Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Човекът добър, не обича комунизмът, нещо повече мрази го, но под страх да не стане по-лошо му служи и разбира се психиката му деградира жестоко
Страхът е ръждата на човешката душа.
Той я разяжда бавно, но сигурно.
Защо повдигам този въпрос.
По времето на комунизмът една част от хората, ненавиждаха комунизмът, но от страх никога не са го признвали, дори и в най-близката си среда.
Този начин на двойнствен живот на личноста, в една враждебна за нея среда, но приемайки я, се отразява върху целият начин на мислене и на поведение на личноста.
Тази личност, веднъж допуснала да стане роб на страхът, поради инстинкта си за самосъхранение, губи и голяма част от мисловните си и оценъчни възможности.
Съществуването на страхът е най-естественото нещо в такива условия, но има две възможности.
Или ставаш роб на този страх и започват деформациите, или се опитваш да се бориш с този страх и да не му ставаш роб, дори и с поемането на определени рискове.
Ако погледнете, кои не разбират случващите се протести, ще видите, че там преобладава точно тази част от хората, живели със страхът по времето на комунизмът и не успели да се борят с него.
Аз познавам добре този проблем.
Наблюдавал съм го и в затвора.
Човекът добър, не обича комунизмът, нещо повече мрази го, но под страх да не стане по-лошо му служи и разбира се психиката му деградира жестоко от това неразрешимо противоречие.
Тодор Живков: Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно църният дявол ви го е казвал!
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!