Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Кевин Рад е съгласен на несъгласие с Китай
Кевин Рад, премиер на Австралия, си слага часовника след отмерване времето на своята реч пред студенти и преподаватели от елитния Университет на Пекин на 9ти април 2008 г., където той наблегна, че има значителни проблеми с човешките права в Тибет. (Liu Jin/AFP/Getty Images)
Основните послания в изнесената от австралийския премиер Кевин Рад реч на Мандарин (официалният език на Китай) пред хиляди студенти от елитния Университет на Пекин, са били между редовете, казват специалисти. "Кевин направи наистина нещо забележително в своята реч, той използва една дума, много древна китайска дума ‘дженгю’, като каза: 'Аз искам да съм / ние искаме да сме, дженгю на Китай'…[Дженгю] е приятел, който може, на базата на своите принципи и убеждения, да бъде на различно мнение, като го изрази откровено и прямо", обясни професор Барме, експерт по китайските въпроси от 30 години.
"Искреният и приятелски" подход на австралийския премиер Кевин Рад към Китай едва ли ще причини значителен срив в австралийско-китайските отношения и това може да окуражи други политици да се изразяват открито и прямо, смятат австралийски експерти по китайските въпроси.
Д-р Пол Манк, директор на австралийската експертна компания Austhink Consulting, смята, че икономическите и политически връзки между Австралия и Китай са достатъчно здрави, за да издържат новия тон.
"Смятам, че много малко [ще се промени] в краткосрочен план, но ако повече хора започнат да стават 'искрени и приятелски'- където приятелски означава откровен и прям, а не ласкателен - това може да произведе ефект, но за това ще е необходимо известно време", каза д-р Манк в телефонно интервю за Epoch Times.
Миналата седмица Кевин Рад направи своето първо посещение в Китай, откакто беше избран за 26-ти премиер на Австралия. Той демонстрира своето свободно владеене на Мандарин и бе удостоен с вниманието на висши комунистически служители, но също така направи и значителни политически изявления.
Г-н Рад не показа стеснителност да говори публично по чувствителни въпроси като тези за човешките права. Той се изказа критично също така и относно проблемите, пред които Китай е изправен днес, като бедността, диспропорционалното развитие и замърсяването на околната среда.
Но тези, които са чули или чели прословутата реч на Кевин Рад пред хиляди студенти от Университета на Пекин на 9-и април, може би не са забелязали важни моменти от нея.
Това не е изненадващо, тъй като речта беше на Мандарин и основното в нея бе скрито между редовете, казва проф. Джереми Барме, изучавал Китай в продължение на повече от 30 години, а в момента преподавател в департамента за Тихоокеански и азиатски проучвания към Австралийския национален университет. Той също така познава г-н Рад от 1976 г.
"Кевин направи наистина нещо забележително в своята реч, той използва една дума, много древна китайска дума ‘дженгю’ (‘zhengyou’), като каза: 'Аз искам да съм / ние искаме да сме, дженгю на Китай' ", каза проф. Барме в предаването Lateline на австралийската телевизия АВС.
"[Дженгю] е приятел, който може, на базата на своите принципи и убеждения, да бъде на различно мнение, като го изрази откровено и прямо", обясни професор Барне.
Въпреки че бе направено с финес, казаното има голяма значимост и изненадва приятно, казва д-р Манк, който е също така бивш ръководител на Отдел Анализи на Китай към Военното разузнаване.
"Това, което изненадва приятно, е че той поставя този въпрос ребром и говори по него в положителна светлина, вместо да използва високопарни епитети и други думи, за да избегне проблема", коментира д-р Манк.
При все това, посланието между редовете намекна също така за нуждата от по-голяма политическа реформа, смята професор Барне. Това, което някои могат да нарекат просто "интелектуална реч" – в своето изказване премиерът спомена за някои изключителни интелектуалци на 20-и век от Университета на Пекин – беше всъщност намек към китайското правителство.
"Той спомена за Канг Юи, Ху Ши и Лу Шун (Kang Youwie, Hu Shi, Lu Xun), никой от които не бе комунист. И всеки от които казваше, че Китай се нуждае от конституционна реформа, от либерализация, от човешки права, и които се изправиха срещу монархията и диктатурата", каза проф. Барне в своето интервю за Lateline.
Не по-малко ясно бе становището на г-н Рад за положението в Тибет - напълно контрастиращо с прилагания от бившето правителство на Хауърд подход на "закрити врати", когато станеше дума за човешки права.
"Австралийците са загрижени за ситуацията с Тибет в момента. Ние признаваме нуждата всички [въвлечени] страни да избягват насилието и да намерят решение посредством диалог", каза премиерът на препълнената със студенти и преподаватели зала на елитния Университет на Пекин.
"Като дългогодишен приятел на Китай аз възнамерявам да имам пряма дискусия с лидерите на Китай относно това. Ние искаме да видим 2008-ма като година на хармония и тържество - а не като година на конфликт и спор."
Но активисти за човешките права смятат, че г-н Рад е трябвало да бъде по-малко селективен относно въпросите за човешки права, които повдига в Пекин.
Джон Дела от Асоциацията на Фалун Дафа в австралийския щат Нов Южен Уелс каза, че споменаването на положението с Тибет от г-н Рад е било "добра първа стъпка", но смята, че премиерът е трябвало да бъде по-изчерпателен.
"Трябва да му дадем своята подкрепа и да му помогнем да разбере защо за западните лидери е така важно да говорят публично и да осъдят преследването на Фалун Гонг ", каза г-н Дела.
Той отбеляза, че над 100 милиона души в момента са засегнати от преследването на тази медитативна практика, която бива репресирана от 1999 г. насам. Това, каза той, засега надвишава репресиите в Тибет, чието население е малко над два милиона души.
Д-р Майкъл Пиърсън-Смит от Асоциацията на Фалун Дафа в щата Виктория отиде по-далече, като каза, че е "разочарован" от неспоменаването на въпроса за Фалун Гонг. Той цитира данни за над 1800 практикуващи, задържани от китайския режим само за последните няколко седмици, за което той спомена, че представлява част от предолимпийската кампания на Китай.
"Ние получаваме също така информация, че много от тези (Фалун Гонг) практикуващи умират относително бързо след своето арестуване", допълни той.
Д-р Майкъл Пиърсън-Смит отбеляза също така, че Тибет е само "една малка част от злоупотребите с човешките права, за които китайското правителство е отговорно".
"И не са само Фалун Гонг практикуващите, всякакви дисиденти биват затваряни, за да не причинят проблем в навечерието на Олимпиадата", каза той.
Неговото виждане бе споделено и от Софи Пиа, координатор на кампанията за Китай на Амнести Интернешънъл - Австралия.
"Несъмнено ние разглеждаме публичното говорене за човешки права и съгласяването на несъгласие с Китай като положителна стъпка, каквато не сме виждали дълги години, и се надяваме това да е началото на една здрава връзка", каза Софи Пиа.
От 1997 г. Австралия се ангажира с годишен двустранен диалог с Китай при закрити врати относно въпросите за човешките права - дискусии, които г-ца Пиа определи като "не достатъчно прозрачни". Журналисти и организации за човешките права не са били допускани на въпросните срещи, поради което се смята, че тези дискусии са били само за параван.
Според последните статистики Китай изпълнява най-много екзекуции в света, като поне 1500 души се предполага да се убиват годишно. А най-малко 250 000 души остават задържани в трудововъзпитателните 1100 китайски лагера, наричани ‘лаогай’.
Въпреки че искреният, фин но прям подход на г-н Рад бе приветстван на Запад, Китай избра да го игнорира.
Речта на г-н Рад бе сполучливо цензурирана в китайските медии, каза проф. Барме. Всяко споменаване на Тибет бе отрязано и единствено частите, където се говори за приемане на китайското управление на района, заедно с подкрепата на Олимпиадата от премиера, бяха широко разпространени.
"Надявам се не само избраните части, които досега съм видял, но и пълният текст на речта на Кевин да бъде публикуван на китайски език и да стане достъпен за китайските читатели", сподели професор Барме пред Epoch Times.
Миналата седмица на пазара в Китай бе пусната книга, озаглавена ‘Лъжи и истина’ (‘Lies and Truth’), която атакува западната преса за погрешно представяне на кризата в Тибет. Тя обвинява медиите в неинформираност и дава "безспорно" доказателство, че Далай Лама е организирал демонстрациите в Ласа от 14 март.
"Тяхното най-голямо препятствие e, че не могат да осъществят диалог с Далай Лама. Те не могат просто да направят прям, откровен диалог по истински проблеми", коментира д-р Манк.
Кризата в Тибет провокира призиви за олимпийски бойкот от страна на някои световни лидери, като Ангела Меркел и Никола Саркози, като френският президент призова и Европейския съюз да последва примера му, ако Китай продължава да не обръща внимание на световните апели за подобряване на човешките права в милиардната му нация.
Австралийската легендарна плувкиня-ветеран Доун Фрейзър също обяви, че ще бойкотира лично Игрите като не ги посети, което ще е за втори път когато тя няма да посети Олимпиада от началото на нейната олимпийска кариера, започнала през 1956 г. с Олимпийските игри в Мелбърн, Австралия.
Пълното интервю с проф. Барме и д-р Манк в предаването Lateline на АВС може да се прочете (Transcript) или види (Video) на:
http://www.abc.net.au/lateline/content/2007/s2213781.htm
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!