Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Патриотизъм или партиотизъм?
Xing Fei, Epoch TimesПри конфликт в Университета Дюк в Северна Каролина китайска студентка се опита да посредничи между про-тибетска и про-китайска група студенти, което я превърна в мишена за нейните сънародници, за което тя споделя: „Ако не бяха ме нарекли ‘предател’ може би никога нямаше да кажа какво всъщност мисля. […] Ставащото в момента не се свежда до това какво правя аз, или какво мога да направя аз; става дума да се накарат моите сънародници да разсъждават. Това ще накара онези, които са действително талантливи, действително способни и могат да мислят критично, да дадат своя принос за бъдещето на Китай.”
 |
| Грейс Уонг (Уонг Чианюн / Wang Qianyun) през 2005 г. в костюм от китайска традиционна опера. (Снимката е предоставена от Уонг Чианюн.) |
 |
| Грейс Уонг (Уонг Чианюн / Wang Qianyun). (Снимката е предоставена от Уонг Чианюн.) |
Във връзка със случилият се на 9 април инцидент , както и по повод последвалите неспирни нападки по Интернет, в интервю за Epoch Times китайската студентка Грейс Уонг (Уонг Чианюн / Wang Qianyun) каза следното: „Любовта към една страна не е любов към партия или правителство. Истинската любов към една страна е тази към нейния напредък. Истинските патриоти са онези, които се осмеляват да предложат откровена дискусия, която не е приятна за ухото”.
„Има много проблеми в Китай и коренът на всички проблеми е настоящата политическа система. Подстрекаването към национализъм от страна на Китайската комунистическа партия (ККП) копае собствения й гроб.”
Какво е истински патриотизъм?
Уонг е на мнение, че заставането на Съвета на китайските студенти срещу активистите за човешки права в Тибет не е акт на патриотизъм, а действие, причиняващо вреда на Китай. Те са правили просто нещо неморално в името на собственото си удоволствие.
Колкото до това, какво е истински патриотизъм, тя сподели следното:
„Това, което действително може да доведе до напредъка на една страна не са гласовете на съгласие, а критичните гласове. Това, което действително може да
направи една държава силна не е запушване устата на обществеността, а позволяване на обществеността да изрази различни мнения”.
„В едно нормално общество днес съществуват много опозиционни партии, много опозиционни гласове и медиите изпълняват функцията да коригират анормалните неща в обществото. Критиката е обичайно средство, използвано от медиите. Но в Китай по същество медиите са инструмент на ККП за атака над опозицията, както и инструмент за измама. По Китайската централна телевизия (China Central TV Station /CCTV) не можем да гледаме много полезни новини, думите с истина в тях са много малко. Лъжата е професия за CCTV”, допълни тя.
Разграничение между Китай и ККП
Коментирайки какъв е най-същественият аспект от комунистическата „партийна култура” за хората, Уонг посочи: „Неспособността да се разграничи Китай от ККП е важна част”.
Всичко казано от ККП се свежда до свързването на четири понятия в едно – партията, страната, правителството и народа. „Обвързването им е една психологическа игра. Те насаждат този начин на мислене в съзнанията на хората открай време.”
Подстрекавайки към национализъм, партията копае собствения си гроб
По отношение омразата, насаждана от ККП срещу CNN, и насочената й срещу Запада риторика, Уонг сподели: „Това е твърде глуповато. За китайския народ източникът на националистическо чувство е ККП. ККП не е в състояние да разреши много от собствените си проблеми, така че се опитва да заобиколи проблемите като измества фокуса.”
„От една страна ККП обиди западното общество; от друга – китайския народ. Използвайки китайската общественост за инструмент на подстрекателство, тя омаловажи силата на обществото. Всички мощни средства представляват нож с две остриета, който може да бъде използван за нападение на другите, но може да действа и в обратна посока”, каза тя.
„Въпреки, че у част от китайската общественост може да има склонност към национализъм в този определен период от време, те не са напълно слепи. Гневът им може да се насочи към ККП няколко месеца по-късно или внезапно”, посочи Уонг, продължавайки:
„Някои хора участваха в движението, за да излеят гнева си. Смятам, че такова изливане на гнева е нормално. Но след време ще има ново развитие, хората ще изпробват на какви теми могат да говорят, за какви облаги могат да се борят, ще продължават да изпробват докъде могат да стигнат; народната сила ще се обедини и тогава ще настъпят големи промени. Моментът назрява.”
Политическата система е коренът на всички проблеми в Китай
„В Китай има много проблеми, коренът на които е политическата система. Политиката на цензурата е един от примерите. ККП смята, че цензурата на идеите ще укрепи повече режима. Ужасяващо е, че ККП разглежда стабилността на своята власт като най-важното нещо – това всъщност е най-неблагонадеждният начин за задържане на една власт”, изтъкна Уонг.
ККП използва икономическия растеж, за да прикрие вътрешните социални проблеми. „Ако човек не е далновиден, той вероятно ще има проблеми в близко бъдеще. Малката икономическа изгода в настоящето едва ли ще е достатъчна. Всъщност сегашното икономическо развитие на Китай не е много добро, не е много стабилно. Политиката и много други фактори оказват влияние върху икономиката”, каза Уонг по този въпрос.
В Китай са вече реалност различни икономически проблеми, като стремително покачващите се цени на стоките за широка употреба, резкият спад на фондовата борса, балонът на пазара с недвижими имоти, недостигът на ресурси, оттеглянето на чужди капитали и прочие.
„В икономиката очакванията са много важно понятие. Ако очакванията са реалистични и такива, които гледат в бъдещето, това е една много добра насока. Често очакванията се определят от правителството. Ако системата на управление не е добра и законите изостават, хората ще бъдат предпазливи с инвестирането, защото натрупаният от годините на развитие капитал може да бъде пометен от правителствено плячкосване или с само с една промяна в управленческата политика. Такава нестабилност ще насърчи сериозни спекулативни настроения и няма да има почти никаква възможност за икономиката да се развие като един действителен капитал за държавата”, смята Уонг.
„Под управлението на режима на ККП в стопанската политика имаше измами и изоставане. Тя не се придвижва напред заедно с времето, а изостава; тя разчита на изградена в миналото база. За да се придвижи напред, тя се нуждае от акумулация и от рационална политическа система като своя база. В противен случай може да се срине отведнъж”, продължи тя.
„Сега всичките скрити опасности са опразнили вече цялата база за благосъстояние; дори преди това тя изглеждаше като умираща, мършава камила, която привидно изглежда по-силна от кон. Но в действителност, с нарастването на вътрешния проблем на страната, вероятността от крах расте.”
Режимът ще се разпадне при нашето поколение
ККП разпалва национализъм зад граница на тема Олимпиада, опитвайки се да демонстрира на Запада силната подкрепа на своя народ. Според Уонг е точно обратното – силата на ККП отслабва. „По време на Културната революция ККП сондира всяка част от обществото, за да изпробва лоялността на хората. По време на кръвопролитията на пл. Тянанмън ККП бе силно уплашена от силата на народа, след което тя потискаше всеки признак на нестабилност, за който разбереше. Но сега тя може единствено да се опитва да спира хората едва след като те предприемат някакви действия.”
„Сега ККП не може да предвиди какво ще направят хората. Затова всеки път, когато нещо се случи, ККП ще се промени, за да им угоди. Режимът е загубил способността си да спира хората в желанието им да правят неща”, каза Уонг. „Този, който спечели сърцата на хората, управлява света. Режимът на ККП няма да издържи дълго, със своя начин на действие той ще се самоунищожи.”
„Хората вече нямат доверие в правителството, а сега и правителството няма доверие на хората. Дори правителствените служители не си вярват един на друг. Всеки се чувства в опасност.”
„След размириците в Тибет у международната общественост се сформира разбиране – хората започнаха да изолират китайското правителство и противоестествената идеология, която то налага на собствения си народ.”
Китайските традиции са ценни
Колкото до това, как Уонг е развила своя независим начин на мислене по настоящите въпроси, тя каза следното: „Много дълго време бях заблуждавана. Когато бях в Китай не обичах да гледам новините – толкова е смехотворно. Харесваше ми да чета и да дискутирам с родителите си по някои въпроси.”
„Освен това, когато четях западни статии на английски, бях наистина шокирана.”
„Бях твърде разочарована относно многобройните проблеми в Китай – толкова разочарована, че реших, че трябва да намеря изход.”
Уонг смята, че бъдещето на Китай зависи от неговата хилядолетна и изключително жизнеспособна традиционна култура. „В китайските традиции има много ценни неща. Ако не можем да приемем собствената си култура, няма да стигнем много далече. Нищо не покълва без корен. Вместо нас, сега западняците имат по-добро разбиране за китайската култура.”
Уонг харесва „Учението за златната среда” (1), което набляга на нравствеността и промените в стабилността на китайския начин на мислене. Тя би желала да приложи на практика някои от неговите принципи.
Надявайки се да подбуди повече хора да мислят рационално
Въпреки, че в момента има трудности , Уонг сподели, че е много ентусиазирана. „Сега се чувствам, като да имам възможност да творя историята ръка за ръка с целия китайски народ. Чудесно е да можеш да създадеш градивно бъдеще за Китай, това е много по-ценно от живеенето на един посредствен живот.”
„Макар че има много, които ме атакуват, техните думи са безпредметни. Напротив, все повече хора идват, за да споделят с мен мислите си за по-задълбочени въпроси. Срещата с тези хора е най-добрата награда за мен.”
„Мнозина мислят като мен, но малко го казват открито. И макар да не говорят много за това, вероятно има много хора, които са мислили по тези въпроси. Но когато някой започне да дава воля на мислите си, нещата няма да спрат дотам.”
„Ако не бяха ме нарекли ‘предател’ може би никога нямаше да кажа какво всъщност мисля. Сега, когато станах първата, която го направи, надявам се, че няма да спре до тук.”
„Ако всеки може да споделя какво мисли и да се концентрира върху действителни проблеми, той ще може да види нещата такива, каквито са в действителност.”
„Ставащото в момента не се свежда до това какво правя аз, или какво мога да направя аз; става дума да се накарат моите сънародници да разсъждават. Това ще накара онези, които са действително талантливи, действително способни и могат да мислят критично, да дадат своя принос за бъдещето на Китай.”
(1) „Учението за златната среда” („DoctrineoftheMean”) е една от Четирите книги на конфуцианския канон, чието авторство се приписва на внука на Конфуций от около 450 г. пр. Хр.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!