Полиглотите на света

древни египетски йероглифи

Благодарение на обширните си познания по коптски език, археологът и полиглот Жан-Франсоа Шамполион помогнал за дешифрирането на древни египетски йероглифи. (Angel Navarrete/AFP/Getty Images)

By Leonardo Vintini, Epoch Times

…Може да се каже, че Боуринг е бил един от най-учените лингвисти, познати някога. Той демонстрирал основно разбиране на над 200 езика и владеел гладко около 100. Боуринг е роден през 1792 г. Той е бил губернатор на Хонконг, както и писател и пътешественик. Бил е удостоен с титлата „Кавалер на Ордена на Бат” и е бил член на Кралското общество и на Кралското географско общество. До ден днешен не е известен по-добър в езиците от Боуринг…

„Да разбираш даден език не е като да живееш с него”, обяснява Клариса М., признавайки, че й е трудно да си припомни майчиния език. Родена в Чили, но живееща сега в Австралия, Клариса твърди, че изпитва известни колебания, когато се опита да заговори родния си език. Налагайки й се да живее вече 35 години далеч от родината, тя е трябвало да заучава наново част от испанския език, който според нея съществува единствено „в дълбините на подсъзнанието й”.  
Научаването на един език не е лесна задача, а за повечето хора свободното говорене на език е постоянна борба. Въпреки това има индивиди с огромна вещина в няколко езика. Това са полиглотите на света.

Един от по-изненадващите и неотдавнашни случаи на феномена хиперполиглотизъм е този на германеца Себастиан Хайне, наречен „човешката Вавилонска кула”.  До 22-годишна възраст този студент по индо-германска филология вече може да комуникира на не по-малко от 35 езика, сред които той предпочита пащо, употребяван от етническа група в Близкия Изток.

Докато мнозина го обявяват за феномен, Себастиан твърди, че не е гений – просто човек, посветил се на изучаването на езици. Любовта му към езиците започва на едва седемгодишна възраст, когато той се запознава с гръцкия език, навлизайки в него почти като на игра. Днес Хайне си е поставил „скромната” цел да научава по два нови езика годишно.

В случая с Хорхе Фернандез (Jorge Fernandez ), той не е усвоил толкова езици, колкото Хайне, но все пак случаят му е невероятен. Едва 18-годишен, този перуанец може да

говори и пише гладко на десетина езика, в това число испански, английски, френски, немски, швейцарски, румънски, италиански,  португалски, холандски, каталонски, галийски и мандарин.

Според Хорхе манията му към езиците започва, когато майка му го наказва заради слаби оценки в училище, като отнема телефонните му привилегии. Фернандез внезапно открива, че така разполага с повече време – и с желание за комуникация.

Задължителен курс по френски език събужда любопитството му и след него той продължава с италиански и румънски по собствено желание. Следващите девет езика идват скоро след това, а сега младият Фернандез твърди, че целта му е някой ден да говори свободно 25 езика.

Владеенето на над 30 езика е безспорно впечатляващо, но кой е най-големият полиглот в света? Колко езици може да владее човешкото съзнание? Над 40. Дори над 50. Зиад Юсеф Фазах (Ziad Youssef Fazah) поддържа основно ниво разбиране на поне 60 отделни езика. Разбира се, както Клариса отбелязва по-горе, „да разбираш даден език не е като да живееш с него”. Същото важи и за Фазах, който трябва редовно да упражнява уменията си в тези овладени езици, за да не загуби наученото.
Велики полиглоти в историята
Изглежда всеки пък, когато разполагаме с някакво разбиране за границите на човешкото съзнание, винаги се оказва, че има хора, способни да излязат извън тях. Що се отнася до владеенето на многобройни езици, кардинал Джузепе Каспар Мецофанти (Giuseppe Caspar Mezzofanti) и лингвистът Джон Боуринг са двама такива индивиди, отишли далеч отвъд това, което мнозина считат за възможно.

Кардиналът е роден на 17 септември 1774 г. Той владеел гладко 38 езика и почти 100 диалекта, и разбирал много други езици на основно ниво. Установено е, че кардиналът е познавал общо около 100 различни форми на комуникация.

Може да се каже, че Боуринг е бил един от най-учените лингвисти, познати някога. Той демонстрирал основно разбиране на над 200 езика и владеел гладко около 100. Боуринг е роден през 1792 г. Той е бил губернатор на Хонконг, както и писател и пътешественик. Бил е удостоен с титлата „Кавалер на Ордена на Бат” и е бил член на Кралското общество и Кралското географско общество. До ден днешен не е известен по-добър в езиците от Боуринг.
Разширяване на комуникацията
При все че може и да не са владеели толкова езици, колкото споменатите по-горе невероятни хиперполиглоти, няколко съвременни исторически фигури също могат да се похвалят със свободно владеене на няколко езика. Не е изненада, че тези индивиди са познати и като велики комуникатори.

Папството разполага с дълга история на многоезичие и традицията се предава и до днес с най-новите папи: Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Първият можеше да говори гладко полски, класически гръцки, латински, италиански, френски, испански, португалски, английски, есперанто и немски, като имаше основни познания и по чешки, литовски, руски, унгарски, японски, тагалски и някои африкански езици. Вторият говори гладко поне десетина езика.
 
Писателите полиглоти Джеймс Джойс и Дж.Р. Толкин са знаели по 13 езика.

Археологът Жан-Франсоа Шамполион – който също е владеел гладко 13 езика – помогнал да бъдат дешифрирани древни египетски йероглифи, превеждайки Розетския камък през 1822 г., благодарение на обширните си познания по коптски език.

Сред другите велики езикови феномени е лингвистът Кенет Лок Хейл, който демонстрирал невероятно умение за изучаване на езици бързо и прецизно. По време на изследването му върху синтаксиса и лексиката в Масачузетския технологичен институт, Хейл се съсредоточава върху непроучени и застрашени езици, като хопи, навахо и австралийския уолпири. Общо Хейл е владеел 50 отделни езика.

Светът на езиците е пленителен и има много плюсове от овладяването на повече от един. Всъщност в света има повече многоезични хора, отколкото едноезични, като САЩ са една от малкото държави в света, която не изисква изучаването на втори език в училище.

Изучаването на нови езици не само ни сближава с останалия свят; то може да предложи и лингвистични прозрения, които може и никога да не бъдат открити в родната ни реч. Но ако искате да научите нов език, най-добре започнете рано. Проучванията показват, че колкото по-млад сте, толкова по-лесно е да се захванете с нов език.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!