Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Надигането на провинциалната политическа сила в Китай
Heng He, Epoch TimesПовечето китайци биха се съгласили, че кампаниите, започнати през 2009 г. в Чонгчинг (Chongqing), са сред най-важните политически събития в Китай от изминалата година. Чонгчинг, община от 31 милиона жители в централно-западен Китай, е една от четирите най-големи общини в Китай (заедно с Пекин, Шанхай и Тянжин (Tianjin)). През последните две години Чонгчинг е управлявана от г‑н Бо Шилай (Bo Xilai), секретар на партийния комитет на Чонгчинг. Бо Шилай започва две кампании – „популяризиране на червената култура” и „удар върху черните”, които заедно са наричани често „пей червено, удряй черно”.
Историята на комунистическото управление в Китай би могла да бъде разказана чрез политическите кампании на партията. Най-известните от тези упражнения по държавно насилие и индоктриниране са борбата срещу десните от 1957 г., Културната революция от 1966 г. до 1976 г. и преследването на Фалун Гонг, провеждано от 1999 г. насам. Всички политически кампании са били разпространени из цялата страна и инициирани от висшите лидери в центъра – поне така бе до миналата година.
„Популяризиране на червената култура” стартира през юни 2008 г. с пеенето на революционни песни, с четенето на революционни класики и припомнянето на революционни истории. През април 2009 г. към кампанията е добавено изпращането на есемеси, популяризиращи партията. Лично Бо инициира изпращането на текстовите съобщения със съобщение, изпратено до 13 милиона телефонни номера.
Въпреки употребата на системата за изпращане на текстови съобщения, кампанията носи усещането за нещо от по-ранна ера. Повечето от „червените песни” са написани преди 30 години. Те представят ерата на Мао и популяризират идеята на „продължаваща революция под диктатурата на пролетариата”. Това е теорията, използвана от Китайската комунистическа партия (ККП) по време на първите 30 години от нейното управление, като по този начин тя поддържа легитимността си. Започвайки през 1979 г. обаче, ККП официално изоставя тази теория и премества фокуса си върху икономиката. Червените песни вече не са смятани за подходящи.
„Черните” в „удар върху черните” обикновено се отнася до гангстерите и тази кампания започва през юни 2009 г. Мишените на тази кампания са от два типа – така наречените гангстери, включително организаторите на протеста на таксиметровите шофьори, и корумпирани партийни или държавни служители. Неотдавна адвокатите, поели случаи на обвинени по време на кампанията, също бяха пометени.
Тази кампания очевидно има ефекта на двата заека с един куршум: спечелване подкрепата на хората, които са уморени от нарастващата престъпност, докато се очерня предшественика на Бо, г‑н Уанг Янг (Wang Yang), сега секретар на комитета на ККП в Гуандонг (Guangdong). Обвинените са главно доверени на Уанг Янг служители.
Арестите и съдебните процеси в тази кампания не следват редовните съдебни процедури, а по-скоро политически канали. Адвокати в Китай вярват, че кампанията е политическо събитие, а не действие, имащо за цел да приложи закона.
Високи залози
В стартирането на тези две кампании Бо прави това, което никой местен служител не е правил. Той разваля строя в една система, където партийните монополи за насилие и пропаганда са опората на партията. Изглежда сякаш залага хазартно кариерата си.
Има две обяснения: възможно е Бо да е действал на своя глава или някой от висшите лидери да го е инструктирал да действа по този начин.
Бо е имал причини да предприеме толкова смела стъпка. Може да смята, че бързо губи шанса да се присъедини към топ лидерите на Китай. Бо е един от тримата чиновници, станали действащи управители приблизително по едно и също време. Бо става управител на провинция Ляонинг (Liaoning) през 2000 г., г‑н Ши Джипинг (Xi Jinping) на провинция Фуджиан (Fujian) през 1999 г. и г‑н Ли Кечианг (Li Keqiang) на провинция Хенан (Henan) през 1998 г. И тримата са родени около 1950 г. и са на приблизително еднаква възраст.
Бо прави крачка напред от провинция Ляонинг, за да стане министър на търговията, което тогава изглежда, че му дава повече възможности във времена на процъфтяваща икономика. Но през 2007 г. неговата политическа кариера започва да буксува в сравнение с кариерите на Ши и Ли, които стават част от постоянния комитет на Политбюро към Централния комитет на ККП, най-мощният орган за вземане на решения в Китай.
С това повишение пътят им към това, да станат следващото поколение лидери на Китай, е отворен. По същото време Бо става партиен лидер в Чонгчинг – пост, който не се асоциира с кандидатура за бъдещо водачество. Той се нуждае от чудо, за да промени съдбата си и да постави себе си обратно на централната сцена.
Неговите две кампании могат да бъдат разглеждани като шумен начин за изтъкването му в национален мащаб, като покаже, че може да ръководи.
В същото време анализаторите вярват, че остротата в неговата амбиция се дължи на чувството му, че има право, както и на чувството на възмущение. Бо е „принц”, син на един от членовете на комунистическата партия, взели първи властта в Китай. Той, както и другите от неговото поколение усещат, че управлението на Китай им принадлежи и изглежда завиждат на фигури като Ху Джинтао (Hu Jintao), настоящия лидер на Китай и Ли Кечиянг (Li Keqiang), които са постигнали политическа мощ без да произхождат от подобни семейства.
От върха
Друга възможност е някой от висшите лидери да е инструктирал Бо да започне тези кампании, като част от продължаващата борба за управлението на Китай.
Мненията на анализаторите се различават по отношение на това, кой най-вероятно е използвал Бо като маша. Някои казват, че това е Джоу Йонканг (Zhou Yongkang), бивш министър на Обществената сигурност и настоящ секретар на Централния политически и правен комитет, който наблюдава цялата правна система в Китай от името на партията. Джоу представя в Политбюро интересите на Дзян Дзъмин (Jiang Zemin), бившия върховен лидер на Китай, оспорва властта с Ху Джинтао и неговата клика.
От друга страна, според рубриката „Китай накратко” на Джеймстаун Фондейшън (Jamestown Foundation), където се цитира хонконгски вестник, „торнадото срещу троицата” на Бо в Чончинг е било одобрено от самия Ху Джинтао.
И в двата случая ситуацията разкрива борба за власт на върха.
Ако Бо го е направил на своя глава, той директно предизвиква висшите власти. В Китай важното не е дали дадена политика е правилна или не, а кой провежда политиката.
Ако висши лидери са заповядали на Бо да предприеме тази стъпка, тогава те се нуждаят от ресурсите на провинциално ниво, за да упражняват своята власт, което е знак, че висшите лидери на ККП губят контрол или тяхната власт намалява.
Това се е случвало досега само веднъж в комунистически Китай. През 1965 г., когато Мао усеща, че рискува своята власт за сметка на Лиу Шаочи (Liu Shaoqi) и други лидери, прави опит да нанесе удари пръв. Но среща съпротива в Пекин. Той урежда публикуването в шанхайски вестник на рецензия на пиеса със силен политически оттенък. Тази рецензия се смята за поставила началото на Културната революция в Китай.
Историята често се повтаря. Преди колапса на последната династия на Китай, династията Чинг (Qing), манджурските (Manchu) управници на Пекин загубват контрола върху провинциалните и военните служители. Когато започва въстанието на Уучанг (Wuchang) през 1911 г., над дванадесет провинции се присъединяват незабавно. Мнозина са предвождани от бивши управници на провинции и военни лидери, като много от тях стават след това върховни водачи на ранната Република Китай.
Двете кампании на Бо Шилай дават сигнал за увеличаването на политическата власт на провинциално ниво в Китай – лош знак за режима на ККП.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!