947 г. Той ги описва като дискове с формата на чиния, които са „плоски като поднос за пай”. Сведенията му получават значително внимание и привличат огромен обществен интерес.
Оттогава наблюденията на НЛО нарастват експоненциално. Явлението НЛО е изучавано както от правителството, така и от независими изследователи по цял свят. Д-р Джоузеф Алън Хинек (1910-1986) работел за Американските въздушни сили, разследвайки наблюденията на НЛО. Първоначално той е силно критично настроен, но след проучването на стотици съобщения за НЛО в течение на три десетилетия, мнението му се променя.
В по-късните години от кариерата си Хинек започва да дава гласност на разочарованието си от простия маниер, по който повечето учени разглеждат НЛО – с нежелание и несклонни да признаят необяснимото.
5. Дежа ву
Дежа ву, или „вече видяно” на френски език, е свръхестественото познато усещане, че вече сме били на определено място или събитие преди, докато го преживяваме за пръв път. Хората могат да изпитат много странни усещания за нещо познато по отношение на нещо, което виждат пред себе си, като че ли то се е случвало и преди, същевременно знаейки, че са изправени пред него за пръв път. Проучвания в областта на неврофизиологията са опитвали да обяснят подобни преживявания като аномалии на паметта, мозъчна патология или странични ефекти от лекарства.
Проучване от 2008 г. на психоложката Ан Клиъри (достъпно на http://cdp.sagepub.com/content/17/5/353.full) установява, че дежа ву може да е свързано с познавателната памет. Алтернативни обяснения асоциират дежа ву с предсказанията, спомените от предишни животи, ясновидството или със загадъчен знак за изпълнено предопределено условие в жизнения път. Каквото и да е обяснението, дежа ву със сигурност е явление, универсално за човешкото състояние, и фундаменталната му причина все още е загадка.
6. Духове
Споменаването на духове в класическата литература от автори като Хомър и Данте подсказват, че човешкият опит с паранормални явления е отдавнашен и често срещан. Днес обитаваните от духове места, като Whaley House в Сан Диего, са включвани в списъците с туристически атракции и твърденията за видени духове не са необичайни.
Поп културата е преситена с филми за духове, но при все това конвенционалната наука страни от обяснението на подобни феномени. Единствено изследователите, поставени в периферията на научните кръгове, правят опити да измерят достоверността на подобни явления.
Съществуването на духове има огромно значение по отношение на измеренията отвъд този наш физически свят и продължаването на човешката душа след смъртта. Изследователите, работещи по този въпрос, се надяват, че един ден тази загадка ще бъде разрешена.
7. Необяснени изчезвания
Съществуват многобройни странни случаи на безследно изчезнали хора.
Например през 1937 г. пилотът Амелия Еърхарт и навигаторът Фредерик Нунан изчезват със самолета Lockheed по време на полет. Те приближават о. Хауланд в Тихия океан, когато от катера „Итаска” на американската брегова охрана получават съобщението им, че им свършва горивото. По-нататъшната комуникация обаче е трудна и от „Итаска” не успяват да определят местоположението на самолета.
Скоро след като Еърхарт и Нунан изпращат съобщението, че имат гориво само за половин час и не могат да видят земя, връзката е прекъсната. Те са можели да се приземят единствено във водата, но след години на издирване нито летците, нито самолетът са открити в океана.
В случаи като този, независимо от огромните усилия на различни разследващи органи, използващи най-добрите съвременни научни техники, не сме успели да намерим конкретни отговори на това, какво се е случило с мистериозно изчезналите хора.
8. Бермудският триъгълник
Бермудският триъгълник – областта от Атлантическия океан между Бермудите, Маями и Сан Хуан, Пуерто Рико, където кораби и самолети продължават да изчезват – е една от големите съвременни загадки на нашата планета.
Оцелели разказват истории за времеви премествания, объркани навигационни уреди, спускащи се от небето кълба от светлина, внезапни и бурни промени във времето и необясними стени от мъгла, като описаните от Франк Флин през 1956 г. Той описва мъглата като „непозната маса”, която изцедила мощността на двигателя, след като корабът проникнал в нея.
През 1970 г. Брус Джернън Джуниър се натъква на мъгла, която обвива самолета му и се превръща в нещо от някакъв друг свят. През годините учените работят за разгадаването на мистерията на Бермудския триъгълник, като казват, че мистерия няма. Но онези, които директно са преживели странните събития и са оживели, за да разкажат за тях, категорично заявяват, че над морето и небесата на Бермудския триъгълник има неща, които са отвъд логичното обяснение.
9. Голямата стъпка
Голямата стъпка е едно от най-легендарните създания, изучавани от криптозоологията. Известно още като „Саскуоч” в Северна Америка, то е наричано и „Йети” или „Злия снежен човек” в хималайския регион на Непал и Тибет, както и „Йови” в Австралия.
През 1951 г. алпинистът Ерик Шиптън заснема гигантски отпечатък от стъпка в Хималаите. Снимката смайва света и прави известна историята за Голямата стъпка. През 1967 г. Роджър Патерсън и Робърт Джимлин показват запис на това, което по думите им е Голямата стъпка. Оттогава световноизвестният запис е подлаган на много опити за удостоверяване на автентичността, както и за опровержение.
Антропологът Гроувър Кранц изследва филма на Патерсън и Джимлин и заключава, че това е автентичен запис на неизвестно двукрако създание, което е много голямо. Но поради солидни физически доказателства за Голямата стъпка, конвенционалната наука не приема твърденията за съществуването му. При все това митът се подхранва от съобщения за видели Голямата стъпка по цял свят.
10. Бръмченето
Явлението на постоянен нискочестотен бръмчащ шум е било съобщавано на многобройни места по света, особено в САЩ, Великобритания и Северна Европа. Звукът, който не всички хора са в състояние да чуят, е известен просто като „бръмченето” или с името на мястото, където е чут, като „бръмченето от Таос (Ню Мексико)”, „бръмченето от Кокомо (Индиана)”, от Бристол (Англия) и от Ларгс (Канада).
За онези, които могат да го доловят, звукът често е описван като бученето на отдалечен дизелов двигател. То е причинило изключително страдание на някои хора, с пагубни странични ефекти, нарушаващи нормалния начин на живот.
Правителствени органи по цял свят са разследвали произхода на бръмченето. В САЩ най-ранните проучвания започват през 1960 г. през 2003 г. Министерството на околната среда, храните и селските въпроси на Великобритания публикува доклад, анализиращ тези нискочестотни шумове и влиянието им върху оплакващите се от тях. Но заключителните резултати, определящи източника на шума, са уклончиви и това явление си остава мистерия.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!