Следвайте "Буднаера" в Телеграм

„Приклекналият човек”: Древен символизъм за велики космически събития

„Приклекналият човек”
(Images gathered by Anthony Peratt)
Leonardo Vintini, Epoch Times

Намирал изражение в историята сред неизброими цивилизации по света, човешкият образ, изобразяван с няколко прости линии, предлага безпогрешно представяне на един уникален спектакъл, разигран в древните небеса.

Сигнал на боговете

Внезапно някой посочи към небето. Следобедният небосвод бе станал червен, след това бял, а после наситено жълт. Огромната сила на небесната твърд бе едновременно красива и ужасяваща, най-плашещото нещо, което групата бе виждала някога. Това бе красива и болезнена демонстрация на човешката нищожност пред боговете.

Величествените проблясъци останаха в небето известно време – достатъчно, за да могат местните да гравират сцената върху гранитните си платна. Оста на енергията предаваше заряда й в пространството, освобождавайки по пътя си гигантски струи газ, някои от които летяха нагоре, а други – надолу.

„…Само преди няколко хиляди години земното небе е било озарявано от електрическа активност. Последствията от тази вероятност ще окажат директно влияние върху разбирането ни за културните корени. Какво е било влиянието на документираните събития върху първите цивилизации? Каква е била връзката с произхода на световната митология, с пораждането на ранните религии или с монументалното строителство в древността?” – питат Дейвид Талбът и Уолас Торнхил в книгата си „Мълниите на боговете” (David Talbot, Wallace Thornhill – “Thunderbolts of the Gods”).

Истинският произход на „приклекналия човек” или „човека-клечка”, както е известна тази резбована в камъка фигура, е вероятно една от най-любимите загадки на учените, специализиращи в плазмената физика. Това графично изображение може да бъде открито и оценено в археологичните наследства на десетки древни култури по света – култури без никаква видима връзка или контакт една с друга – което кара много дръзки учени да считат „приклекналия човек” по-скоро за известно на различните култури събитие с величествени пропорции, отколкото за смътно и стандартно изображение на човешката анатомия.

Нова теория за една стара Вселена

Дори и да е така, „приклекналият човек” не представлява първоизточникът за тази фантастична теория. Той не е нищо повече от щастливо доказателство, намерено сред огромния поток от авангардна мисъл, известна като „електрическата Вселена”.

Защитници на електрическата Вселена (по заглавието на творбата на Доналд Скот, един от пионерите на идеята) твърдят, че плазмата, енергетично състояние на материята, е онази субстанция и сила, която изпълва и едновременно ръководи съвкупността от почти всички елементи, съществуващи във Вселената. Изправянето

пред подобна идея може да направи възможни радикално нови тълкувания на познати теории като тази за големия взрив, за тъмната материя, теорията на Айнщайн за относителността и други.

Но когато защитници на електрическата Вселена твърдят, че плазмата – призната за четвъртото състояние на материята и за субстанция, изпълваща 99.9 процента от познатата ни Вселена – е отговорна за планетарното привличане, вместо гравитацията, идеята бива често отхвърляна и дори осмивана от консервативни учени.

Това, което е сигурно, е че поведението на електричеството между топлите газове и гигантските магнитни полета на звездите е област, за която понастоящем липсва необходимото проучване за евентуалното потвърждение или отхвърляне на тази интригуваща теория. Изучаването на тези области би могло да предложи ново разбиране за тези явления, като енергията на гама лъчите, ускорението на разширението на космоса и огромните освобождавания на енергия, за които се твърди, че са се случили някога, много отдавна, в небесата на древни времена.

Въпрос на електричество

Поведението на електричеството в топлите газове от космически величини е все още прохождаща дисциплина. При все това, това разбиране, приложено върху различните електромагнитни полета, може да предостави идея как едно пространствено изтичане би могло да възприеме получовешка форма в древни времена.

Гигантският „електрически” плазмен лъч би могъл да наподоби човешки торс, изобразен във фигурата на „приклекналия човек”, а дискът от енергия, пресичащ оста на тялото, може да се разпростре надалеч, като вълни, носещи се в противоположни посоки, придавайки вида на ръце и крака. Виждащият се отстрани трети елемент – обикалящ около тялото централен „сноп” – може да изглежда като две точки, концентрирани от двете страни на фигурата, така завършвайки най-широко разпространения образ на изображението.

По този начин взаимното отблъскване на дисковете, наред с оста на електричеството, би предоставило една от най-зрелищните гледки, на които древното човечество вероятно е имало удоволствието да се наслаждава – огромно същество с разперени ръце и разтворени, присвити крака.

Според наличните графични данни фигурата на „приклекналия човек” е могло да бъде наблюдавана от всяка точка на земното кълбо. Формата му се появява в записки на култури от Аризона, Армения, Ню Мексико, Венецуела, Испания, Италия, Алпите, Средния Изток, Китай и други места.

Популярното отрицание – стигма на новите теории

„Приклекналият човек” обаче може и да не е единственият небесен спектакъл, представен на древния свят. Възможно е различните схеми, повтарящи се в древните каменни резби по цялата Земя, да са били използвани за изобразяването на мъглявини или огромни експлозии.

Години наред учените са приемали само слънцето, луната и други директни изображения от културните наследства като ярки наблюдения върху небесния свод, приписвайки изображенията на богове, хора и животни на въображението на художниците. Но много съвременни археолози, като Антъни Перат (Anthony Peratt), са започнали да утвърждават тези „натрапили се” в древната митология неща като реално съществуващи факти.

По същия начин, по който представата за плоска Земя е била заменена от реалността на кръглото земно кълбо, позната ни днес, както и геоцентризмът бе заменен от хелиоцентризма и както теорията на относителността измести известната години наред Нютонова теория, електрическата вселена заплашва да причини тотално разместване на всички съвременни теории за космоса.

Често поставяни под съмнение, пионерите на тази нова наука може и да не са далеч от късмета на Галилео, Нютон или Айнщайн, на които бе отдадено дължимото едва след години на пренебрежение и присмех.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!