Защо не и паметник на Лев Главинчев?

pro-anti.net

КАРЕВ, д.м.н

Претръпнахме с мисълта, че  “На всеки километър” се въртя с месеци по някаква телевизия; примирихме се и с новината, че в резултат на височайше официално посещение във Виетнам този сериал ще се извърти и по тяхната телевизия.  Обаче наглостта да бъде показан “Черните ангели” по най-официалния канал на БНТ в най-гледаното време надминава и най-смелите очаквания на носталгичните склеротици, които на 9 септември се събират около истукана с вдигнатия “Шпагин” в Борисовата градина (за тях все още Парк на свободата). И човек неволно се притеснява колко малко остава от мандата на комунистическото ни правителство, а колко много неща има несвършени. Нямам предвид нито икономика, нито заплати, нито пенсии, нито цени, нито образование, нито здравеопазване, нито пък, не дай си Боже, наука! Говоря за несвършените неща в прослава на героите. Вярно, че сега ги наричат терористи. И нека не забравяме пионерите, първопроходците на българския политически тероризъм – авторите на най-мащабния атентат в цяла Европа през 20 век. Mащабен не само по 150-те убити и 500-те ранени, но и по други, много символични неща: извършен на Велики четвъртък, по време на погребение, лишил България от повече генерали и полковници, отколкото са направили четири войни. “Мозъкът” на операцията, коминтерновецът Петър Абаджиев, успява да избяга в Москва, откъдето е изпратен. Осъдените на смърт извършители - клисарят Петър Задгорски, Георги Коев и Марко Фридман - са обесени на 27 май 1925 г. пред десетки хиляди столичани (последната публична екзекуция в европейската история !). Организаторите от Военната организация на БКП – Иван Минков, Коста Янков, Николай Петрини и някой си Коджейков, са убити или се самоубиват в дните след атентата. Питаме:  къде са паметните  плочи, къде са паметниците на избитите в църквата “Света Неделя” ? Е, имаше един филм “Допълнение към Закона за защита на държавата”, който показваше, че цялата  касапница в “Света Неделя” е била в отговор на поправки, които са направили този закон по-строг. Май че трябва да се покаже и този филм по БНТ като един от 50-те най-любими на зрителите български филми. Но по-добре е да се заснеме нов, по-драматичен и по-романтичен, за самите извършители,

тези светли души, изцяло отдадени на комунистическата идея и готови на саможертва в нейно име. А също и да се преиздаде книгата “Възмездието” от Иван Пауновски, (1970 г.),  не само защото е издадена в същата година, когато е сътворен “Черните ангели”, но и защото е възторжена възхвала на първите два състава на Народния съд, осъдили на смърт трима регенти, трима министър-председатели, 22 министри и 67 депутати от 26-ото народно събрание. Е, сега «Партиздат» го няма, но все някое “тяхно” издаделство ще се отзове... А също и да се въздигне пред Дирекцията на милицията на Лъвов мост един паметник на Лев Главинчев – не толкова защото през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. лично е убил проф. Александър Станишев, а защото, когато камионетката с поредния арестуван от него е спирала пред сградата, арестантът често е бил свалян мъртъв – удушен още по пътя от високия милиционерски шеф…

      Така че от атентата в църквата до превръщането на терора в държавна политика се изминава дълъг път, по който бойните групи и “черните ангели” са само една от стъпките.  Много по-важно е друго – как редакторите от телевизията и изпълнителите във филма гледат на него сега, как се отнасят към неговите послания. И има ли в това им отношение някаква следа от покаяние. Не покаяние за участието им - пази, Боже ! – избрали са ги да участват, поласкали са ги с това, играли са добре, станали са популярни, спирали ги и им се радвали по улицата – смъртни хора са, как да ги съдиш ?

Става въпрос за това, дали близо 40 години след създаването на филма те имат някаква сянка от угризения за посланията, отправени от екрана. Ни най-малко! Ето и няколко цитата, показващи това –преценките им, изказани преди излъчването на филма, други - от интернет-послания, например от интернет-изданието  на в. “Сега”.

       В анонса на филма и в интернет, и в седмичната телевизионна програма на “Труд” филмът “разказва историята на бойна група за изпълнение на смъртни присъди над народни врагове”. Нито сянка от дистанциране, все едно че сме още в 70-те, няма дори една дума от този анонс, която от кумова срама да е поставена в кавички.

       Единственият плах опит не за някакво преосмисляне, а за мимикрия е опитът създаването на филма и особено сегашното му излъчване да се представят като отдаване на почит към режисьора му Въло Радев. Ст. Данаилов: “Не на партията предани, значи…На Въло !”. Да се гледа на филма чисто човешки, без да се идеологизира и политизира (Сакън !). При представянето: “…вълнуващ и красив филм”. Доротея Тончева: “…един много нежен и много емоционален филм… емоциите на героите и на актьорите се припокриваха… Чакам деня, когато ще го покажат по БНТ, за да го видят децата и внуците ми”.

Човек буквално не проумява дали става дума за интелектуална недостатъчност или просто за комунистическа наглост и цинизъм. Добринка Станкова (Доби), изпълнителка на ролята на Рачето, при чиято смърт всички зрители плакали: “…просто като младежи, които обичат, страдат и се радват на живота. А стрелят, между другото, между тия най-човешки неща. Напразно идеологизират тази голяма тема”. Тоест - стрелбата и убийствата са само между другото, не бива да ги изваждаме от списъка на най-човешките неща, иначе ще идеологизираме голямата тема.

      Валя (вероятно Гиндева) разказва как, когато са позвънили с Пантер на вратата и се е показал “осъденият” генерал /в изпълнение на Андрей Чапразов/, просто психологически не е могла да стреля, макар и с халосни  патрони, чак на шестия или седмия дубъл успяла. Парадоксът е, че на въпросната актриса и през ум не й минава, че терористката, прототип на нейната героиня, никак не е имала нейните задръжки, а патроните са били съвсем истински. Изобщо един “нежен и много емоционален филм”.

     А на места отпечатъкът на “черните ангели” върху техните изпълнители ни се озъбва в автентичния си вид, без никакъв “макиаж”.

 Ст.Данаилов: “Човек един път като се престраши, няма спиране. Аз в “На всеки километър” с картечницата, като почнех…”.

 Доротея Тончева: “Нека все пак вразите да помнят – знаем да стреляме, минали сме тази школа!”

 Ала кои са “вразите”? Тези, които пишат като мен, но не мислят като тях.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!