Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Постановка на човешките права: Завръщането на „революционната опера”
Адвокат Джон Кланси (John Clancey) (вдясно), член на адвокатска организация, протестира за освобождаването на пекинския адвокат по човешките права, Гао Джишенг, пред хонконгския офис на China Liaison на 4 февруари 2010 г.; Гао бе отведен от дома си на 4 февруари 2009 г. и местонахождението му все още е неизвестно. (Mike Clarke/AFP/Getty Images)
Matthew Robertson, Epoch Times
Хвалбите на Китайската комунистическа партия относно подобренията по отношение на човешките права силно наподобяват пекинските „революционни опери”, композирани от мадам Мао по време на Културната революция. Тогава целта на индоктринирането бе сведена до китайския народ и гражданите нямаха изход. Сега на прицел е светът, празнотата на жестовете е видна за всеки, а участието е доброволно…
Случаят на изправилия се срещу статуквото адвокат на човешките права, Гао Джишенг (Gao Zhisheng) , илюстрира тази тенденция. Неотдавна се появиха сведения, че Гао, чието изчезване преди повече от година привлече международно внимание, е бил в убежище в планинска област през последните шест месеца. Това бе кулминацията на серия смехотворни твърдения относно неговото положение, вариращи от „изчезнал по време на разходка”, до това, че е бил назначен на доходоносна позиция в отдалечената западна провинция Шинджиянг (Xinjiang).
Паралелите между неотдавнашните, очевидно абсурдни предположения относно обекта на една от най-чувствителните и нашумели политически репресии в Китай в наши дни, и еквивалентно нелепите „революционни опери”, поставяни от ККП през 60-те години, се правят лесно. И в двата случая нелепостта на партийните изказвания се проявява в пълна сила.
По време на Културната революция арии от „осемте образцови опери” бяха излъчвани във всяка обществена среда, припомня си Хуо Уанг (Huo Wang) в книгата на Шинг Лу (Xing Lu), „Риторика за китайската Културна революция”, публикувана през 2004 г.: „Съвременните опери са единствената художествена форма, останала в цял Китай. Не можете да избягате от това, да ги слушате. Чувате ги всеки път, когато включите радиото. Чувате ги от високоговорителите всеки път, когато излезете навън.”
Традиционната (наричана „буржоазна”) пекинска опера бе трансформирана (с други думи, деформирана) от съпругата на Мао, Джиянг Чинг (Jiang Qing), за да изпълни идеологическите задължения към ККП. Според Лу оперите са имали три цели. Първата е била да „затвърди правилността” на Маовата теория за „въоръжената борба на масите”; втората – да индоктринира китайския народ с идеята, че винаги е имало класова борба между пролетариата и буржоазията; а третата – да представи „героична обрисовка на работниците, селяните и войниците.”
По подобен начин изявленията на ККП относно нейното спазване на върховенството на закона и подобренията по отношение на човешките права имат за цел да убедят света, че ККП би трябвало да управлява Китай и да го поведе към бъдещето, и че прогресът към гражданско общество се осъществява.
Принуждаването на Гао Джишенг да проведе телефонно обаждане в присъствието на приятелски настроени агенти от Бюрото по обществена сигурност е друг пример. То създава очевидната лъжа, че той е свободен и че е бил свободен от шест месеца, и още повече – свободен дотам, че е могъл да прекара известно време навън, за да събере мислите си в спокойствието на древен планински район. Това е представление от порядък, подобен на зашифрованите политически внушения на революционната опера, имащи за цел да убедят наблюдаващите в идея, която е очевидно невярна, със заплаха от последствия, в случай че публиката откаже да я възприеме.
В глобален съвременен контекст „неприемането” представлява публичната критика на западни правителства към състоянието в Китай на човешките права и гражданското общество; последствията от страна на режима включват заплахата от „накърнени отношения”.
Днес ККП продължава да индоктринира и подчинява китайския народ. За тази цел тя разчита на комбинацията от все по-рафинирана пропаганда, обединяваща партията-държава и представата за Китай като нация, и подразбиращата се възможност за принуда, също изтънчена и варираща от трудности при получаването на помощ от държавата в бизнес-начинания до трудови лагери и затвори с изтезания, през каквито е преминал и Гао.
Фарсът се пренася и към света чрез изявления за прогрес и публични драми с внимателно написан сценарий, като принуждаването на Гао да се преструва, че е свободен. По време на Културната революция китайският народ нямаше друг избор, освен да кима в знак на съгласие. Днес светът може ясно да види разиграваните игри, но все още често кима в съгласие.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!