Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Секс, шпиони и аудиокасети: за какво да внимавате по време на официалната си визита в Китай
Иън Клемънт, бивш зам.-кмет на Лондон, говори пред медии и гости преди пекинската Олимпиада 2008 на 7 август 2008 г. в Пекин, Китай. Наскоро Клемънт призна, че е станал жертва на китайски капан и че от него е била открадната поверителна информация след нощ с китайка, която вероятно е била шпионин за китайското разузнаване. (Paul Gilham/Getty Images)
ПЕКИН – Премиерът Стивън Харпър приключва новинарска конференция в Пекин след представянето на последните данни за канадския икономически план за действие. (PMO photo by Jason Ransom)
ОТАВА — Иън Клемънт заяви, че е трябвало да бъде по-добре запознат, когато е заминал за пекинската Олимпиада 2008 като зам.-кмет на Лондон. Той бил предупреден от британските разузнавателни служби, но не се вслушал. „Разказаха ми за „медените капани” и ме предупредиха, че китайските тайни служби често използват жени, които да примамят мъже в леглото, за да получат информация. Дори и за минута не съм си мислел, че ще се хвана”, призна Клемънт пред в. „Mirror” миналата седмица.
По думите му привлекателната китайка, с която се запознал на парти, сложила упойващо вещество в питието му. След като той загубил съзнание, тя претърсила стаята му, събирайки информация за лондонски операции и бизнес отношения.
Действително, г-н Клемънт е трябвало да бъде по-запознат. Само няколко седмици преди олимпийското му пътуване разказът на друг член на британското правителство, заловен със смъкнати панталони, заля британските медии. Този човек, съветник на британския премиер, също станал жертва на т. нар. „меден капан”. Той се събудил след прекарана нощ с китайка, за да открие, че неговото „Блекбъри” е откраднато – кражба, която според експертите по сигурността е застрашила парламентарните имейл сървъри на Великобритания.
Стивън Харпър не присъстваше на летните Олимпийски игри през 2008 г. – най-голямото струпване на световни лидери на спортно събитие. Но сега, пристигайки в Пекин за първото си посещение като премиер, бивши китайски чиновници и канадски експерти по сигурността твърдят, че той и антуражът му трябва да са нащрек.
„Медени капани” и подслушвателни устройства
„Чуждестранните държавници трябва да внимават винаги, когато посещават Китай. Властите може да им повлияят по определен начин, както и да ги вкарат в капан. Те трябва винаги да са внимателни”, казва бившият китайски дипломат Чен Йонглин (Chen Yonglin). Преди да избяга в Австралия, Чен е бил консул по политическите въпроси в китайското консулство в Сидни. Главната му отговорност е била да наблюдава китайските политически дисиденти в Австралия.
Той твърди, че сексът и парите са често използвани като примамка. „Меденият капан” е любима тактика, използвана от китайското разузнаване, за да се опита да залови държавник в секс скандал. В този сценарий в контакт с държавника или друго служебно лице влиза красива китайка, чиято цел е да го прелъсти. Тя може да претърси хотелската му стая, лаптопа или телефона му, или да използва видеозапис на авантюрата с цел шантаж.
Чен посочи, че докато е бил на служба, австралийски чиновник е бил задържан от китайските власти по време на посещението си в Китай, след като е бил заловен да прави секс с момиче под 16-годишна възраст. Освободили го, като запазили доказателства за аферата му, и след като той „предложил да работи за режима, подобно на агент”.
„Той се опита публично да говори в защита на режима”, твърди Чен; включително и оспорвайки позицията на режима в австралийските медии.
„[Канадските държавници] трябва да са нащрек около китайски чиновници – предупреждава Чен. – Те може да бъдат вкарани в капан чрез пари или обещание за облаги от китайски висши служители. Трябва да са много внимателни, докато се наслаждават на предлаганите им от китайското правителство забавления.”
Друг бивш китайски служител също предупреди посещаващите Китай канадски държавници, в интервю за Canadian Press през 2005 г. Гуаншенг Хан (Guangsheng Han) влезе в новинарските заглавия, когато се опита да избяга в Канада. В Шенянг (Shenyang), град с население от приблизително 8 милиона души, Хан е прекарал 14 години като началник на Бюрото по обществена сигурност и други 5 години в Съдебната палата.
Съвсем наскоро той заяви пред Epoch Times, че китайският режим събира ревностно информация и че персоналът в китайските хотели – включително и тези, притежавани от чуждестранни компании – са агенти на националната сигурност. Непредпазливите държавници могат да очакват, че багажът им ще бъде тайно претърсен, а всякакви документи – преснимани.
Предупреждения от канадските разузнавателни служби
Подобно на британците, канадското разузнаване е наясно с риска и предупреждава посещаващите Китай свои държавници, но тези предупреждения често биват пренебрегвани, твърди Мишел Жуньо-Кацуя (Michel Juneau-Katsuya), бивш агент от канадската разузнавателна служба CSIS, оглавявал Азиатско-тихоокеанския отдел на агенцията.
„Определено CSIS (Canadian Security Intelligence Service, Канадската разузнавателна служба) ще им даде указания, но не сме много сигурни, че те обръщат внимание на CSIS. Често те са силно наивни и вярват, че [агентите на] CSIS са гледали прекалено много филми с Джеймс Бонд.”
Според Жуньо-Кацуя от китайското разузнаване вероятно ще действат по-внимателно с високопоставен държавник като Харпър, поради допълнителните мерки за сигурност и медийното внимание, но ще „разгърнат целия си арсенал от наблюдение и електронен мониторинг” за средните по ранг или по-нискостоящите чиновници и техния персонал.
„Аз съм напълно сигурен, че всеки там, ще има това, което наричаме „напълно оборудвана стая” – казва той. – Можете да сте сигурни, че ще се опитат да проследят всеки един разговор. Ще назначат хора, които да следят всеки един човек от тази делегация, за да са сигурни, че те не се срещат с погрешните хора или с когото и да било, и кой знае – едновременно с това могат да се сдобият и с някаква ‘мърсотия’.”
Но освен че се оглеждат за полезна информация, агентите от китайското разузнаване търсят и симпатизиращи политици и персонал на добри позиции, които да могат да бъдат притиснат, подкупени или просто привлечени да помагат на китайския режим за постигане на външнополитическите му цели.
По думите на Жуньо-Кацуя, ако те действително идентифицират подходяща мишена, след това китайските дипломати ще влязат в контакт с нея в Канада.
„Те непременно ще се опитат да приложат така наречената ‘мека сила’, твърди той.
Канада е една от главните мишени на китайското разузнаване, защото е сравнително незащитена и разполага с природни ресурси, от които се нуждае Китай.
Освен това потенциалните мишени са склонни да се поддават на китайската „офанзива на чара”, като така правят лесно печеленето на привърженици, които с времето да могат да бъдат инструктирани да действат на страната на Пекин - съзнателно или не.
„От политическа гледна точка, Канада винаги е била изключително важна и полезна за Китай”, казва Жуньо-Кацуя, добавяйки, че приятелските жестове на Канада към режима са помогнали на комунистическата партия да поддържа легитимността си в Китай и на световната сцена.
Целта на цялото събиране на информация е придобиването на влияние, твърди той. За китайците е известно отдавна, че „контролът не е абсолютната власт. Влиянието е много по-важно – то изисква по-малко енергия и позволява да направите много, много повече”.
Да печелиш ‘приятели’ и да влияеш върху политиката
Дейвид Харис, експерт по тероризма и бивш началник на стратегическото планиране за CSIS, който в момента е директор на програмата за международно и терористично разузнаване към Insignis Strategic Research в Отава, твърди, че китайските опити за влияние върху канадските длъжностни лица се простират надълбоко и могат да бъдат дългосрочни.
„Има много неща, за които да се тревожим при изпращането на длъжностни лица в Китай. Китайското разузнаване е известно с това, че не се спира пред нищо, за да осигури информация от чуждестранни чиновници или да извлече и получи информация от хора чрез натиск. Усилията в шантажа едва ли са непознати.”
По думите на Харис, усилията за оказване на влияние върху канадците могат да започнат след години, когато даден стажант, специален асистент или секретар са се издигнали до позиция с достъп до чувствителна информация или вече са способни да назначават други агенти в отдела си.
„Изключително важно е длъжностните лица да се държат в Китай благоразумно и предпазливо. Може също така да се предположи, че всички конферентни зали, където ще са те, ще са подготвени за подслушване и видеонаблюдение, и че всяка реакция на канадските служители ще бъде записана.”
Любимият и най-ефективен начин на режима за събиране на информация е чрез ласкателството, отбелязва Харис, и чрез установяването на нещо, което би могло да изглежда като едно истинско, искрено и дългосрочно приятелство. Китайските разузнавателни агенти са майстори на психологията и манипулативните техники. Техните досиета за главните им мишени могат да продължат десетилетия, като те търсят слабости, които могат да бъдат експлоатирани.
Топлият прием, който много западни чиновници получават по време на визитите си в Китай, е противоположен на имиджа на един репресивен, комунистически режим.
„Когато отида в Китай, ме третират като император”, сподели пред репортер бившият кмет на Ванкувър, Сам Съливан. Съливан, невъзмутим приятел на китайския режим, привлече много внимание, когато заведе съдебна битка за премахване мястото за протест пред китайското консулство във Ванкувър, поддържано от медитиращи там практикуващи Фалун Гонг.
Националните интереси
„Слабостите могат да варират между въпроси като пари, дългове, алчност, сексуални навици и ориентации – всичко, което би позволило благоприятни възможности. Така че ако някой има слабост към бизнеса, тогава разбира се, той може да получи бизнес предложения”, казва Харис.
Отплатата може да бъде монументална, твърди той. Например частен брифинг с премиера може да разкрие западналите позиции на Канада във важни търговски преговори. С това знание китайците могат да тласнат преимуществото си до максимум, на възможна цена от милиарди за Канада.
Освен спечелването на икономическо преимущество, режимът се надява да склони или да окаже значително влияние над канадската външна политика по отношение на Китай. Според Харис някои от бюрократите и други, които попадат под китайско влияние, стават несъзнателни агенти на режима. Други може да действат и съзнателно.
„Хората смятат, че административният апарат е регулиран и контролиран, че е надежден, но ако някой може да придобие влияние върху един пътуващ в делегацията генерален директор, тогава политическите опции могат да бъдат стеснени в полза на Китай в много ранен етап от процеса на вземане на решения от страна на правителството.”
Според него този сценарий е най-опасен, защото някой на висока позиция в правителството или в бюрокрацията, поставен под силно китайско влияние, компрометира процеса на вземане на решения в Канада отвътре.
Харис сподели, че е чувал за случаи, в които политически решения стават широко известни в кръгове на приближени на Китай, преди те още да са финализирани в Канада. Притиснат за повече доказателства, той заяви, че не е готов да каже повече от съображения за сигурност. „Не мога да отида по-далеч, но разбира се, това не е изненадващо.”
В крайна сметка единственото трайно решение, според Харис и Жуньо-Кацуя, е канадските държавници и техния персонал да са добре информирани за рисковете и да се съсредоточат твърдо върху канадските интереси.
„Изключително тревожно е да гледаме как бивши висши политици, дипломати и други, си осигуряват удобни позиции в Китай – на кой знае каква цена за канадските интереси”, казва Харис.
Той добавя, че Канада трябва също така да поддържа делегациите възможно най-малки, за да ограничи слабите места, и да се пази от т. нар. тактика „приятел на Китай”.
„Периодично човек става свидетел на това, как удивително наивни канадци, включително висши служители и бивши такива, са извънредно поласкани, че китайски чиновник и други китайци с добри позиции обявяват канадеца за „приятел на Китай”.
Ако нещо подобно се случи, няма защо да се чувстват поласкани – те определено могат да се смятат за използвани и манипулирани… Една е държавата, на която дължите лоялност относно законите и политиката, и по-добре решите коя е тя.”
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!