Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Катинската гора
Едвин Сугарев, svobodata.com
Вчера – на 10 април 2010 година, край Смоленск се разби полският правителствен самолет, носещ на борда си значителна част от елита на полската нация. Загинаха полският президент Лех Качински, шефът на президентската администрация Владислав Сташак, началникът на генералния щаб на въоръжените сили Франтишек Гонгор, бившият министър на националната отбрана Йежи Шмайджински, управителят на Централната банка на Полша Славомир Скржипек, зам.-министърът на външните работи Анджей Кремер, председателят на полския олимпийски комитет Пьотр Нуровски. Също: 15 депутати от Сейма и сенатори, както и цялото висше командване на полската армия.
Има някаква зловеща ирония в тази гибел: жертвите отиваха на поклонение пред святата памет на други жертви. Отиваха в Катинската гора, където през 1940 година войските на НКВД разстреляха близо 22 000 поляци. И тогава, както и сега, жертвите са съставлявали елита на полската нация. Убити са както военни, така и цивилни, и в това число: 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, трима едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от сто писатели и журналисти и над двеста пилоти. На практика е ликвидиран повече от половината офицерски състав на Полша, поделена между съветска Русия и хитлерова Германия.
И една зловеща подробност: смята се, че 7000 души души са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД Лубянка. С изтрел в тила – като жертвите са били карани да легнат по очи върху напластените в дълбоки ровове тела на убитите. Били са с вързани ръце, докарвали са ги седмици наред в специални арестантски влакове.
Очевидци от селцето Козьи горы, в чиито околности са се състояли разстрелите, твърдят, че в гората край селото е имало малък дворец, предназначен за почивна станция на висши функционери от НКВД, ограден с бодлива тел, с караул. В тази посока ежедневно се отправяли тези „черните гарвани” – камионетките, в които са наблъсквали пристигащите с камиони арестанти. През нощта жителите на селото чували викове и изстрели. И това е продължавало седмици наред.
През пролетта на 1943 г. германците, вече престанали да бъдат съюзници на Сталин, разравят масовите гробове и дават гласност на извършеното престъпление. Създаена е международна лекарска комисия от представители на 12 страни, която участва в разкриването на масовите гробове, и нейните заключения са недвусмислени. България е една от страните, изпратили свой представител: българският патолог доц. Марко Марков. След съветската окупация го съди тъй нареченият “Народен съд”. Осъжда го, разбира се, на смърт.
Убийствата в Катин са само част от геноцида, на който е подложена Полша след руската окупация. В резултат от секретния протокол към пакта Молотов-Рибентроп, подписан на 23 август 1939 година в Москва за подялба на Полша между Германия и СССР, съветски войски завладяват източните територии на Полша. На бърза ръка се спретват концентрационни лагери, разположени в районите около Харков, както и на територията на Украйна и Белорус. Един милион и половина поляци са депортирани във вътрешността на СССР. Основната чистка, освен сред военните, обхваща и интелигенцията – нещо впрочем типично за източните сатрапии. През март 1940 Лаврентий Берия изпраща до Политбюро докладна относно необходимостта да се реши проблема с полските офицери – по обичайния за подобни касапи начин. Върху писмото личат подписите на Сталин, Молотов, Ворошилов и Микоян. И полският елит бива разстрелян.
Естествено, руснаците не се признават за виновни за проведеният от тях геноцид. Опитват се да го припишат на хитлеристите – и по тяхно настояване зверството в Катин наистина е включено в обвиненията за военните престъпления на Германия по време на Нюнбергския процес – но трибуналът отказва да го приеме – и въпросът за неговото авторство остава висящ.
След поредица от публикации, изобличаващи действителните убийци от катинската гора, САЩ създават специална комисия, която да разследва случая – тъй наречената “комисия Майден”. Нейният доклад, представен пред ООН на 12 февруари 1953 г., не оставя съмнения кой е отговорен за масовите убийства. Руската страна обаче продължава да оспорва доказаните вече факти – и едва през 1992 г. руския президент Борис Елцин признава престъплението и предава архивните документи за Катин на полския си колега Лех Валенса. Сред тях са споменатото решение на Съветското Политбюро за екзекутиране на 25 700 полски пленника, снабдено с подписите на Сталин, Берия, Ворошилов, Молотов, откъс от непосредствената заповед на НКВД за провеждане на разстрелите от 5 март 1940 г., и справката на тогавашния министър на вътрешните работи Шелепин до Хрушчов от 3 март 1959 г., с което му докладва, че са били екзекутирани 21 857 поляци, като предлага личните им дела да бъдат унищожени.
Катинският геноцид обаче никога не бива осъден официално от международната общественост – така, както бяха осъдени хитлеристките престъпления. И поляците никога не получават извинение от сегашните лидери на Русия за зверствата на техните предшественици. Нещо повече – след премиерата на филма “Катин” на Анжей Вайда и след посещението на загиналия сега Лех Качински в Русия, при което той не си направи труда да отиде до Кремъл, а само се поклони пред паметта на жертвите в Катинската гора – и след това се върна в Полша – именно за да присъства на премиерата на този филм – в руската преса се появиха статии, които лансираха версията, че казусът с Катинския геноцид не е решен окончателно – и дори че представените от Елцин документи били фалшиви.
Мнозина очакваха, че официални извинения от името на Русия ще поднесе руския премиер Владимир Путин, който заедно с полския си колега Доналд Туск отбеляза 70-годишнината от това трагично събитие на седми април – пред мемориалния комплекс, изграден на мястото на клането. Очакванията им останаха излъгани – Путин обяви, че “и руснаците, и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на потекло, раса и религия.” Ни дума обаче за покаяние, което единствено би смекчило паметта за продължаващата столетия вражда между двата народа.
Изглежда това понятие е напълно непознато за руските лидери. Те не се извиниха на собствения си народ за милионите, избити в ГУЛАГ, нито за свинствата си в Авганистан и Чечня, нито за милионите немски жени, изнасилени от войниците на “славната” Червена армия. Не се извиниха за избитите без съд и присъда в окупираните от тях страни, нито за сатрапските режими, създадени с тяхна помощ, нито за концлагерите, градени по техен пример. Естествено, че няма да се извинят и за Катин.
И със сигурност скръбта им за повторната гибел на полския елит в Катинските гори не е особено искрена. Но да прощават могат само гордите – гузните и подлеците не могат.
В сравнение с Русия Полша е малка, но горда страна. Тук много пъти руските щикове са проливали полска кръв, много пъти руски, а после и съветски войски са окупирали пропитата с тази кръв земя.
На което поляците винаги са отговоряли по един начин – с непримиримостта на гордите, за които свободата и родината стоят над личната съдба. Тръгвали са да воюват за тази свобода, пеейки: “Полска ейшче не згинела”. Тази песен ще ги крепи и сега, ще им помогне да надмогнат скръбта, ще се намерят нови достойни хора, които да довършат делото на загиналите.
Такава песен тези – касапите и касапските синове, недосегаеми за покаянието, не могат да запеят никога. Те просто са бедни, убоги, уродливи, духовно осакатени хора.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!