Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Действителността – чиста илюзия (Част 2)
Атом: ако телата ни бяха поставени под мощен микроскоп, наблюдаваното вероятно би било море от песъчинки в постоянно движение. (Photos.com)
Leonardo Vintini, Epoch Times
Действителността: чиста илюзия (част 1)
„Казвам,че за тях истината не би била нищо повечеот сенки на въображението.”
Платон, „Държавата”
Сенкитеи цветовете на светлината са грубипроекции на една „по-реална”действителност. Вселената, в коятосъществуваме, се проявява като нещодори по-илюзорно, където тела, съзнанияи планети са части от величественмагически трик без маг или публика.
Ученив Хановер, Германия, работещи с GEO 600 – инструмент, засичащ гравитационнитевълни, са на мнение, че са открили„гранулиране” във времепространството,което показва, че нашата Вселена не енищо повече от гигантска холограма.
Споредхората, отговорни за GEO 600, точно както дигиталното изображениегуби резолюция при значително увеличениена размера си, уловената интерференцияв детектора може да бъде интерпретиранакато ограничената резолюция на Вселенатаза това, което тя е в състояние дапредостави на човешкото око. Съществуваточно установен момент, в койтохолограмата на действителността започвада се „пикселизира”.
Ученитепредполагат, че прецизността на GEO 600, способен да долавя вариации принадлъжните вълни на субатомно равнище,е послужила за откриването на най-малкитезрънца, съставляващи тримернатахолографска вселена, проектирана отдвумерните предели на вътрешността й.
Аз и ти – простохолограми
Идеята захолографската вселена не е нова. През90-те години учените Леонард Зюскинд(Leonard Susskind)и Джерард Хоофт (Gerard Hooft)изказват предположението, че същиятпринцип, който кара двумерното изображениевърху плоска повърхност да изглеждатримерно, може да бъде приложен върхуцялата вселена.
Тогава защо сетиватани възприемат реалността по такъвотчетлив и „обемист” начин, ако не сменищо повече от сенки по плосък екран?Проблемът би могъл да е в това, че нашитечовешки очи и мощните ни телескопичниобективи се придържат към действителносттана такава холограма на останалата частот Вселената.
Второто, което трябвада вземем предвид е, че органичният нимозък също се намира в илюзията, катопо този начин никога не е способен даобясни една Вселена спо-голям илипо-малък брой измерения от тези, коитомогат да бъдат доловени.
Споредневрофизиологът Карл Прибрам (Karl Pribram), основател на Центъраза церебрални изследвания към Радфордскияуниверситет във Вирджиния, умовете ниса холограми, интерпретиращиВселената-холограма, като математическиконструират действителност чрезинтерпретиране на честоти, идващи отдруго измерение – сфера на значимареалност, простираща се отвъд пределитена време и пространство.
Въпреки това теорията за холографската Вселена,съставена от две единствени специалниизмерения, се разминава с теориите замногобройните измерения, произлизащиот теорията за суперструните. Предитози признак за несъвместимост нахипотезите много учени вече предполагат,че Вселената е холограма или илюзия,създадена от частици в празнотата. Новсички научни опити за проумяване наистината насред миража се оказватвпримчени в обезсърчаващ низ отнедоказуеми теории.
Много авангарднитеоретици са на мнение, че смущаващоторазминаване между квантовата физика иотносителността би могла да обясниисторически спорни явления в научнатасфера, като онези, при които съзнаниетоне изглежда да е свързано с мозъка –например близките до смъртта преживявания,далечното виждане и предчувствието.
Привсички случаи, днес Платоновата алегорияза пещерата би изглеждала най-рационалнатаопция за обяснението на тези яркиежедневни преживявания, интерпретираниот мозъците ни като реални проявленияна света.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!