Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Този материал бе любезно предоставен от Стефан ЧурешкиХристиянство и комунизъм
© Стефан Чурешки
Отношенията между християнство и комунизъм са предмет на разгорещени дебати навсякъде по света. Причинита се състои във факта, че комунизмът и християнството имат отношение към установяването на политически ред по света и в България и затова, главно в този прагматичен контекст се разглеждат отношенията между вяра и комунизъм. Някои изследовталеи твърдят, че християнството е противно на комунизма, а други казват, че комунизмът е истинско християнство без Бог. Общото между двете е идеята за честност, справедливост, милосърдие, социална хармония и достойно възнаграждение на хората, които с труд и знание извършват някаква полезна дейност за обществото. Комунизмът изхожда от научни разработки, най-вече философски и социологически, докато християнството е построено на богословието и на историческата традиция, главно от Средиземноморието. В отношението си към властта комунистите , водени от предсказанията на Маркс и Енгелс, които правят философска футуристика на базата на знанието от ХІХ век виждат подобряване на живота на човека на Земята, като чрез революция потиснатите и унижените ще победят самодоволните богаташи и експлоататори, каквато е закономерността на хода на историческия процес навсякъде по света. Християнството пък вижда в усъвършенстването на човека, в чието развитие според св.Отци на Църквата трябва да се наливат ресурси път към по-добро битие, очаквайки дни на гонения над вярата, отстъпление и Второ пришествие на Иисус Христос, когато ще бъде установена абсолютната истина и вселенската справедливост. Различията между християнството и комунизма освен разминаването им в представите за мястото на науката и нуждата от религия изобщо е в тяхната есхатология. Комунизмът вижда по-добри бъдещи дни на човечеството, лишено от недъзите на обществения строй, който ражда битието на човека заедно с материално-техническите условия на живот, а християнството според своето учение вижда по-лоши дни, когато Сам Бог ще се намеси за да се скратят дните на мъчение заради избраните. В своята философия комунистите ползват идеята на протестантските комуни и идеята за избраните свише, само че на мястото на Божия избор поставят научните закономерности за хода на историята, поради което тълкуванията на историческата наука са основа на комунистическата вяра и и идеология, което прави от историческата наука нова догма на религията на атеизма, а историците-комунисти нещо като религиозни дейци, които трябва да докзават верността на Марксовата есхатология. Комунистите виждат избраната общност като политическа Партия, която си има своите ритуали, посвещения, строг морал и принципи на издигане по степените на героизъм, схващан в античен митологичен дух, като знание и ценз не се търсят, защото мистиката на самото членство е достатъчна за да се получи желания обществен резултат. Християнството вижда богоизбраната общност като Църква, която е организирана с Божествено участие и издигането в нея, наред с мистиката и ритуала се извършва по степени на посветеност в писмения и устния фонд на религията, като един от критериите на епископата е знанието, ценза и културата на йерарха. Усещайки, че историята и философията са основа на комунистическата есхатология, която напълно противоречи на християнската апокалиптика и виждане за края на света християнските автори и дейци чрез тълкувание на историята и създаването на религиозна житейска философия в твърд и мек изказ и послание се стремят да разрушат вярата на комунистите и да ги накарат да признаят властта на Църквата, като крайна мяра за всичко, което става на Земята. Двойките опозиции наука-религия, Партия – Църква, оптимистична есхатология-мрачна апокалиптика, мистика на посвещението без ценз на основата на героиката – посветеност и знание от страна на християнскта организация и исторически материализъм- идеалистична духовност характеризират основата, на която се основават дебатите и противоречията между християнство и комунизъм навсякъде по света. Характерното и за комунизма и за християнството е, че те се интернационални, претендират за универсалност и като такива не приемат национализма и неговата идеология като религиозен, философски и идеологически съюзник. Изключение от тази постановка прави БПЦ, която в годините на комунизъм се позовава на националните си заслуги, а нейните материални обекти са включени в системата на паметниците а културно-историческото наследство и като такива са обект на посещение от страна на българи и чужденци. Но това става успоредно с много интернационалин контакти, които Църквата провежда, като най-тесни отношения са връзките с Руската православна Църква, която фактически е подредила духовно-идейното пространство на модерното българско православие, обръщайки внимание върху нуждата от почит към историческите паметници от страна на Църквата и нейната историческа роля по Освобождението на България от османска власт и запазването на нацията в годините на мюсюлманско владичество. Така отношението на българския комунизъм, който също ползва услугите на националната идея към християнството е смегчено, а Църквата получава привилегии и правото да не прави нищо, защото като интегрална обществена визия комунизмът създава алтернативни дейности на всичката църковна дейност и фактически на духовенството остава само литургията, требите и молитвите заедно с идеята за историческа заслуга, поради което християнството в България е силно зависимо от патриотизма и след падането на комунизма националните формации в страната се изживяват и като религиозни милиции за чистотата на православието, което обаче както и през комунизма е силно зависимо от интернационални фактори. Една от двойките опозиции на отношенията християнство-комунизъм- Партия- Църква се запазва, като за мястото на Църквата се поставят редица въпроси и питания, особено след успехите на светската дейност, особено в областта на образованието и културата, които повишават грамотността на българите, макар да се спори доколко масовото и задължително комунистическо образование създава грамотни хора, имайки предвид факта, че назначаването на учени и специалисти без приноси в областта на познанието е направено от властови, а не от познавателни принципи.
Основната идея на комунизма в световен мащаб е да създаде алтернатива на християнската цивилизация и да роди и възпита нов човек, лишен от недъзите на досегашните култури в историята на човечеството.
В опозицията Партия – Църква алтернативността на комунистическата философия и идеология издирва всяка проява на несъответствие между учението на Църквата и делата и помислите на религиозните дейци, като поощрява всяка историческа проява на несъгласие в официалното учение и устройство на Църквата. Комунизмът задава въпроси за мястото на Църквата в цивилизацията, като си служи с общофилософски доводи от дохристиянския период, който комунистическите идеолози познават перфектно, с доводи от нехристиянските религии, които западния свят в колонизацията след Великите географски открития е описал и систематизирал, включително и алтернативните на християнското изповедание религии и богопредстави в историята и съвремеността и чрез ограничаването на информация, която може да доведе до християнство и до подчинение на волята и ума на човека на властта на Църквата. Комунизмът обаче ползва историческия опит на християнството и най-вече уменията на Църквата, която със своите психологически разработки от духовния и интелектуален опит в историята на Европа иСАЩ може да контролира ума, емоцията, представите и поведението на човека, като чрез слово и дело целенасочено го въвежда в режим на несвобода и манипулация. В този смисъл комунистическото образование има претенцията да освободи ума и емоцията на хората от клерикализма, който се използва користно, безвъзмездно и със скрита материално-властова цел от светски характер от страна на църковното ръководство. Какви въпроси задава комунизма за присъствието на Църквата в живота на човека и то на модерния, просветен и еманципиран човек? Комунизмът пита, защо Църквата нарича себе си Богочовешки организъм, където главата е Христос като същевременно организацията на институция е така построена, че в нея взаимодействието се осъществява на принципа на конспирацията и издигането по лична симпатия и по степен на отдаване на ума, волята и чувството на човека на йерарха на Църквата, който често пъти няма компетентост и морално-волеви качества да ръководи ума и сърцата на хората. Комунизмът пита какво прави Църквата с огромните си имоти и защо парите на богатите дарения не се разпределят според Новия Завет между бедните и безимотни хора, пък било те и невярващи. Комунизмът пита защо във великата Божия промисъл Църквата има претенцията да бъде крайна мяра на всичко, което става в битието на човека като има общества, които не са християнски, като Индия и Китай например, където нехристиянството също е достигнало до степен на познание и до открития в областта на науката, които помагат на развитието на човечеството. Комунизмът пита защо Църквата се опитва да държи контрол върху логиката и емоцията на човека като създава политически и съдебни процеси срещу ересите, срещу врачките и магьосниците и срещу инакомислещите, които развиват друго знание, неканонизирано от съборите на Църквата, които не са имали историческата и общонаучната информация, която има модерния човек и следователно не са в способност да разпознават всички проявления на битието. Църквата казва, че е лекар на обществото, като чрез проповедта си може да лекува неговите недъзи. За това обаче комунистите изтъкват работата и трудовете на социолози и политолози, които поставят диагноза на обществените отношения и познават практиката на развитите европейски общества и имат по няколко висши образования и които владеят повече от два чужди езика. Църквата казва, че пази нашата автентична славянобългарска памет. За това обаче комунизмът изтъква заслугите на историци, културолози и литератори, които знаят много за света и България и които са на световна класа, особено преподавателите от Софийския университет. Те пишат, говорят и действат според устоите на общобългарската философска памет, а освен тях има и комитети и сдружения за запазване на националната идентичност, които се ръководят от много интелигенти и патриотично настроени грамотни българи. Освен това Църквата контактува със сръбски, руски, гръцки и румънски богослови и проповедници, като настоява, че е Вселенска, т.е. не е тясно национална. За тази й позиция свидетелства и факта, че БПЦ не издава текстове и не поменава имената на български духовници и общественици, които са работили за Екзархията, в това число и текстовете на българския историк Петър Ников. Затова комунизмът пита къде е собствено националната позиция и бъдеща роля на Църквата, заради която Тя получава привилегии и морални, материални и интелектуални дарове от верните на Родината българи.Църквата казва, че Тя съблюдава морала и реда в обществото. За това обаче комунизмът казва, че има правораздавателни институции и компетентни лица, които познават из основи логиката и теорията на европейския правораздавателен процес, който е снабден с богат културно-исторически архив за прецедента и юридическата практика в историята на обществата. Църквата казва, че тя пази истината. За истината в света има издадени огромен обем философски книги и универсални като език и понятийност текстове, има написани популярни песни и има дебати по медиите, които се водят от много честни, искрени и добри хора с любов към Бога и ближния, които излизат извън църковната доминация над личността. За истината според комунистическата интерпретация се създават и посочват набор от световни художествени деятели и творци на перото и словото, които пазят способността на човека да цени истината и свободата, които според комунизма Църквата скрива, като е изгаряла книги, действала е като цензор на информацията и чрез тълкуванията си е изкривила способността на човека да провиди, че света се движи от преразпределението на материалните богатства и който държи парите и средствата за производство той доминира в обществото и следователно предопределя битието на човека като помисъл и действие. Църквата казва, че тя молитвено присъства в живота на хората. Молитвата, казват комунистите, като цитират Евангелието, първо е лична, в тайната стая на човека, и второ всеки гимназист на модерното образование по света може да прочете църковните молитви и да изнесе църковните служби, които не са помръднали в културен и книжовен аспект от епохата на Средновеквоието, а днес с компютър, енциклопедия и речник на научните понятия и термини можеш да конструираш алтернативен свят в сравнение със света на църковността, която изобщо не отчита развитието на науката и техниката в световен мащаб. Църквата казва, че тя психологически освобождава човека чрез изповедта. На това комунистите възразяват като казват, че цивилизацията, чрез общата философията и научния експеримент е създала високо квалифицирани университетски специалисти с голяма любов към човека и изключително некомерсиално настроени, особено в България. Църквата казва, че Тя има единствено правилната интерпретация на Евангелието и посланията на апостолите. За комунистическия човек, който мисли и работи с познания от интегралната човешка история, защото комунизма не отричаше правото да се знаят чужди езици, обаче освен християнство има и други религии и религиозни практики в исторически и географски аспект с принос към всеобщата човешка цивилизация. Освен всичко според официалното учение на Църквата никой не може да каже кой човек спасява душата си в Небесното Царство. Според учението на православието може да се спаси всеки, който е угоден Богу, а това Църквата не знае, още повече, че Тя няма пълната информация за духовния и интелектуален живот в исторически и географски аспект, освен католическата Църква, която знае за вярата и религиозните представи на цял свят, знае за философията, теорията и практиката на Революцията, за която православните отци не казват нищо, защото католическите мисионери пишат всяка седмица доклади до епископа, което обаче не го прави православието. Комунизмът възразява срещу практиката Църквата наготово да ползва услугите на верни миряни, без да е вложила нито един лев в тяхната подготовка, познания и изграждане на личности качества като комунистите, които претендират че те единствени имат грижа за ближния, или “другаря” както го наричат, възразяват, че Църквата въобще не се интересува нейните верни как живеят в условията на пазарно стопанство, безработица и ограничен държавен бюджет за социални дейности. Освен това образованието се получава безплатно от Държавата и следователно сме задължени на държавните институции за квалификацията и знанията си ако сме поне малко признателни и благодарни, които са условия за истинска вяра според опита на световната история. Още повече , че Христос казва, “Даром получихте, даром давайте!”. Църквата казва, че Тя най-добре може да управлява църковните имоти и да използва правилно средствата от тях. Интересно, питат комунистите за какво са икономистите, фирмените специалисти и мениджърите, които са получили високо научно образование според световния опит? Комунистите питат за какво ще ползва Църквата парите от тези имоти освен за повишаване на материалното състояние на клира, който не иска и да чуе за бедните и страдащите? Освен това комунистите цитират Христос, Който е казал “Раздай имота си на сиромаси, па ме последвай!”. Кой духовник дава даром и кой е раздал имота си на бедните , та да го следваме и ние в пътя към Божието Царство питат комунистите и цитират примери от историята и от ежедневието на европейските общества през ХХ век? И към Божието Царство ли ще ни заведе този “духовник” или към личния си житейски комфорт, на който организираното от клира подчинение на Църквата изисква да му прислужваме, възразяват комунистите? Какъв е героизмът и светостта на днешните църковници, какво е тяхното знание и морално-волева подготовка? Ние имаме примери на жертва на националисти, комунисти и просто граждани, а на духовниците освен мънкането на треби и хранене от мъките и радостите на хората какво им се е случило , та да бъдат водещи в обществото и на какво основание е тяхната претенция за бъдеща историческа роля на Църквата, като ги командват руснаците, сърбите и гърците, а освен това БПЦ е изучила из основи историческия материализъм и затова въпроса доколко вярващи християни са поповете е сериозен въпрос на българския културен деец, който познава историята и има информация за световните религии в тяхното историческо и актуално развитие? От свода на християнството казват комунистите се извежда жертвеготовност, смирение, раздаване на благата на всеки човек и равноправие и обществена справедливост, а не се извежда палене на свещ, кадене с тамян и четене на молитви, с което се занимават свещениците, които според комунистите няма какво да кажат на човечеството повече от това, което му казва светската наука и натрупаният световен исторически опит, който в България през комунизма е преведен изцяло и се знае всичко и за делата на Църквата и за делата на нейните отрицатели. Църквата според теорията и философията на комунистите в разпознаването на света, за което те имат данни от анализа на исторически факти и от опита на Великите географски открития не е нищо друго освен готованска нискокачествена катедра по идеологическа чистота, участваща в международни политически комбинации, от която с оглед философията на комунистическите партийни секретари човек няма нужда в условията на добро образование, държавна грижа за човека и обществото и от правилното разпределение на материалния ресурс на света. Всички тези въпроси Църквата, особено католическата се стреми да опровергае, като разработва планове и доктрини за присъствието на християнството в модерния свят, поради което някои историци и политолози казват, че най-големия враг на комунизма е католическата Църква, която и организира антикомунистическа съпротива срещу режимите на комунистите в Източна Европа. Католицизмът обаче отрича национализма, ползва идейно-психологически разработки за манипулация на масите и личността и е свързан с фашизма като идея и практика за налагане на власт в обществото. Все пак обаче алтернативността на Църквата в посткомунистическите държави продължава, като организираните зрелища, рокконцерти и масови представления в синхрон с достиженията на световното кино откъсват посткомунистическия човек от делата на Църквата, които в България са подчинени на принципите на пазарната икономика и демократичната антична политология, а не на Божиите закони и изисквания към хората според свещените книги и свещеното предание и християнския опит на Балканите. Огромният казус на Църквата – нейната историческа роля в живота на българите е оспорен интегрално и задълбочено от комунистите, които виждат в деятелността на светските лица, ересите, реформаторите и революционерите алтернатива на ролята на Църквата в хода на историческия процес. Поради което в България се правят паметници на поборници и реформатори, създават се музеи на Революцията и се създават нови свети места с модернистично културно послание без никаква религиозност и клерикализъм в него. Всичко това е съчетано с жестоки репресии над вярващите, с намеса в издигането на йерархията от страна на светски лица, с понижаване на качеството и нивото на българското богословие, с технизиране и лаицизиране на представите на образованието на бъдещите духовници, с въвеждане на масов исторически материализъм като философия на науката и на житейското поведение в страната и с превод и прожекции на всички атеистични текстове и художествени произведения, които световната атеистична мисъл познава. При това положение качеството на БПЦ става много ниско в сравнение със световните стандарти за вярващ човек и с Църквата през комунизма става това, което става с българския футбол – поместно национално равнище, основано на идеята, че понеже е наше трябва да му се симпатизира и да се финансира усилено.
Историческото знание, информацията и грамотността на българина , както и алтернативните дейности на държавата и обществото по задоволяване потребностите на човека съобразно световното развитие на устроените общества със сериозен принос в световната история поставят много високи изисквания пред днешната ни Църква, която ако отговори на въпросите и практиката на комунизма и обясни как точно е съхранила нацията и е запазила вярата в робствата и тоталитаризма може да даде световен пример за християнство и култура, който в днешния свят на сакрализирана материя и на липса на авторитет може да издигне българското до световно равнище, връщайки на България средновековната слава на книжовен и просветен център в Югоизточна Европа, а не на комерсиална туристическа атрацкия, в която нестинарят, кукера и Мадарския конник ще ни представят пред световната култура, в която тези езически символи имат шоу предназначение, но нямат зад гърба си посланието, каквото има християнството в свода на световната цивилизация с оглед известните ни високи образци на знанието и културата на човечеството.
Факт е, че огромната литература на алтернативността на християнството в световен познавателен аспект понастоящем се намира по публични библиотеки и в частни книгохранилища, филмите и сценичните произведения са записани във фондовете на радиото и телевизията и в един подходящ момент могат да бъдат реактивирани в полза на алтернативата на християнската цивилизация, каквато комунизмът претендира да е.
Освен чрез философия, идеология и образование комунизмът действа чрез обществено-психологическата и интелектуална сила на спорта и музиката, която алтернатива е приета и от капиталистическия свят и затова спорта и музиката в са по-добре платени от усилията на учения, лекаря и учителя, които трябва да работят в името на идеята.
Всичко това комунизмът използва като алтернатива на Църквата и християнството за да ги оспори и дискредитира, поради което комунизмът в България по световна културно-историческа дефиниция влиза в остър сблъсък с християнството според българската му интерпретация, с автентичния национализъм и със славянобългарската езикова изразност, която философски и културологично не участва в световната научна лексика, а има строго религиозна и мистико-ирационална изразност в своите речникови послания и според сентенцията на славянобългарската народна мъдрост, която изпада от свода на философско познание през комунизма. Затова репресиите на комунизма, заради които той се оспорва морално от некомунистическите политици, защото само със социално-икономическа критика комунизма не може да бъде разобличен, засягат най-вече християните, националистите, хората, които говорят за посланието на народната писмена и устна култура на българите и онези, които са традиционни, т.е. не са модерни според западното разбиране за устройството на света и мястото на човека в него.
Като заключение може да се каже, че днес философията и религиозната нагласа на комунизма продължава в България, съдейки от характера на образованието, обществения манталитет, приоритетите при назначаванена работа и функцията на националната идея, която в името на общото благо и силния български колективизъм изисква от специалистите да работат безвъзмездно в името на националните идеали, към която постановка се прилепя политиката и стратегията за привилигеровано място в бъдещия живот на страната и ръководството на БПЦ.
Репресиите над Църквата през комунизма в България -опит за статистика
© Стефан Чурешки
Настоящата статия е опит да бъде съставен списък на репресираните свещеници от началото на септември месец 1944 година до края на 40-те години на ХХ век, когато репресиите на тоталитаризма са били най-силни.* Списъкът е нескромна претенция от страна на автора да бъде поставен въпросът за реабилитация на пострадалите духовници от страна на българската историография и оттам да се повдигне в обществото въпросът за канонизацията на православните духовници, пострадали през комунизма. Римокатолиците вече канонизираха своите светци и издадоха немалко книги за събитията след 1944г., а протестантите ревниво пазят паметта за техните мъченици. Редно е и Българската Православна Църква да предприеме действия за запазване на обществената памет относно историята на комунизма в България. Руската православна църква също канонизира своите репресирани духовници след 1917 година и ако се съди по влиянието, което Руската Църква има над българската, то и в България в скоро време ще се предприемат действия по канонизацията на загинали свещеници и миряни. Затова издирването на данни за репресиите над духовнеството и Църквата тепърва предстои и настоящата статия един ден несъмнено ще бъде недостатъчна за да се установи истината около страшните събития от 40-те и 50-те години на ХХв.
Историята на Българската Православна Църква е много интересна и пълна със събития. Църквата от Възраждането до 1944 година е била пазител на националната идентичност и основен фактор в образованието на българите. Църквата е участвала сериозно във формирането на държавната идеология до налагането на комунизма в България. Затова съвсем естествено е , че идеологически обоснованите репресии след преврата от 09.09.1944 година ще бъдат отправени и срещу Църквата. И е факт, че саморазправите, отвличанията, побоищата, убийствата без съд и издевателствата над свещеници и деховници започнат веднага след като в страната се разнася вестта за преврата на 09.09.1944г. 1
Това явление се доказва от писмо с изходящ номер №1601 от Софийска света митрополия до министъра на Вътрешните работи. В писмото се казва следното: :
“ Господин министре,
Св.Софийска митрополия има сведения, че органите на ОФ в някои села са арестували и задържали енорийски свещеници от богодарованата ни епархия, които са били обвинени за противодържавна и фашистка дейност.
Смятаме за нужно да Ви припомним г-не министре, повеленията на Екзархийския устав,чл.чл.161,162 и 163, според които духовните лица могат да бъдат задържани само от епархийска духовна власт и съдени с разрешение от Епархийския архиерей, обаче, те биват задържани на место съшо посочено от Епархийския архиерей и са на разположение на властите при поискване за следствие.
Съобщаваме Ви горното за да бъдат избегнати евентуални грешки и нежелани инциденти.
Ваш молитствувател
Софийски митрополит
Стефан ”2
Ударите върху Църквата от страна на атеизма на комунистите обаче се провеждат в цялата страна, като основен критерий за “революционното възмездие” е сътрудничеството със старата власт. Затова онези духовници, които са имали досег с върховете на обществото преди 09.09.1944г. стават първи обект на репресии. Такъв е примерът със съдбата на архимандрит Ириней, протосингел на Софийската света митрополия. .3
Данните в архивите макар и кратки разказват за много духовници, които са били обект н арепресии. Така например задържан от органите на властта е свещеник Страхил Сотиров Илиев от гр.Брезник, по-късно обявен за безследно изчезнал.4 Арестуван е и енорийският свещеник отец Георги Йорданов Кирилов, служащ в храм “Св.Дух” в квартал Надежда на столицата. 5
На 25.11.1944г. по решение на местни активисти е убит без съд и присъда отец Лука Радев Юруков от гр.Панагюрище..6
През месец октомври 1944 , без да се знае точната дата, от преминаващи ударни групи на новата власт в с.Негованци, Радомирско късно вечерта по обвинение във “фашизъм” са убити и заровени в нивите край селото свещениците Йордан П.Иванов и Атанас Димитров.7
На 17.09.1944 г. 32-годишният протосингел на Видинска Св.Митрополия архимандрит Паладий е заловен от разгневени бивши партизани. Младият духовник е бит, измъчван нечовешки и накрая изгорен жив.8
Повече от 100 свещеника са съдени от Народния съд, част от които са осъдени задочно, защото вече са били убити или с неизвестна съдба. В архивите се споменават “13 ликвидирани”, т.е. с изпълнени присъди от трибуналите.9
В отделни архивни единици съвсем кратко се споменава софийския свещеник Кирчев, ликвидиран без съд и присъда на 09.09.1944г.10
На 22.09.1944г. в местността “Сименов мост” в дефилето на р.Вича , над гр.Кричим е разстрелян и после изгорен свещеник Стефан Попвасилев от гр. Перущица..11
Свещеник Петър поп Иванов в с.Саранци, Новоселско(дн.Елин Пелин) през месец септември 1944г. е бил отвлечен и убит в околностите на селото въпреки напредналата си възраст – 72 години.12
На 18.09.1944г. безследно изчезва свещеник Евстатий П.Витошки, предстоятел на храм “Св.Богородица”, старинен “Св.Николай Чудотворец”, изграден през ХІ-ХІІвек и известен в България и чужбина като “Боянската черква”, паметник на културата и музей от световно значение.13
Нарочен за ликвидиране от партизаните и задържан в първите дни след 09.09.1944г. е бил и епископ Партений, член на мистичното народностно общество “Бог и България”, арестуван след 09.09.1944 г., но успява да избяга от плена в Неврокоп и заминава в София, където екзарх Стефан І го укрива, назначавайки го на служба в митрополията. 14
В списъка на репресираните духовници, жертва на саморазправите без съд и присъда могат да бъдат прибавени и :
Свещеник Петър Дивизиев от Разлог, жестоко убит след 1944г., когато в Пиринския край са арестувани 45 свещеници.15
Свещеник Никола Пешев Миленков от с. Подгоре, Белоградчишко, осъден от Народния съд и обесен.16
С решение на Народния съд в гр.Оряхово от 15.02.1945г. е осъден на смърт и разстрелян свещеник Цветан Поп Христов от с.Крушовица, Оряховско.17
Свещеник Борис Делев от с.Батак, Пещерско, намерен обесен в дома си на 21.02.1945г.18
Свещеник Стефан Минков Тафров от с.Зелениково, Пловдивско19
Мъчени, убити и “ликвидирани”, по специфичната терминология на революционерите са и духовниците:
Иван Ангелов от гр.Ловеч, Васил Вълков от Горни Дъбник, Плевенско, Стефан поп Христов от с.Загорци, Новозагорско, Атанас Янев от с.Срем, Елховско, Николай Йотов от с.Долни Дъбник, Плевенско, Иван Ал.Камберов от с. Осоица, Новоселско, Борис Вълканов от Св.Кирилово, Старозагорско, Иван Н.Цанков с.Борисово, Поповско, Никола Т.Калайджиев от с.Опълченец, Чирпанско, Петър Киселов от с. Енчовци, Дряновско, Никола поп Тасев от с.Ново село, Казанлъшко, Андон В.Андонов от с.Брестово, Хасковско, Иван К.Попов от с.Мъдрец, Харманлийско, Иван В. Дреновски от с.Бресница, Белослатинско, Стефан Георгиев от с.Попица, Белослатинско, Димитър И.Петров от с.Златош, Кюстендилско, Василий Дочев от с.Саламаново, Шуменско, Христо Н. Стоименов от с.Рашка Гращица, Кюстендилско, Андрей И. Стаменов от с.Горна Малина, Новоселско, Съби Кривошиев от гр.Севлиево, Иван Ангелов Иванов от гр.Ловеч, Димитър Гогев Рублев от с.Жиленци, Кюстендилско, Кирил Минчев Димитров от с.Дебели Лак, Радомирско, Петър Ст.Киселков от гр.Трявна, Никола Вълков Георгиев от с.Верен, Чирпанско, йеромонах Кирил Григоров Дудевски, игумен на манастира в гр.Сопот.20
Най-известният пример за репресиран духовник е Неврокопският митрополит Борис, убит през 1948 година. 21
От малкото публикации по въпроса за репресиите на тоталитарната власт над Църквата и от малкото данни, запазени в архивите на МВР и Държавния архив се вижда, че ударът върху Църквата е бил много силен. Какъв точно е бил той и докъде се простира мащабът на репресиите над духовенството ще бъде уточнено от следващи публикации.
И накрая – преди 4 години издателство “Просвета” издаде киигата ми “Православието и комуиизмът в България 1944-1960г.”. Тя не бе изложена в църковните храмове в България, не се преведе в Русия , Сърбия и Гърция. Защо? Да не би православният свят да не иска да признае святост и мъченичество на българския народ?
Подбрана библиография на Стефан Чурешки
Научни публикации
Чурешки, Ст., «Отношението "българи-хуни-скити" в ранносредновековните текстове според една интерпретация на известен пасаж от Именника на български ханове», сп.Минало, 1998, кн.1, с.13-22 . Сведенията от допълнителните проучвания върху Именника дават основания на автора да счита, че правилното назоваване на документа е Именник на българските князе, а не Именник на българските ханове. Довод за това е естественият език на извора и успоредиците му с други документи от славянската традиция и българската народна памет.
Чурешки,Ст."Християнство и история. Към философията на българската история",С.,1998
Чурешки, Ст. "Един различен поглед върху вярата на ранносредновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори", Минало,С.,1999,кн.1,с.5-25
Чурешки, Ст. "Народностното име и произходът на българите според някои антични и средновековни свидетелства", Минало,С.,2000,кн.1,с.20-35
Чурешки, Ст., «Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история», С., 2000
Чурешки, Ст., «Римокатолическата пропаганда и българската история .Към философията на българската история», В.Т., 2001
Чурешки, Ст., «Кратък очерк относно историята на християнското изповедание», сп.Съвременник, бр.2,2004, с.474-502
Чурешки, Ст. «Историческата логика във философията на българската история», сп.Разум, бр.1, 2004 (07), с.56-79
Чурешки, Ст., «Православието и комунизмът в България 1944-1960г.», С., 2004
Чурешки , Ст. , « Религия и наука в България», сп.Съвременник, бр.2, 2007, с.434-455
Чурешки, Ст. « Някои проблеми на философията на историята.Една задочна лекция за България», сп.Минало, кн.4, 2007, с.81-96
Чурешки, Ст. «За някои видове исторически теории», сп.Разум, кн.2, 2007(16), с.63-87
Чурешки, Ст. « Наука и духовност», сп.Съвременник, кн.2, 2008, с.415-433
Чуреши, Ст., «Отново за философията на българската история», сп. Минало, кн.3, 2008, с.84-96
Choureshki,Stefan, An observation on the getic-schythian ethnic ahd cultural interactions in the 8th.-5th. Century BC : Contact in motion, in: Thracia 11, Studia in honorem Alexandri Fol, Serdicae,1995,pp.181-190
Публикации в печата
Чурешки,Ст. " Християнство, политика и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55
Чурешки, Ст "Левски в измеренията на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7
Чурешки, Ст."За християнството и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3
Чурешки,Ст. "Необходима или излишна е националната доктрина на България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6
Чурешки, Ст. "За България приемането на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27
Чурешки, Ст. "Македония и българската самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5
Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6
Чурешки, Ст., «Възпитанието в християнски добродетели – възможно пожелание за българското учлище», в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14
Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12
Чурешки, Ст., «За Орфей и националната идентичност»,в.«Сега», 19.09.2005, с.13
Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем», 31 май-6 юни 2006,с.6
Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6
Чурешки,Ст., « Интелигенция и елит на прага на ЕС», в. «Сега», 16.10.2006,с.12
Чурешки, Ст., “За книжовността и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12
Чурешки, Ст., “Когато рицарите станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12
Чурешки, Ст. “Какво правя още тук?”, в. Седем, 18-24.04.2007,с.5
Чурешки, Ст. “Историческата критика в България”, в. АзБуки, брой 39, 2007, с.14
Чурешки, Ст. “За притчата на историята”, в. “Монитор”, 14 март 2008, с.15
Чурешки, Ст. “ Историческо съзнание и религиозност”, в. “АзБуки”, брой 15, 2008, с.14
Чурешки, Ст. “Какво ни пречи?”, в. “Монитор”, 19 април 2008, с.12
Чурешки, Ст. “ Ще успее ли православието в България ?” , в. “Монитор” 25 април 2008, с.13
Повече текстове от автора можете да прочетете в Интернет порталите www.pravoslavie.bg, www.liternet.bg, www.kritikabg.com, www.pravoslavieto.com , електронното историческо списание Anamnesis и www.utv.bg - раздела “Наблюдател” и страницата sc.atspace.com..
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!