Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Кажи ‘сбогом’ на ККП и се възроди

Wang Wei, Epoch Times

Мислех, че съм имала късмета да "се родя в новото общество и да израстна под червения флаг". Но личните преживявания и семейните трагедии действително отвориха очите ми. Сега искам най-отговорно да заявя, че се отказвам от комунизма. Искам да напусна всички организации, свързани с Китайската комунистическа партия (ККП), да кажа ‘сбогом’ на ККП и да започна нов живот.

През ноември 1988 г., приятели ме поканиха да отида в Дания (от Шанхай, Китай). От май до юни 1989 г., датски телевизионни станции и вестници съобщаваха за патриотична демонстрация на демократично движение, провеждана на пл. Тянанмън от студенти и граждани на Пекин. Въпреки, че бях в чужбина, аз се интересувах живо от всичко случващо се в моята родина и засягащо социалните промени в Китай.

Така един ден видях по телевизията как китайски военни танкове се придвижват към ул. Чанг-ан. Те ревяха и прегазваха невинни студенти и граждани, чиито мозъци се пръсваха отведнъж. Плът и кръв пръскаха на всички посоки, и кръвта течеше като река. После видях войници да стрелят с пушки по разпръснати демонстранти. Видях студенти и граждани да попадат под градушка от куршуми и снаряди.

Бе страшно и ужасно. Не можех да спя, тъй като жестоките сцени бяха непрестанно пред очите ми. Жестокостите на ККП ме разтърсиха. Те пробудиха сетивата ми. Разбрах колко зли и пълни с омраза са китайското правителство и ККП. Тези събития ме вдъхновиха силно да подкрепя със своето участие китайски демократични движения.

На сутринта след жестоките кръвопролития видях, че на първите страници на всички вестници в Копенхаген имаше голяма снимка, показваща използваната от ККП армия при нейната кървава разправа с демократичното движение.

След това на улицата ме задмина масивна група от демонстранти. Те не бяха само мъже, жени, възрастни и деца от китайски произход; сред тях имаше датчани и

чужденци. Хората държаха банери и викаха "Долу бруталната ККП. Върнете ни демокрацията и свободата".

Бях толкова затрогната от тази сцена, че въпреки страха си се присъединих веднага към парада. Ходих с тях до китайското посолство в Дания, където видях, че там има вече няколко такива парада. Хората заобиколиха китайското посолство. Сърцата на събралите се бяха пълни с гняв и те крещяха: "Да се ликвидира насилствения режим на ККП и да се изгради демокрация в Китай".

В последвалата седмица нямах интерес да пътувам из страната; вместо това, участвах в протестна демонстрация и митинг пред китайското посолство в Дания, за да изразя своята неприязън към правителството на ККП и ентусиазма си за демокрация. Въпреки че времето минаваше ден след ден, ужасната сцена на мерките на ККП срещу студентското демократично движение не излизаше от ума ми. През декември 1989 г., когато визата ми изтече, аз се завърнах в Шанхай със страх и боязън за своето бъдеще.

Започнах работа с голямо чувство на безпокойство. Не очаквах обаче, че нещо ще се случи още на първия ден. Началникът ми и хора от Бюрото за обществена сигурност разговаряха с мен. Те заявиха сурово: "Знаем всичко, което си правила в Дания. Участвала си в дейности срещу правителството и социалистическата система. Трябва да ни обясниш честно и ясно и да си направиш задълбочена самокритика. Ние ще действаме съобразно твоето поведение. В същото време ти се забранява да говориш какво си правила в Дания и в други страни. В противен случай, ти си отговорна за последствията".

Бях изумена като чух тези тежки обвинения. Кой разумен човек със съвест не би се почувствал възмутен от подобни кървави мерки и брутални действия? В Китай възраженията и протестите на хората не могат да бъдат толерирани. Властите разговаряха с мен веднага щом се върнах в Шанхай. Това показва степента, до която този брутален тоталитарен режим наблюдава хората!

Тъй като настоявах, че не съм направила нищо нередно и няма да напиша самокритика, началникът ми ме наказа. Бях изгонена от работа и ми бе отнето правото на труд. Загубих способността да си изкарвам прехраната и останах безработна. В продължение на много години правих опити да разговарям с моята служба и с правителството, но без резултат.

Семейството ми също бе преследвано

Свекърът ми, Лианг Лиангуанг, е обявен за "вероятен шпионин" след като ККП завзема политическата власт. Той бива жестоко преследван в продължение на много години и умира в края на 1989 година с лъжливо обвинение. Много от членовете на семейството на съпруга ми са третирани несправедливо, тъй като години наред са класифицирани като държавен враг. Някои бяха преследвани до степен на психически срив, други избягаха от Китай. Съпругът ми също беше потискан и след това изгонен от работа, защото участвал в демократичното движение през 1989 година.

Въпреки че зетят на съпруга ми живеел в Хонконг, той бил строго контролиран от ККП и починал от неестествена смърт, тъй като практикувал Фалун Гонг .

Всичко това показва колко зла е ККП. ККП е враг на китайския народ. Тя е палач, който отслабва китайския народ. Всички хора, имащи някаква съвест, не могат да хранят илюзии относно ККП. Те трябва да вземат правилно решение и да се отделят настрана от комунизма.

Сега аз официално обявявам своето решително отказване от ККП и напускам всички организации, свързани с ККП. Съзнателно взех решението да се присъединя към демократичното движение. Сега живея в демократична страна, Австралия. Искам да сътруднича на широкия кръг от патриотични демократи и на Фалун Гонг практикуващи в разясняване на фактите, и да се противопоставя на преследването и на авторитарното управление.

Ще положа всички усилия да се боря за 1.3 милиарда китайци и да им помогна да се освободят от затвора на комунизма, заради бъдещето на Китай, заради това, Китай да бъде демократична страна, както и за да може целият китайски народ да си възвърне свободата и да започне нов живот.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!