Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Новата надежда на Китай
Изпълнение на упражненията на Фалун Гонг в гр. Шенян, провинция Ляонин, преди да започнат репресиите срещу тях от страна на Китайската комунистическа партия през 1999 г. (minghui.org)
По време на следването ми в университета една от често обсъжданите теми беше тази за робската психика, силно проявяваща се при китайците. При дискусиите много хора изразяваха мнението, че това се дължи на традиционната китайска култура, която включва послушание към родителите, безпрекословно подчинение на императора и т.н. Едва след много години разбрах, че тази робска психика на китайците въобще не се дължи на традиционната култура (за това примери са Япония и Корея), а на създадената от ККП психология.
Много хора казват, че китайците са “малоценни”. Но всъщност те не са такива по рождение. Това е по-скоро резултат от натиска на насилствената политика, използвана от ККП. По време на целия си период на управление Китайската комунистическа партия (ККП) е провела редица кампании, в резултат на което много невинни хора са били подложени на репресии. При това те са били заставяни да приемат покорно своята участ и да признават за своите „престъпления”, като същевременно са били длъжни искрено да благодарят на партията за нейното „великодушие”. Например по време на „Културната революция” при разстрела на много „контрареволюционери”, преди самия разстрел те били заставяни да крещят гръмко „Да живее председателят Мао!”. А тези, които по случайност оцелявали и били, така да се каже, „реабилитирани”, също трябвало да благодарят от все сърце на партията за нейната „доброта”.
На ККП са й нужни точно такива хора, ето защо тя е превърнала китайците в „роби на партията”. У много китайци робската психика е станала част от тяхната природа и е толкова дълбоко вкоренена, че голяма част от тях даже не осъзнават, че всъщност представляват застанали на колене пред партията роби.
Много е трудно за китайците да се отърсят от този начин на мислене. Наскоро проведох разговор с професор от китайски институт относно духовната практика Фалун Гонг. Неговото реакция беше както и на много други китайци: „Фалун Гонг е хубава практика, ако практикувате вкъщи, но защо трябва да раздавате листовки и да разказвате на хората за преследването ? Защо се занимавате с политика и сте против правителството? С тези ваши действия вие създавате много проблеми на семействата си”. Аз го запитах: „В нашата конституция пише, че имаме право на свобода на вярата. Има ли свобода на вярата за практикуващите Фалун Гонг? Грешно ли е, че те вярват в истина, доброта, търпение (основните принципи на практиката)?” Той отговори: „Не, в това няма нищо нередно”. Тогава аз го запитах отново: „Полицията нахлува в жилищата на практикуващите посред нощ и ги отвежда в участъците, след което ги изпращат в
затвори и лагери, където ги изтезават и бият, понякога даже до смърт. Правилно ли е властите да постъпват по този начин?” Професорът мълчаливо поклати глава. Тогава аз му зададох следващия въпрос: „Тогава щом правителството постъпва по този начин, нямат ли право практикуващите Фалун Гонг да изкажат своето мнение?” Той се съгласи. „А ако имат право, защо хората не се замислят над погрешната политика на правителството, а вместо това веднага упрекват практикуващите, че разказват за реалната ситуация на преследването?” – продължих аз. Професорът ме погледна с широко отворени очи. Тогава довърших мисълта си: „Всичките тези мъчения, които търпят многото семейства на последователите на Фалун Гонг в Китай, са поради погрешните действия на правителството, а не заради това, че хората са започнали да практикуват Фалун Гонг”.
Имено затова много китайци в Китай и зад граница, с промити от партията съзнания, не могат да се усъмнят в правилните действия на правителството. От много време китайците стоят на колене пред партията, и не само стоят на колене, но даже смятат, че това е нормално и че трябва да е така. У тях не е останало съзнание да се изправят и дори не се осмеляват да помислят дали това състояние е правилно и дали е законно. Те не само не се осмеляват да се изправят, но и се противопоставят на тези, които вече смеят да го направят.
Американското издание Wall Street Journal публикува статия на 20 април 2000 г. със заглавие „До последния ден от живота си г-жа Чен казвала, че усъвършенстването по Фалун Гонг е нейно човешко право”, в която се разказва за 58-годишната практикуваща Фалун Гонг, Чен Дзъсюй, починала в резултат на изтезания в китайски затвор. Тази статия предизвика огромен интерес в световен мащаб.
Докато последователите на Фалун Гонг продължават да твърдят, че да практикуват е тяхно право, ККП използва срещу тях стандартните си прийоми за преследване, поставяйки им най-опасните в Китай етикети: „опитват се да съборят правителството”, ”против партията са” и т.н. Именно заради това много стоящи на колене китайци повтарят думите на партията: ”Фалун Гонг се занимава с политика”.
Провеждайки многобройни политически кампании, ККП е прекършила гръбнака на китайския народ, но нейните кървави репресии не могат да разколебаят практикуващите Фалун Гонг. Имено това предизвиква страх и още по-голяма ненавист у ККП и затова тя се опитва да внуши на коленичилите пред нея хора, че Фалун Гонг е неин смъртен враг. И всичко това е само защото последователите на Фалун Гонг не са като тези, които са застанали пред нея на колене.
С непоколебима воля и твърди като стомана, практикуващите Фалун Гонг се превръщат в новия гръбнак на Китай.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!