Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Партийният билет на ККП – разрешително за кражба

D.J. McGuire

Не е необходимо човек да е читател на този сайт, за да знае, че рушветчийството е ендемично и широко разпространено сред китайския комунистически режим. Толкова е тежко, че китайската мафия (известна като “триади”) и Китайската комунистическа партия (ККП) стават неразличими в много отношения. Това, което е не така добре известно, е защо е станало така.

Скандалът с меламиновите млечни продукти вече е международна криза. Химикалът, разболял над 6000 бебета в Китай, може да е заразил мляко в Тайван, в Бангладеш, Йемен, Габон, Бурунди и Бурма. Междувременно партийни кадри признават, че повече от един на всеки пет домашни млекопроизводители имат отровено мляко, включително такива, които са получили одобрението на комунистическите власти след последния скандал с млякото през 2004 г.

Как е възможно това да се случи? Един от главните виновници (Sanlu) е ръководен от Тиaн Уенхуа (Tian Wenhua). Уенхуа работел и на друго място: “секретар на корпоративния комитет на комунистическата партия”.

Можете ли да кажете “корупция”?

Не е необходимо човек да е читател на този сайт, за да знае, че рушветчийството е ендемично и широко разпространено сред китайския комунистически режим. Толкова е тежко, че китайската мафия (известна като “триади”) и Китайската комунистическа партия (ККП) стават неразличими в много отношения. Това, което е не така добре известно, е защо е станало така.  

За тоталитарния режим на ККП е трудно да поддържа нация от над 1,3 милиарда души. Дори и една твърдо решена и кръвожадна група в Пекин не може да се справи изцяло сама. Нужни са им местни хора, които да правят това възможно и да го прилагат във всички региони и провинции. Освен това се нуждаят и от нещо, което да държи тези хора на тяхна страна.

Едно добро начало е да се подсигури, че нито едно обществено бюро няма да бъде създадено без членство в комунистическата партия; режимът се е придържал към това близо 60 години. Истинският трик, обаче, идва след смъртта на Мао, когато Дън Сяопин и приближените му създават перфектната алтернатива на социализма – корпоратизма.

Повечето икономисти и политици пренебрегват корпоратизма като модел, но за ККП той е като Божи дар. Идеята за функциониращи в сътрудничество като едно цяло “частни” корпорации и държава е идеалното начало за истинските цели на партийните кадри – облагодетелстване от частния сектор без да се губи контрола върху правителството. Партийците превключват скорости в икономическо отношение, придвижвайки се от трудово-ориентирани мандати към такива с бизнес ориентация. В резултат на това самата ККП се превръща в супер-корпорация, при която само на партийните членове (или техните деца, роднини, брачни партньори и любовници) е позволено да “притежават” компании (отказалите да се подчинят на партийната заповед се оказват внезапно със закрити “частни” фирми и в затвора).

Корпоратизмът е бил известен през по-голямата част от 19-ти век, но претърпява широкомащабен крах, когато става ясно, че контролираният от корпорациите режим среща трудности в регулиране практиките на “кукловодите”. За ККП обаче, подобни опасения са излишни. Всъщност колкото по-корумпирани са “частните” фирми, толкова по-зависими са те от ККП, за да оцелеят. Така корупцията не е вече ефект от комунистическия режим; тя става негов инструмент.

Този инструмент не се ограничава до слаби корпоративни играчи. В продължение на десетилетия местни кадри използват партийния си билет, за да придобият нечестно спечелени облаги за сметка на собствения си народ, докато демонстрират лоялност към пекинската шайка. В отговор на това, Пекин няма избор, освен да подкрепя местните си злосторници, докато проблемът не е толкова широко разпространен, че да съществува риск от бунт – както е сега със скандала с млякото.

Може би ако демократичният свят имаше по-добро разбиране за собствената си икономическа история, би могъл да забележи признаците на корумпирания корпоратизъм и да стои настрана от Pollyanaish нелепостите, съпровождащи “ангажиращото” мнение.  С малко късмет действителността на покварата и измамността на режима биха отворили очите на хората за корейската колония на партийните кадри, за цялостната им външна политика и за дългата ръка на беззаконието. Най-после би се достигнало до всеобщото осъзнаване, че гротескните действия на ККП са не изключения от правилата, а самите правила (въпреки всичко, това послание изглежда ясно за самите китайци).   

Случаите на подкупи, кражби, изземвания на земи и други коварства са твърде много, за да се гледа на всичко като на серия от изолирани инциденти. Всъщност Китайската комунистическа партия, която далеч не е в състояние да се бори с корупцията, сега е зависима от нея и не може да оцелее без нея. От местните кадри до пекинските лидери, от “частните” крадци до покровителите на обществените им бюра, ККП живее от неизчерпаемото и неоспорвано разрешително на своите членове да крадат (без да бъдат заловени).

Казват, че Римската империя е оцеляла, докато успявала да предлага на народа “хляб и зрелища”. Комунистите крадат хляба, така че имат само “зрелища”. Ето какво подклажда радикалния национализъм и настояването за кротуване и мълчание зад граница. С времето това ще се провали също и китайският народ ще се надигне и ще си върне държавата.  

Въпросът е, колко милиони долари и хора ще си отидат преди това?

Д. Дж. Магуайър е съосновател на Chinae-Lobby и автор на книгата “Дракон в мрака: Как и защо комунистически Китай помага на враговете ни във войната на терора” (Dragon in the Dark: How and Why Communist China Helps Our Enemies in the War on Terror).

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Източник/ци:

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!