Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Защо не и паметник на Лев Главинчев?
pro-anti.netКАРЕВ, д.м.н
Претръпнахме с мисълта, че “На всеки километър” се въртя с месеци по някаква телевизия; примирихме се и с новината, че в резултат на височайше официално посещение във Виетнам този сериал ще се извърти и по тяхната телевизия. Обаче наглостта да бъде показан “Черните ангели” по най-официалния канал на БНТ в най-гледаното време надминава и най-смелите очаквания на носталгичните склеротици, които на 9 септември се събират около истукана с вдигнатия “Шпагин” в Борисовата градина (за тях все още Парк на свободата). И човек неволно се притеснява колко малко остава от мандата на комунистическото ни правителство, а колко много неща има несвършени. Нямам предвид нито икономика, нито заплати, нито пенсии, нито цени, нито образование, нито здравеопазване, нито пък, не дай си Боже, наука! Говоря за несвършените неща в прослава на героите. Вярно, че сега ги наричат терористи. И нека не забравяме пионерите, първопроходците на българския политически тероризъм – авторите на най-мащабния атентат в цяла Европа през 20 век. Mащабен не само по 150-те убити и 500-те ранени, но и по други, много символични неща: извършен на Велики четвъртък, по време на погребение, лишил България от повече генерали и полковници, отколкото са направили четири войни. “Мозъкът” на операцията, коминтерновецът Петър Абаджиев, успява да избяга в Москва, откъдето е изпратен. Осъдените на смърт извършители - клисарят Петър Задгорски, Георги Коев и Марко Фридман - са обесени на 27 май 1925 г. пред десетки хиляди столичани (последната публична екзекуция в европейската история !). Организаторите от Военната организация на БКП – Иван Минков, Коста Янков, Николай Петрини и някой си Коджейков, са убити или се самоубиват в дните след атентата. Питаме: къде са паметните плочи, къде са паметниците на избитите в църквата “Света Неделя” ? Е, имаше един филм “Допълнение към Закона за защита на държавата”, който показваше, че цялата касапница в “Света Неделя” е била в отговор на поправки, които са направили този закон по-строг. Май че трябва да се покаже и този филм по БНТ като един от 50-те най-любими на зрителите български филми. Но по-добре е да се заснеме нов, по-драматичен и по-романтичен, за самите извършители,
тези светли души, изцяло отдадени на комунистическата идея и готови на саможертва в нейно име. А също и да се преиздаде книгата “Възмездието” от Иван Пауновски, (1970 г.), не само защото е издадена в същата година, когато е сътворен “Черните ангели”, но и защото е възторжена възхвала на първите два състава на Народния съд, осъдили на смърт трима регенти, трима министър-председатели, 22 министри и 67 депутати от 26-ото народно събрание. Е, сега «Партиздат» го няма, но все някое “тяхно” издаделство ще се отзове... А също и да се въздигне пред Дирекцията на милицията на Лъвов мост един паметник на Лев Главинчев – не толкова защото през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. лично е убил проф. Александър Станишев, а защото, когато камионетката с поредния арестуван от него е спирала пред сградата, арестантът често е бил свалян мъртъв – удушен още по пътя от високия милиционерски шеф…
Така че от атентата в църквата до превръщането на терора в държавна политика се изминава дълъг път, по който бойните групи и “черните ангели” са само една от стъпките. Много по-важно е друго – как редакторите от телевизията и изпълнителите във филма гледат на него сега, как се отнасят към неговите послания. И има ли в това им отношение някаква следа от покаяние. Не покаяние за участието им - пази, Боже ! – избрали са ги да участват, поласкали са ги с това, играли са добре, станали са популярни, спирали ги и им се радвали по улицата – смъртни хора са, как да ги съдиш ?
Става въпрос за това, дали близо 40 години след създаването на филма те имат някаква сянка от угризения за посланията, отправени от екрана. Ни най-малко! Ето и няколко цитата, показващи това –преценките им, изказани преди излъчването на филма, други - от интернет-послания, например от интернет-изданието на в. “Сега”.
В анонса на филма и в интернет, и в седмичната телевизионна програма на “Труд” филмът “разказва историята на бойна група за изпълнение на смъртни присъди над народни врагове”. Нито сянка от дистанциране, все едно че сме още в 70-те, няма дори една дума от този анонс, която от кумова срама да е поставена в кавички.
Единственият плах опит не за някакво преосмисляне, а за мимикрия е опитът създаването на филма и особено сегашното му излъчване да се представят като отдаване на почит към режисьора му Въло Радев. Ст. Данаилов: “Не на партията предани, значи…На Въло !”. Да се гледа на филма чисто човешки, без да се идеологизира и политизира (Сакън !). При представянето: “…вълнуващ и красив филм”. Доротея Тончева: “…един много нежен и много емоционален филм… емоциите на героите и на актьорите се припокриваха… Чакам деня, когато ще го покажат по БНТ, за да го видят децата и внуците ми”.
Човек буквално не проумява дали става дума за интелектуална недостатъчност или просто за комунистическа наглост и цинизъм. Добринка Станкова (Доби), изпълнителка на ролята на Рачето, при чиято смърт всички зрители плакали: “…просто като младежи, които обичат, страдат и се радват на живота. А стрелят, между другото, между тия най-човешки неща. Напразно идеологизират тази голяма тема”. Тоест - стрелбата и убийствата са само между другото, не бива да ги изваждаме от списъка на най-човешките неща, иначе ще идеологизираме голямата тема.
Валя (вероятно Гиндева) разказва как, когато са позвънили с Пантер на вратата и се е показал “осъденият” генерал /в изпълнение на Андрей Чапразов/, просто психологически не е могла да стреля, макар и с халосни патрони, чак на шестия или седмия дубъл успяла. Парадоксът е, че на въпросната актриса и през ум не й минава, че терористката, прототип на нейната героиня, никак не е имала нейните задръжки, а патроните са били съвсем истински. Изобщо един “нежен и много емоционален филм”.
А на места отпечатъкът на “черните ангели” върху техните изпълнители ни се озъбва в автентичния си вид, без никакъв “макиаж”.
Ст.Данаилов: “Човек един път като се престраши, няма спиране. Аз в “На всеки километър” с картечницата, като почнех…”.
Доротея Тончева: “Нека все пак вразите да помнят – знаем да стреляме, минали сме тази школа!”
Ала кои са “вразите”? Тези, които пишат като мен, но не мислят като тях.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!