Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Името на България изплува в история за зверствата на комунизма

bulgarianpost.com

Две ръждясали вериги бодлива тел оставят следи по тялото на Олаф Хетце преди повече от 25 години, когато прави неуспешен опит да избяга от комунистическия блок. Олаф прави нещо, които днес се струва странно на нас българите. Вместо да прескочи Берлинската стена, той се опитва да премине отвъд желязната завеса през България.

България не води архиви за арестуваните или за убитите по време на комунистическия режим, нито за тези, които са опитвали да преминат границата ни. Днес разбираме за зверствата на комунистическия режим от Германия, благодарение на немският изследовател Стежан Апелиус. Името на страната ни тепърва се появава в изследвания за зверствата на комунистическия режим.

Според изследване, най-малко 4 500 души от различни комунистически държави са се опитали да избягат в тогавашния "свободен свят" през нашата страна. Стефан Апелиус е професор по политически науки от университета от Олденбург. Според него най-малко 100 души са били убити, като много са изчезнали и за тях няма данни. Разбира се разследване за това кои са били хората не е провеждано, нито има документи за смъртта им и за това как са загинали.

Опиталият се да избяга през България Олаф Хетце казва, че той и приятелката му Барбара Хиле са щяли вероятно да успеят да избягат през българската граница, ако са успели да прикрият по-добре следите си. Те обаче се провалят и в резултат приятелката на Хетце е простреляна. Двамата все пак оцеляват след опита си за бягство през България.

Двамата казват, че са избрали да избягат през България защото са мислели, че българите имат типичен южняшки манталитет и по-лоша организация на сигурността по границата. "Технологично те бяха никъде", казва Хетце за България.

Това което той и прятелката му не са знаели обаче е, че истината далеч не е такава. Много други граждани на бившата комунистическа Германска демократична република (ГДР) също са мислели като Хетце. Оказва се, че с логистичната помощ на германските тайни служби (ЩАЗИ) комунистическото правителство на България е получавало данни за "рисковите" граждани и е било доста подготвено да предотвратява бягството им през българската граница.

В изследване на миналото

Изследователската работа на Стефан Апелиус за опитите на много германци да избягат от комунистическия блог през България е описвана от експертите на бившите комунистически служби като недостоверно и като "изстрел в празно пространство".

Ханс Херман Хертле, който ръководи изследванията за смъртните случаи при опитите за преминаване на Берлинската стена обаче казва, че е впечатлен от работата на колегата си Стефан Апелиус. Интересът на Апелиус към това да проучи колко негови сънародници са загинали на българската граница започва през 2005 г. когато той изследва архивите на бившите комунистически служби на Източна Германия. Тогава той попада на доклад от аутопсия на млаг германец, който е бил убит у нас.

"Беше шокиращо. Никога не бях чувал за подобен случай. Затова реших да проуча въпроса воден от разбирането, че това не е бил единичен инцидент", казва Апелиус. В последствие той се натъква на страховити истории. Като тази как момче и момиче от Лайпциг за убити през 1975 г. буквално с градушка от куршуми. Момчето е простреляно 37 пъти, а момичето 25.

Последният случай на жестоко убийство на германски гражданин опитал се да премине българската граница, за който съобщава Аурелиус е от 7 юли 1989 г., четири месеца преди падането на Берлинската стена.

България не съдейства за разкриване на убийствата по границата

Досега Стефан Апелиус е получил помощ от много българи и е благодарен за това. Те обаче са предимно доброволци и хора засегнати от комунистическия режим. Обратно официалните власти в страната ни не проявяват разбиране и почти отказват да помагат да изследванията му. Досега изследователят е открил следи за 845 опита за бягство през България. В тях са били убити най-малко 18 души. При липсата на данни и достатъчно документация обаче Апелиус очаква, че реалната цифра на убитите му сънародници е над 100 души. Оценката му се основава на експертизи дошли в следствие на интервюта с български патолог и на бивши гранични служители.

Смъртоносната граница

България се оказва далеч по-смъртоносна граница на комунистическия свят, отколкото повечето хора у нас и по света са предполагали. В сравнение с очакваните около 100 случая на убити хора на нашата граница, застреляните при опит за преминаване на Берлинската стена 134 души не изглеждат толкова много. Особено на фона на двойно по-голямата от България 16-милионна бивша ГДР.

Като цяло над 1000 души са намерили смъртта си при опит да изгябат от Източна Германия по време на комунистическия режим. Комунистическите тайни служби на бившата ГДР са се опитали да скритя данните за част от смъртните случаи, като са запечатали ковчезите с останките на загиналите и с фалшиви документи, че те са намерили смъртта си в пътни проишествия. В Германия документи все пак съществуват.

В България, някъде до 1975 г., практиката е била телата на жертвите да бъдат погребвани в граничните зони, където са убити, без протоколи за смъртта и без да се води разследване за убитие и съответно да има документация. За съжаление правителството на Сергей Станишев не предвижда разследване на убийствата по границата, извършени през комунистическия период. Германия и ЕС от своя страна не оказват натиск върху България такива изследвания да бъдат проведени.

"Случаят не засяга само граждани на бившата ГДР. Убити са граждани на много други държави от тогавашния комунистически блок - чехи, поляци, словаци и т.н.", твърди българин, който работи във Военна академия. Той помага за разследването на Апелиус, но отказава да съобщи името си защото се страхува, че днешното българско правителство не толерира разследванията на зверствата на комунистическия режим и затова той може да загуби работата си .

Официалните ни власти отказват на Апелиус достъп до документи преди една година, през февруари 2007 г.

Олаф и Барбара, с които започва тази история са били съответно на 20 и 22 годишна възраст, когато се опитали да избягат през България. Те твърдят, че просто са били млади и са искали да пътуват по света. Двамата не са били политически десиденти. Тяхного бягство минава през Родипите и гръцката граница.

"Тогава беше публична тайна, че германците идваха в България за да изгябат през границата в Гърция", казва 64-годишния Божидар Хаджиев, който е помогнал в разследването на Апелиус, защото иска престъпленията на комунистическия режим да излязат наяве. Точно така правят Олаф и Барбара. Те идват с трабанта си и се опитват да преминат границата с Гърция около Рудозем.

Докато бягат Барбара е простреляна. Двамата са хванати от граничарите, които оставят кучето водач да нахапе Олаф. Двамата получават присъди от 2 години и 5 месеца. Барбара е освободена след година защото правителството  на  тогавашната Западна Германия плаща гаранция за нея. Олаф излежава присъдата си. 

Човешката история на двамата е само малка част от разследването на Стефан Апелиус. Това, което е важно днес е, че българското правителство се опитва да замита под килима всякаква информация, която би помогнала за това тайните за жертвите на престъпленията на комунистическия режим да излязат наяве. А България отново присъства на страниците на световната преса не със съвременни постижения, а с престъпленията на комунистическия си режим.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!