Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Китайската система за регистрация по местожителство подложена на критики

Rona Rui, Epoch Times

Тринадесет вестника в Китай предприеха необичайната стъпка за публикуване на съвместна уводна статия на 1 март 2010 г., поставяйки своенравния характер на китайската система за регистрация по местожителство в светлината на прожекторите. Призивът за реформа в системата хукоу (hukou) дойде в чувствителен и вероятно изчислен момент, в навечерието на започването на Националния народен конгрес и Китайската народна политическа консултативна конференция, наричани още „двете сесии”.

Призивът, подписан от издания като сравнително либералния „Southern Metropolis Daily”, твърди, че реформата на системата хукоу е необходима с цел улеснение на хората и наваксване с времето.

Настоящата система за регистрация по местоживеене е довела до неравнопоставеност между градските жители и фермерите, както и сред самите градски жители, твърди статията. По-нататък в нея се споменава, че системата хукоу ограничава свободата на придвижване, открито нарушава китайската конституция и се е превърнала в инкубатор за корупция, като статутът за градско жителство е купуван и продаван от кадри на комунистическата партия, действащи като посредници.

Системата хукоу е въведена през 1958 г. от директора на Бюрото по обществена сигурност, Луо Руичинг (Luo Ruiqing), който тогава декларира, че целта й е „да спре населението от селските райони от сляпо придвижване към градовете”. Предполагало се е, че това ще се придържа към „свободата на местожителство и придвижване”, гарантирана от конституцията. Тази клауза обаче е премахната от конституцията през 1975 г. и така системата хукоу губи конституционната си основа.

„Фактът, че някои регулации могат да превишат конституцията, истински отразява това, че в Китай няма никакво законово управление – коментира Грейс Лий (Grace Lee), бивш китайски съдия, която в момента живее в САЩ. – Системата хукоу, наред с предишната система „за задържане и екстрадиция” са два порочни закона в съвременен Китай за ограничаване и дискриминация на фермерите.”

Скоро след въвеждането на системата хукоу селските райони на Китай са потопени в глад чрез Маовата кампания „Големият скок напред”. Десетки милиони умират от глад, след като са били принудени да работят по колективни поля, а на някои места са били ограничени до порции от около 225 гр. зърно на ден. Същевременно опитите на фермерите да се преместят някъде другаде са били възпрепятствани от системата хукоу.

През съвременния период на икономическа реформа свободата, собствеността, сигурността и животите на много мигриращи работници – онези, които се придвижват от селските райони към градовете, за да работят – са експлоатирани, защото тези хора нямат легален статус. През 2000 г. ученият Хайн Малий (Hein Mallee) сравнява правата на китайските мигриращи работници с тези на нелегалните чужденци в други части на света.

Усилията на милиони мигриращи да се противопоставят на безкомпромисната комунистическа бюрокрация са подкопали значителни части от системата хукоу през последните няколко десетилетия, но важните елементи си остават.

Според г-жа Лий системата хукоу все още действа, защото прави по-лесен мониторинга на Бюрото по обществена сигурност над населението както в селските, така и в градските райони. И което е по-важно, местни кадри могат да натрупат огромни облаги от продажбата на регистрации по местоживеене. „Има цена за регистрация по местожителство за всеки град в Китай. Например ще ви струва 3 млн. юана (около 440 000 щ.д.) да си купите къща в Пекин или Шанхай и да станете пекински или шанхайски жител; ще струва 2 млн. (около 293 000 щ.д.) да се преместите в Гуанджоу; 1 млн. (около 147 000 щ.д.) – за Далиан”, добави тя.

Същото важи и за записването в училище, което също може да бъде постигнато при правилната цена.

Уводната статия отправя призив към представителите и членовете на Двете сесии, предлагайки чист график за поетапното развитие на системата хукоу.

Уводната статия – повече, отколкото се вижда на пръв поглед

Известен шанхайски активист за демокрация, следящ политическите развития, сподели пред Epoch Times, че нивото на междупровинциалното сътрудничество, демонстрирано чрез съвместната публикация на 13-те медии преди Двете сесии показва, че на тях им е бил даден „някакъв знак” предварително.

По думите му, тъй като въвлечените вестници не са директни официални „говорители” на комунистическата партия, дори да предизвикат вълнение в обществото, няма да смутят режима твърде много. А от друга страна, откритостта им създава погрешното впечатление за определена степен на свобода на словото под управлението на Китайската комунистическа партия, допълни той; погрешно впечатление, което се е предало към отразяващите чуждестранни медии.

Това при всички положения е печеливша ситуация за 13-те вестника, продължи коментаторът, защото ако толкова голям социален проблем може действително да получи внимание по време на Двете сесии, рейтингът на тези медии ще се вдигне. Ако пък не, все пак ще бъдат разглеждани като застъпващи се за справедливост. „Те няма да обидят режима твърде много и следователно не се излагат на никакъв риск”, добави той.

Активистът за демокрация отказа името му да бъде публикувано с думите, че вече е бил в затвора за политическо дисидентство и не желае да се връща там.

Ученият Линг Кангджоу (Ling Cangzhou) пише в блога си, че подобни съвместни уводни статии може да поставят началото на една тенденция в Китай, но същевременно носят рискове. По думите му това показва, че журналистите вече са изгубили търпение и увереност в политическата реформа. Той похвали подхода на Southern Metropolis Daily.

Публикацията предизвика поредица от дебати в мрежата, като Интернет-потребителите започнаха да публикуват оплакванията си от настоящата система хукоу. Някои коментират, че независимо че имат добра работа в града, те все още са разделени от семействата си заради хукоу статуса. Други изразяват песимизъм относно предложенията с довода, че реформата на системата за регистрация по местожителство засяга твърде много аспекти. Трети възразяват, че едно от контрапредложенията в материала – карта за местожителство – само по себе си е „измамен трик”.

„Пътят на реформирането на системата хукоу ще е дълъг и труден – каза Лий. – На карта са поставени толкова много неотменни интереси.”

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!