Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Маската на Китай: митовете и реалността

Jay Himmelberg*

Днес Китай често присъства в новините, а китайските стоки изглежда са вездесъщи в репортажите ни. Често чуваме изказвания, че Китай е предопределен за следващата световна суперсила. Да вземем например заглавията на два специални материала в две издания: „Векът на Китай” в сп. „Newsweek” и „Китайското предизвикателство” на „U.S. News & World Report”. Съществува все по-нарастващ интерес към културата и езика на тази древна земя с богата история. Това ни кара да се запитаме какво сме чули от медиите и какво всъщност знаем за Китай…


Комунисти само на име?

Въпреки че в Китай все още има еднопартийна държавна система, при която Китайската комунистическа партия е на власт от 1949 г., на нас ни се казва, че сега партията е комунистическа само на име. Откакто наследниците на Мао отвориха Китай към Запада, това изглежда е станала една почти напълно различна държава от тази, което е била под неговата диктатура.

Терорът на онази ера изглежда просто лош спомен от миналото без никаква връзка с настоящето и с дори още по-доброто бъдеще, което се очаква. Държавно-контролираните медии ще ни накарат да повярваме, че вече не съществува сериозен проблем с човешките права; Китай е постигнал достоен за похвала прогрес в превръщането си в демократична държава; икономиката процъфтява и почти една трета от населението е преминало от крайна бедност към стабилната средна класа или към далеч по-добро.

Този ред на мисли вижда капитализма да процъфтява и скорошна още по-голяма политическа свобода. И накрая, кръвопролитието на пл. Тянанмън отпреди 20 години е било само „временна неизправност” в марша на Китай към свободата. И все пак, насред цялата тази про-китайска публичност се чуват няколко гласа на несъгласие. Нещо повече – броят им бързо се увеличава, а протестите им стават все по-гласовити. Междувременно до нас достигат спорадични репортажи за граждански размирици и бунтове (като безредиците сред уйгурите в провинция Шинджянг). Мнозина започват да се питат каква е истината и дали изобщо е възможно да узнаем действителната ситуация.

Можем ли да разберем отговорите на нашите въпроси, като се поучим от грешките от миналото – особено онези, свързани с опита ни с бившия Съветски Съюз и източноевропейските страни зад Желязната завеса?

Скоро след рухването на СССР имах привилегията да разговарям с човек, който неотдавна се бе оттеглил от въоръжените сили на САЩ. Това, разбира се, не беше нещо наистина необичайно, но интересното бе, че този човек беше работил във военното разузнаване от 1983 до 1987 г. със силите на НАТО, разположени в тогавашната Западна Германия. Запитах го дали са вярвали, че предстои нещо като падането на Желязната завеса и последвалото я рухване на СССР. Отговорът му истински ме изненада – по думите му, те нямали никакви признаци за вероятността на подобно събитие; доколкото знаели, разделена Европа, с комунизма в източните страни и Съветския Съюз, щяла да продължи до неопределено бъдеще. Нямало никакви признаци за сериозни размирици, слабост или нестабилност.

Днес ние знаем, че от рухването на Желязната завеса и накрая – на СССР са го делели по-малко от пет години в деня, в който напуснал поста си във военното разузнаване.

Комунистическата пропаганда

Как е възможно компетентни на вид професионалисти да са били дезинформирани до такава степен? Отговорът е в източника на тази информация. Те са получавали повечето от сведенията си от източници на СССР, вместо да проведат по-щателни проучвания; почти никакви данни не са били получавани от контакти с обикновените хора от народа или чрез внимателно проучване на икономиките на тези държави. Вместо това повечето им факти и цифри идвали от съветската пропаганда и официалната статистика. Разбира се, че данните ще отразяват успех, а не провал за комунистическата система.

Сега знаем, че действителността е била доста различна, но чуждестранната ни политика бе ръководена от митове и дезинформация. Част от това може да бъде приписано на мързелива и небрежна работа, но не всичко. Някои от философиите за „въвличане и диалог” искаха американската публика да вярва, че СССР е много повече от „хартиен тигър” с пропадаща система. Може би най-голямата ни грешка бе в изчисляването размера на съветската икономика спрямо нашата собствена. Официалните данни бяха за 55% от тази на САЩ, докато малко преди рухването на СССР президентът Горбачов призна, че вярното съотношение е 28%. Нашите изчисления ефективно удвоиха действителния размер на съветската икономика.

Дали сме лъгани и подведени относно Китай?

Въпросът остава – дали сме еднакво лъгани и подведени по отношение на това, което знаем за Китай днес? Наред с нарастващите гласове на недоволство, други новинарски и информационни източници изглежда посочват, че е така. За да разберем истината по-добре, нека погледнем под външния облик и да развенчаем някои от митовете. Обликът е външен вид, костюм или маска, често използвана, за да прикрие истинската природа или вид на нещо или някого.

Един от заблуждаващите митове е, че Китай е предопределен за следващата световна суперсила. Правителствените данни за двуцифрен икономически растеж и туристическата информация са в подкрепа на това, но как се вписва то в реалността? Да хвърлим поглед върху два относително обективни източника на информация – световният алманах „Време” (Time Almanac) за 2009 г. и „Световен алманах и книга на фактите” (The World Almanac and Book of Facts). Алманах „Време” посочва среден доход на глава от населението за Китай на 2 035 щ.д. Данните са за 2006 г. За сравнение годишният доход на глава от населението за Мексико за същата година е бил 7 775 щ.д. – почти четири пъти повече от този на Китай.

Ето какво показва „Световен алманах и книга на фактите”: средният доход за глава от населението е бил 5 300 щ.д., а този на Мексико – 12 800 щ.д. И двете публикации са най-малкото леко либерални и вероятно благоразположени към Китай , но тук информацията е красноречива за всеки. Това определено ни предоставя много по-различна картина от това, в което повечето от нас са били накарани да вярват. Другият факт, който искам да изтъкна, е голямата разлика между данните от двата алманаха. Цифрите във „Световен алманах и книга на фактите” надвишават тези от статистиката на алманах „Време” повече от два и половина пъти.

Това изглежда показва, че всяка икономическа информация, която получаваме, е изключително субективна и спорна. Реалността е, че по-малко от 10% от населението на Китай се радва на живота на средната класа или на по-добър жизнен стандарт. Според един информационен бюлетин 8% от населението се радва на 55% от националното богатство, докато другите 92% се борят за оцеляване с оставащите 45 процента.

Конфискации от правителството и правителствена корупция

От време на време съм говорил с хора, които са били по тези „други” места в Китай, и те потвърждават, че това е истина. Над 20% от хората са това, което ние наричаме „работещи бедняци” тук, в САЩ, просто оцеляващи от седмица за седмица. Повечето от тях са в градовете. Около 70% са селски фермери, като повечето от тях са много бедни. Много от тях са загубили собствеността си чрез конфискация от правителството или поради правителствена корупция и мигрират към градовете в търсене на работа. Това определено е един прикриващ се, а не издигащ се Китай. Според друг източник на статистически данни през 2002 г. средният доход на глава от населението е бил 4 700 щ.д., или по-малко от 400 щ.д. на месец.

В сравнение с това, средностатистическият гражданин на Тайван е припечелил 22 750 щ.д., или почти пет пъти повече от средния гражданин на континентален Китай. Малка група хора са много богати и много от тях са членове на Китайската комунистическа партия (ККП). И което е още по-подвеждащо, повечето туристи и чиновници от чуждестранни правителства, които в общия случай виждат определените „за показ” зони, ще се върнат у дома с чувството, че са видели Китай. Сред тези места са Пекин, Шанхай, Гуанджоу и някои други. Тези обиколки често се провеждат ,за да се подсигури, че посетителите ще видят само това, което ще подсили международния имидж на правителството. Вместо да се приберат с по-добри познания за съвременен Китай, тези хора просто са мамени на по-висше ниво.

Друга измама или маска

Друга широко разпространена заблуда е, че настоящото правителство на Китай влияе положително върху световната икономическа и политическа сигурност. Фактите говорят друго. На първо място е нуждата на Китай от внос на петрол, който съставлява около 60% или дори повече от общото потребление на страната. Ако сте забелязали по-високи цени на бензиностанцията през последните години, Китай е голяма част от това. Иран е само една от държавите, от които Китай се снабдява с петрол. Някои сведения твърдят, че голяма част от ядрените проучвания на Иран е подпомогната от Китай.

Освен това изграждането на образ на ограничителна сила върху ядрените амбиции на Северна Корея би могло да бъде просто неискрена проява на международна дипломация. Всяко едно предизвикателство, което Северна Корея може да отправи към Запада, най-вероятно е в полза на Китай. Китайската подкрепа на богатата на петрол Венецуела е друг източник на трудности за нас.

След това е проблемът със солидния ни търговски дефицит, нарастващ главно поради огромните количества внос на китайски стоки. Този търговски дефицит се е превърнал в част от нашия бързо увеличаващ се държавен дълг, като делът на Китай е над 2 трилиона щ.д. Това е само върхът на айсберга; САЩ губят работни места в производствената сфера и това често е в резултат от опитите ни да се състезаваме с практически робски труд. Много фабрики са ръководени от – да, познахте – Китайската комунистическа партия, и на работниците им, които включват затворници заради социални протести и дисиденти, са изплащани символични надници.

Трансплантации и екзекуции

Друга заблуда или маска е, че терорът, несправедливостта и нарушенията на човешките права са вече минало, и че днешното правителство е комунистическо само на име. И тук случайните изтичания на информация ясно показват обратното. Например има сравнително добре документирани случаи на практикуващи Фалун Гонг и „нелегални” (домашни или „нерегистрирани”) християни, които са били буквално разфасовани, а жизнените им органи – продадени за трансплантации. В Китай има повече екзекуции, отколкото в останалата част от света. Има повече самоубийства, отколкото в останалата част от света.

Политиката за едно дете

Китайската политика за едно дете включва задължителни аборти, които, заедно с културно-обусловеното предпочитание към момчета, са довели до недостиг на млади момичета, много млади мъже не могат да си намерят съпруги, а проституцията е сериозен проблем. Почти всички китайски деца, давани за международно осиновяване, са момичета, но често именно те са късметлии. Други често свършват в „сиропиталища”, където умират от липса на грижи или малтретиране. Онези, които израстват в семейства, растат като единствено дете, често разглезени от родителите си, превръщайки се в „малките императори” на Китай и в общия случай – без социалните умения, придобивани в общуването с брат или сестра. По-нататъшни изследвания показват, че Китай не е пренаселен; в действителност Тайван е с население почти пет пъти по-голямо от това на континентален Китай и е способен да нахрани цялото си население, с допълнителна храна за износ.

Заблудата „Китайска комунистическа партия”

Много подобен на тази заблуда е аргументът, че ККП е единственото правителство, което може да поддържа Китай единен. Тези хора бързат да изтъкнат, че има движения за независимост (или сепаратистки такива) в предимно будистки Тибет и в силно мохамеданската провинция Шинджянг (Xinjiang). Някои от тях са бурни и войнствени. Аргументът продължава с това, че ако ККП бъде свалена от власт, тези провинции ще обявят независимостта си. В резултат Китай би попаднал в гражданска война с неизбежно последващите анархия и икономически колапс. Ето защо от най-голям интерес както за Китай, така и за света, е да поддържат на власт едно стабилно, макар и жестоко, репресивно и корумпирано правителство. Първо, този аргумент си служи с т. нар. „заблуда на ограничените опции”. Той внушава, че съществуват само два избора: управлението на ККП или анархия и икономически колапс. Това е нелепо и измамно.

Има много други стабилни и благоразумни алтернативи на управлението на ККП; това са само част от тях:

1. Възстановена монархия (най-вероятно в конституционна форма, с император, работещ с нещо като парламент или Юан);
2. Честни, почтени и открити демократични избори.

Това са само две от възможните опции, с многобройни вариации. Вторият недостатък на този аргумент е, че корумпираната и жестока природа на ККП е основна част от роблема. На тибетците и мюсюлманите им е писнало да бъдат малтретирани и експлоатирани от корумпираната и негодна ККП, точно както афро-американците бяха уморени от егрегацията и гражданството втора класа. Те искат уважение, справедливост и просперитет. Това, което получиха, е геноцид (поне в Тибет), репресии и страх. Те искат да се освободят от управлението на ККП точно както всяко едно репресирано малцинство желае да промени и премахне системата, която го е тормозила и преследвала; и почти сигурно биха подкрепили и приели правителство, което докаже, че заслужава тяхното уважение и съдействие.

Съсипаната околна среда

Един от проблемите на Китай е, че във френетичния си опит да се превърне в икономическа суперсила той е превърнал в бунище околната си среда. Лично съм бил свидетел на това по време на собствените ми посещения през 2006 и 2007 г. потоците бяха толкова замърсени, че водата беше зелена и не можех да видя дори на два сантиметра под повърхността й. във въздуха се носеше миризма на инсектицид. Улиците и тротоарите бяха мръсни и прашни. Боклукът се събираше в бетонни структури, два-три пъти по-големи от телефонна кабина. Наблизо имаше душещи кучета и мухи. Видях и многобройни полицаи. Други източници твърдят, че безразсъдното събиране на реколтата е причинило обезлесяване и все по-големи загуби на обработваема земя, особено в по-сухия север. По време на посещението ми в Северна Корея през 2008 г. един професор, преподавател в колеж, предположи, че язовирът на Трите клисури е бил причината за трагичното земетресение в провинция Сичуан. Той спомена, че преместването на масивен товар по земната повърхност би могло да произведе подобна дислокация, като дори твърдеше, че ККП може да е била наясно с рисковете предварително; такава загуба на живот обаче, продължи професорът, не е от значение за тях.


Има още много неща, които да споделя, включително масовата корупция в правителството и репресиите от негова страна. Много от чиновниците по върховете са забогатели от подкупи и злоупотреби с властта; страхът и индоктринирането все още държат хората под контрол, но това бързо отслабва. Гласовете на недоволство се чуват, а лъжите се отхвърлят настрана.

Едно по-добро бъдеще за Китай и света?

Въпросът, който остава, е как да реагираме , за да изградим по-добро бъдеще за Китай и нашия свят. Първо, бил предложил да сме постоянно информирани. Съответно след тази дискусия следва списък с допълнителни източници на информация. Второ, трябва да сме нащрек, защото по-обективното отразяване на фактите от време на време успява да изтече в новините. В общия случай трябва да търсим подобни сведения, тъй като те са скрити в повечето вестници или списания, така че да не бият на очи. Въоръжени с по-точна информация, можем да споделим това с другите, но и да очакваме някакво противопоставяне от онези, които са чули само „стандартната линия” от Китайската комунистическа партия. Още едно предложение е да проучим как избраните ни чиновници работят с китайското правителство. Дали споделят философията на „въвличане и диалог” или виждат в нея заплахата, каквато е тя всъщност? Един от нашите сенатори от Калифорния е омъжен за милиардер, обширно търгуващ с Китай. Този човек притежава и корпорация за контракти в отбраната. Той прави пари от един тоталитарен режим, а след това прави още повече пари, като продава на правителството ни контракти за отбрана. Последните се плащат от нашите данъци. Освен това съпругата му е в Комисията за отпускане на финанси за целите на отбраната към Сената. Това би могло да се разглежда като конфликт на интереси. При повторната й кандидатура трябва да гласуваме интелигентно.


Над 64 млн. души са се оттеглили от членство в ККП

Нещо повече, можем да се свържем с нашите представители и сенатори, окуражавайки ги да окажат натиск за смяна на правителството в Китай. Също е необходимо да подкрепим оттеглянията от членство в Китайската комунистическа партия. До този момент 64 мин. души са се отказали от партийното си членство; това се превръща в масово явление. Вестник Epoch Times редовно обновява броя на оттеглилите се. Друго действие е да бойкотираме или поне да ограничим закупуването на стоки, произведени в континентален Китай, и учтиво да възразяваме пред управителите или собствениците на фирми, закупуващи големи количества от тях.

Предложение за план за действие за Китай за индивиди и групи:

1. Бъдете информирани. (Вижте по-долу списъка с източници на допълнителна информация.)
2. Бъдете бдителни. (Бъдете нащрек за по-обективно отразяване на факти и информация относно Китай.)
3. Споделете истината с другите, но очаквайте противопоставяне от някои.
4. Проучете как нашите избрани народни представители отговарят на предизвикателствата, отправяни от Китай, и гласувайте съобразно с това.
5. Бойкотирайте или поне ограничете поръчките на продукти, произведени в континентален Китай, и учтиво възразявайте пред собствениците на магазини и управителите, които закупуват големи количества от тези продукти.
6. Настоявайте за промяна в правителството на континентален Китай.
7. Настоявайте пред нашите лидери за пълно дипломатическо признание на Тайван, равносилно на това, което понастоящем е предоставено на континентален Китай. Ако това е неприемливо за континентален Китай, вероятно бихме искали да обмислим оттегляне на признанието, предоставено на пекинското правителство.

Предложения за по-нататъшно проучване

1. Вестник „Epoch Times”, печатно издание или в Интернет, www.theepochtimes.com
2. The World Almanac and Book of Facts, 2009 Edition.  World Almanac Books. Published by Readers Digest Trade Publishing.
3. „Time Almanac”. Powered by Encyclopedia Britannica, 2009 Edition.
4. „Safely Home”, Randy Alcorn.  Tyndale House Publishers, 2001.
5. Mao: The Unknown Story by Jung Chang and Jon Halliday. Anchor Books, 2006.
6. National Geographic, May, 2008 Issue.
7. The Bible League, www. bibleleague.org    
8. Voice of the Martyrs, www.votm.com
9. Разнообразни книги, списания и други медии. Бъдете нащрек, за да ги откриете. Информационните статии често са скрити в тези информационни източници, така че да не бият на очи.

*Джей Химелбърг е обществен оратор по въпросите за Китай; той е преподавал английски език в Китай и е пътувал из страната.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!