Свалете ореола от 9-ти септември
kafene.netВенелина Попова Всеки ден
Може ли дата като 9-ти септември 1944 година да бъде отбелязвана като празник? Въпросът е риторичен, отговорът-недвусмислен.
С приемането на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма демократично мислещите хора и правителства признаха, че "Европа ще се обедини, едва когато обедини отново своята история, когато признае като общи последствията от комунизма и нацизма и предизвика откровен и задълбочен дебат за престъпленията на всички тоталитарни режими през миналия век".
У нас БСП отказа подобен дебат и продължава да слага ореол върху 9-ти септември в календара на съвременната ни европейска държава. Което е чиста проба признание, че 20 години след падането на Берлинската стена тази партия отказва да се реформира и да тръгне по пътя на социалдемокрацията.
Десет години преди 10 ноември 1989 година върхушката на бившия режим у нас заедно с ДС подготвиха, а след това на Кръглата маса узакониха заедно със създадената от тях опозиция разграбването на държавата и трансформацията на собствеността.
Затова преходът беше жесток и не съградихме социална, а олигархична държава.
Затова днес в България съществува бездна между т. нар. “елит” и народа.
Затова има недосегаеми и правосъдие за останалите.
Затова всички правителства на прехода не приеха лустрационни закони и така позволиха на “бившите” да се възпроизвеждат - те и техните наследници във властта.
Затова и до днес България е единствената държава от някогашния Съветски блок, която отказва да създаде и да субсидира със средства от републиканския бюджет Институт за националната памет, който да събере и изследва престъпленията на 45 годишния тоталитарен режим.
И до днес тези престъпления продължават да излизат на светло, въпреки пожара на Партийния дом и другите опити за бъдат покрити и изтрити техните следи.
И до днес трудно може да бъде посочена цифрата на жертвите на “народната власт” и на т.нар. “Народен съд”.
И до днес продължава да бъде засекретен броят на избитите по държавните ни граници бегълци след 1946 година.
И до днес в центъра на столицата и на други големи градове в страната продължават да се издигат паметниците на Съветската армия, окупирала България и наложила тоталитарния режим с оръжие и с цената на стотици хиляди избити и малтретирани в лагерите.
И до днес в учебниците ни по история липсва истината за близкото ни минало, а синове на масови убийци след 9 септември 1944 година заемат ключови позиции в различните етажи на властта в съвременната ни държава.
И до днес много от извършителите на престъпления в името на комунизма, не са изправени пред съд.
Въпросът, който може би вълнува мнозина, е защо хиляди хора, извън няколкото десетки фамилии на комунистическата олигархия, продължават да стоят в тази партия и да следват “другарите” си милионери от върхушката й.
Най-логичният отговор (може би) е, че те не искат да признаят пред обществото и най-вече пред себе си краха на социалистическия идеал, който експлоатира най-естествения стремеж на човека към социална справедливост. Защото няма по-страшен крах от краха на идеалите.
Едно разделено и непомирено с историята си общество не може да постига успехи или по-скоро всеки ще постига успехите си сам, т.е. по-трудно.
Затова на 9-ти септември 2009 година си струва отново да припомним Пражката декларация за европейската съвест и комунизма и написаното в нея, “че окончателното помиряване на всички европейци не е възможно без концентриран и задълбочен опит да се установи истината и да се възвърне паметта, а “…милионите жертви на комунизма и техните семейства - убедени сме - имат правото да получат справедливост, съчувствие, разбиране и признание за своите страдания по същия начин, както жертвите на нацизма бяха морално и политически признати…”
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!