Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ново политическо есе, забранено в Китай, привлича внимание зад граница
Уан Ли, високопоставен бюрократ от Китайската комунистическа партия. (Снимка – източник за обществено ползване)
Заклеймяващо управлението на Китайската комунистическа партия (ККП) политическо есе, написано предполагаемо от високопоставен китайски комунистически лидер, привлече неотдавна вниманието на китайските дисиденти, като разпространяващите го в Китай уебсайтове се блокират.
Смята се, че есето, озаглавено „Управляващата партия трябва да въведе елементарна политическа етика”, е сбор от четири разговора между възрастен китайски държавник и млад професор от партийната школа към Централния комитет на ККП. Авторството му е неизвестно, но според мнозина държавникът в есето е Уан Ли (Wan Li), бивш секретар на секретариата на ЦК и бивш председател на Националния всенароден конгрес – най-важният партиен бюрократичен орган със съответната законодателно-изпълнителна власт.
Въпреки че есето включва остра критика към ККП и привлече много внимание в Интернет, до този момент китайските власти не са взели отношение по въпроса.
Джанг Уейгуо (Zhang Weiguo), главен редактор на хонконгското списание Trend и уебсайта New Century, сподели пред Epoch Times, че „важен човек в Пекин” е поверил на уебсайта New Century първото публикуване на статията на 30 юли тази година. Самоличността на възрастния държавник в диалога обаче не беше разкрита.
Джанг сподели увереността си, че авторът е Уан Ли, по ред причини. Източник в Пекин, с който той се е свързал, е заявил, че става въпрос за Уан Ли. Уан е един от малкото високопоставени ветерани в ККП, които се осмеляват да критикуват режима, като китайски специалисти в страната, с които Джанг се е свързал, също споделят това мнение.
Това становище обаче не среща универсална подкрепа. Хе Чинглиан (He Qinglian), китайски автор и икономист, посочва в имейл в отговор на въпроси на Epoch Times, че писмото би могло да е фалшификат. „Някои от употребените [в писмото] думи не са тези, които този тип хора биха използвали – пише тя. – В общество, в което хората са репресирани и където на хората не им се дават канали за изразяване, съществува склонност към мултиплициране на слуховете.”
Въпреки твърденията за и против авторството, статията твърди, че управлението на партията е „незаконно и неетично”, и категорично посочва, че очевидния смут в Китай през годините се дължи на комунистическата партия, което предизвика разгорещени
дискусии в Интернет. Още в първата седмица от публикуването на статията, по десетки блогове са се появили хиляди дискусии.
В самото начало на есето се твърди, че „на партията все още й предстои да се регистрира в Министерството на гражданските дела. Какво се крие зад този факт? Че страната ни не е имала никакъв „Закон за политическите партии”. Това продължава 60 години и все още е пропуск, не е имало никаква промяна. Страната ни все още няма никаква съвременна партийна система.”
Друго твърдение в есето е, че не съществува финансово разделение между партийната и държавната хазна.
Централните държавни органи „функционират като незаконни органи”, се казва в есето. „Все още партията командва армията, партийната войска не е заменена с ръководство от страна на държавата.”
Разисква се и въпросът за това, че „партията е преди държавата”, а не държавата – преди партията, както и че за шестдесет години концепцията за „партийни и държавни лидери” не се е променила.
По думите на У Фан (Wu Fan), председател на Преходното китайско правителство – продемократична дисидентска група, противопоставяща се на управлението на ККП – дискусията е опит за ясно маркиране на разграничението между Китай и ККП. Той е убеден, че статията е написана от Уан Ли, и сподели пред Epoch Times, че „той [Уан] e посветил целия си живот на държавата и партията”, добавяйки, че поставянето на държавата на първо място е безпрецедентно сред високопоставените партийни кадри.
„Последните години на повтарящи се неуспехи, през които преминахме, могат да бъдат приписани все на вътрешнопартийните борби. Опечален съм от това – гласи писмото. – Толкова много години казвахме на народа, че без комунистическата партия ще цари хаос. Тяхната надежда за стабилност се превръща в „народната воля”, използвана от нашата партия, за да стои на власт. Кога може да се прекъсне този затворен кръг?”
Говорителят призовава партийния елит и към процес на размисъл: „Много хора в нашата партия свикват да се хвалят, че всичко, което правим точно сега, е правилно. Тогава защо не сложим началото на една ясна тема за всичко онова, което не бе извършено правилно в миналото? Как може да се оставят тези неща неясни?”
Според Джанг, издателят на хонконгския вестник, съдържанието на есето призовава към промяна в китайското общество чрез реконструкция на политическата етика. „Независимо дали става дума за отделен индивид, политическа група или управляваща партия, те трябва да бъдат заслужаващи доверие и честни”, казва той.
„След като вече 60 години се изграждаше държава, време е сега да се върнем на най-основния въпрос: каква е волята на страната и народа? – се казва в диалога. – Съветският съюз така и не си изясни това, в резултат на което държавата и партията рухнаха едва след 69 години.”
През 30-те и 40-те години на 20-ти век ККП публично обеща да изгради една демократична, свободна и независима държава, се споменава в есето. Но по-късно тези обещания се измениха. „Сърцето ми беше жестоко разтърсено по онова време… това беше неуважение към историята, и по същество – потъпкване на политическата етика… историята винаги ще разкрива истината пред гражданите… гражданите трябва да я знаят”, казва говорителят.
Пълният текст на разговора е от около 10 000 думи и циркулира в мрежата вече над десет дни.
Преди, критицизмът от високопоставени партийни апаратчици – като Менг Уейзай (Meng Weizai), бивш директор на Художественото бюро към Централното министерство за пропаганда, който публично се оттегли от партията – бяха посрещани с ответни атаки в китайските държавни медии.
Но „Диалогът на Уан Ли”, както наричат документа, е посрещнат с пълно мълчание. Джанг Уейгуо смята, че партията се страхува от отговор и че мълчанието й означава, че тя няма такъв.
Според Дейвид Гао, началник на Световния център за оттегляне от ККП (доброволческа организация, окуражаваща партийни членове да се отрекат от принадлежността си към партията), диалогът отразява чувствата на „всички партийни членове, които имат съвест и човешка природа”.
Той приписва творби като въпросното есе на „неизбежния процес за възраждане на съвестта, смелостта и хуманността”, предизвикан от „Деветте коментара за комунистическата партия ” – специална публикация на Epoch Times, както и от усилията на неговата организация да окуражава партийните членове да се оттеглят от ККП.
„Ние получихме телефонни обаждания от Джонгнанхай (Zhongnanhai, централната партийна и държавна администрация на Китай, бел. ред.), от чиновници с много висок ранг и дори от офиси на високопоставени лидери на ККП. Хора от Политико-изследователския център на ЦК дори изучават „Деветте коментара”. Те избраха да се оттеглят от ККП след като проумяха нейната природа и развиват чувство на отговорност към страната и народа, а също така вземат под внимание благоденствието на другите и своето собствено”, заяви Гао в интервю за Epoch Times.
„Въпреки че тези хора в системата имат материални интереси и социален статус, когато разберат истината [за управлението на ККП], в сърцата си те размишляват върху нея – каза Гао. – Колкото повече разбират, толкова повече болка чувстват.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!