Страхът на хората от пандемията е отличен повод за налагане на нов КОМУНИСТИЧЕСКИ световен ред -- „Големият рестарт“ - Оруелов план в реално време
Мисленето и отговорността отстъпват пред примирението и малодушието
Страхът на хората от пандемията е отличен повод за налагане на нов КОМУНИСТИЧЕСКИ световен ред
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД НА КОМУНИЗМА
Светът се тресе от криза - икономическа и здравна. В отговор Световният икономически форум в Давос лансира идеята за “Големия рестарт” - нуждата от преструктуриране на икономика, политика и социални отношения. Глобалният елит - правителства, мощни технологични компании, едри индустриалци и “подбрани” учени - засилват инициативата за “зануляване” и преосмисляне на всичко, което познаваме. Вече половин век тази организация опитва да лидира икономико-политическата посока на развитие в глобален план, а рецептата включва държавни намеси и планиране на различни аспекти от живота, науката и бизнеса.
Страхът на хората от пандемията е отличен повод за налагане на нов световен ред и „рестарт“. Няма по-голяма страх от този за здравето, а медийната истерия и политизирането на темата са съвършени проводниците за постигането на целта. Координираните и на практика огледални действия на правителства по света срещу COVID кризата трябва да са повод за размисъл. Война, катаклизми, болести, тероризъм - плашило, използвано за доброволно предаване на свободата ни, винаги има, а идеята за глобално правителство също не е нова. То трябва да наложи нещо, което звучи като утопия - свят без глад, без замърсяване, без неравенства, с безплатно и качествено здравеопазване и четвърта индустриална ера. Проблемът е, че пътят към ада винаги е покрит с добри намерения. Макар и само привидно, защото надали налагащите новия ред го правят за общото благо, а не в името на користна полза. Вместо рая на земята след това - от френската, руската и китайските революции, та до „Новият курс“ на Рузвелт пред 30-те години на миналия век - в действителността винаги идва антиутопията. На глада, бедността и зверствата и продължаването на стопанската агония във времето. Всичко това гарнирано с увеличаване на ролята на държавата до колосална и опасно вредна степен.
„Конструктивисткият рационализъм“ по термините на Фридрих фон Хайек е в действие: социалните инженери не смятат, че пазарът, езикът и институциите се развиват еволюционно и рационално, на принципа на „проба-грешка“ и натрупан опит от конкретни добри практики. За тях човечеството напредва само вследствие на рационален предварителен замисъл, който трябва да се „подобрява“ от конкретни мъдри хора и управници. Австрийският икономист нарича тази мисловна нагласа с неласкавото - „фаталната самонадеяност“. Според „плановиците и експертите от всички сфери“ - животът ни трябва да бъде планиран от всезнаещия технократ-учен-експерт, какъвто е идеалът на Платон за перфектното управление.
Днес заплахата има по рафинирано лице от революционните трибунали в миналото и се изразява в дигитална тирания на технокрацията и глобалната олигархия, ограничаваща появата на нови значими стопански субекти в собствена полза.
Развитието на технологиите действително прави живота на всички нас в пъти по-красив и богат. Същевременно, впрегнати в по същество пъклен план за глобален контрол, технологиите се превръщат в инструмент за потисничество.
СТРАТЕГИИТЕ НА ДЯВОЛА ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Идеите за въвеждане на „социална кредитна система“, която да следи досегашното ми
поведение или напълно дигитализирани пари, правят невъзможно запазване на частната собственост и личната неприкосновеност. В предвижданията за света през 2030 година на Форума открито се говори за отпадане на „частната собственост“ като институт. Дори Маркс бледнее пред това визионерство - неговата концепция засяга одържавяване само на производствените блага, докато новите плановици смело обсъждат „споделено“’ползване на апартамента, колата и гаража ви, когато ви няма. В този смисъл предлаганата пропагандна идея за сливане на държави с едър бизнес и наука под управлението на технократична прослойка, не може дори да се нарече фашизъм или технокрация. Говорим за чист - и при това радикален - диктаторски комунизъм, улеснен от технологиите и науката.
С напълно проследими дигитални транзакции и доходи „икономическото изравняване“, посредством данъци е на копче разстояние, а политическото либидо за експерименти като „универсален базов доход“ получава силен стимул. Идеите, развивани под егидата на Световния икономически форум, са в такава посока, а през януари големите световни правителствени и бизнес лидери ще говорят именно за това: как да рестартираме „капитализма“. Въпреки че именно техните постоянни попълзновения са подронили основата му и са изпразнили от съдържание понятието.
Междувременно идеологът на „Големия рестарт“ Клаус Шваб вече няколко години „разяснява“ естеството на т. нар. Четвърта индустриална революция: навлизането на изкуствения интелект (И ОТСТРАНЯВАНЕТО НА ЕСТЕСТВЕНИЯ), дигитализацията и роботиката. В документите и активностите на Форума прозира благоговението пред олтара на „трансхуманизма“ и възможността биоинженерите да моделират човешкия вид както си искат. В реалността: следенето и подслушването на „оперативно интересни“ хора чрез телефони и сателити вече е редовна практика, а пред Китай, САЩ и Южна Корея на практика няма технологични пречки то да се случва свръхефективно. В съвсем пресен контекст - идеята за международен ковид-паспорт за ваксинация, без който може да бъде ограничено влизането в търговски и публични обекти. Кошмарен Оруелов експеримент, тестван в реално време в контекста и условията на пандемията.
Тези процеси имат чисто финансови измерения. За да изпълняват заложените цели правителства в развития свят натрупват огромни задължения.
Този дълг става неизплатим, а сурогатите на наднационалната правителствена мрежа на ООН, като МВФ, например, предлагат данък върху нетното богатство - чиста проба конфискация на собственост в библейски размери. В добавка ще има и сериозно отписване на дълг и инфлация - просто защото други начини за решаването на опасно ескалиралия с пандемията дългов проблем няма.
С пълен политически и академичен консенсус вече спокойно може да се приложи „зеленизмът“ в най-антиутопичната му форма. Линията на „устойчивото развитие“, заложена в Адженда 2030 на ООН, е приета масово за права вяра. Решението за редуциране на нетните емисии на парникови газове до нула в ЕС до 2050 година е пореден крещящ пример за безпардонното следване на глобалисткия дневен ред. Освен чисто икономическите щети, които такива радикални трактовки и политики ще донесат, в културен смисъл се провежда и подмяната на система на Западния свят, в чийто център винаги досега е стоял човекът. Впрегнати са университети, медии, културни средища, а под въпрос постоянно са поставяни т. нар. западни ценности по примера на одиозната Франкфуртска школа, проповядваща културен марксизъм и антизападен мироглед.
С новите технологии насочването и следенето на потребителите се превръща в политика - по-малка консумация на месо, повече „зелени“ решения, климатично и полово политкоректни тези - в противен случай остракизъм за социално невписващите се и пълното заглушаване на позициите им в медии и социални мрежи.
Човешката памет е къса, а новите лъжепророци на комунизма измислят все по-привлекателни етикети, прикривайки същината на човеконенавистните си идеи. Постепенно тези тоталитарни идеи започват да стават масово приемани и едва ли не нормални. Мисленето и отговорността отстъпват пред примирението и малодушието. Нещо, което не бива да допускаме.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Източник/ци: „Големият рестарт“ - Оруелов експеримент в реално време - Труд (trud.bg)
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!