Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Полският парламент ще разгледа участието на Полша в пекинската Олимпиада

Збигнев Ромажевски (Zbigniew Romaszewski), зам.-говорител в полския сенат и дългогодишен активист на човешките права, със съпругата си Зофия, също известна активистка на полската „Солидарност” на митинг в подкрепа на Тибет пред китайското посолство във Варшава на 16 март. (Jan Jekielek/Epoch Times)

Jan Jekielek & Cindy Drukier, Epoch Times - Полша

Полският премиер Доналд Туск каза пред Полската прес-агенция (РАР), че ако ситуацията в Китай не се промени, неговото правителство ще вземе „много сериозно” под внимание предложението на Карски (относно бойкот на Олимпиадата в Пекин) като „начин за изразяване на критично отношение” към поведението на китайския режим. Той каза също така, че с одобрението на полския парламент би желал да приеме Далай Лама, готовност, която бе повторена от офиса на полския президент Лех Качински.

ВАРШАВА – Много методи могат да бъдат използвани, за да се изрази недоволството на една държава към домакина на Олимпиадата, особено ако този домакин е сериозен нарушител на човешките права. Пълният бойкот не е единственият начин, каза по време на пресконференция на 17 март Карол Карски, член на полския парламент. Полският парламент, обоснова се той, би могъл да избере да не присъства на Олимпиадата в Пекин, докато все пак позволи на атлетите да отидат.

Карски е мобилизирал парламентарната асоциация на опозиционната партия Закон и Справедливост да свика съвместно заседание на комисиите на министерствата на външните работи и на културата и спорта на полския Сейм, за да обсъдят този въпрос. Многословната тема на предложеното заседание е директна: „Дискусия относно ситуацията около организирането на Олимпиада 2008 в Китайската Народна Република (КНР) - държава, която нарушава човешките права и принципите, съдържащи се в Олимпийската харта”.

Плакатът на коалиция „Световна солидарност” на неправителствени организации и индивиди, призоваващи за бойкот на Олимпийските игри, по време на протест пред китайското посолство във Варшава на 16 март 2008 г. „Световна солидарност” бе създадена по време на Азиатската седмица на човешките права във Варшава през ноември 2006 г., когато тя проведе апел към полския Олимпийски комитет относно Игрите в Пекин. (Jan Jekielek/Epoch Times)

Инициативата ще направи полския Сейм първият парламент в света, излязъл с официална, публична оценка за ролята на неговата държава в пекинските Игри. Според чиновници датата на прослушване се очаква да бъде определена в следващите няколко дни.

Според Карски участието на служители от полското правителство - като министри - на Олимпиадата би било изтълкувано като „вид подкрепа за действията на правителството на КНР” в продължаващото насилие, извършвано от китайските военни върху народа на Тибет и в момента.

Същевременно група полски парламентаристи от политическата опозиция на полските комунистически лидери през 80-те години са отправили апел към КНР.

„Въпреки уважението ни към Олимпиадата в Пекин, ние заявяваме, че КНР е диктатура, в която се нарушават човешките права, и най-вече гражданските права, религиозните права, както и правата на етническите малцинства, нарушения като случая с днешен Тибет”, подчертава призивът, оглавен от зам.-говорител на Сейма, Стефан Ниесиоловски.

Полският премиер Доналд Туск каза пред Полската прес-агенция (РАР), че ако ситуацията в Китай не се промени, неговото правителство ще вземе „много сериозно” под внимание предложението на Карски като „начин за изразяване на критично отношение” към поведението на китайския режим. Той каза също така, че с одобрението на полския парламент би желал да приеме Далай Лама, готовност, която бе повторена от офиса на полския президент Лех Качински.    

Апелиращите, сред които са дългогодишни активисти на „Солидарност” като парламентариста Андржей Чжума, се надяват да мобилизират хора от всички сфери на живота, включително и олимпийски атлети, да „предприемат всякакви действия, за да помогнат в освобождаването на всички политически затворници в КНР, както и за [развиването на] уважение към човешките и гражданските права в тази държава.” Те почти отправиха апел за цялостен бойкот на Игрите.

Полската Парламентарна група по въпроса за Тибет зае по-силна позиция. В писмо, адресирано до посланика на КНР в Полша, Чин Сун Ронгмин (Chin Sun Rongmin), групата заявява, че „все още не е късно за международен бойкот на пекинската Олимпиада” предвид настоящата „вълна от репресии” в Тибет.

Призивът към Пекин да си даде сметка за извършваните от него нарушения на човешките права не е новост в полския Сейм. Преди пет месеца на парламентарна конференция относно човешките права в Китай и връзката им с Олимпиадата в Пекин се изказаха голям брой говорители и организации. Полската трансплантационна спортна асоциация (Polish Transplant Sports Association / PTSA), коалиция „Световна солидарност” (World Solidarity coalition) и Международното общество за човешки права (International Society for Human Rights / ISHR) - един от организаторите на събитието - всички заеха твърди позиции против провеждането на Олимпиада 2008 в Пекин.

Миналия месец холандската Християнска обединена партия, част от правителствената коалиция, призова за бойкот на церемониите по откриването на пекинските Олимпийски игри, цитирайки като причина тежките нарушения над човешките права от страна на Пекин.

Бойкоти или държави, на които е било отказвано участие в Игрите заради нарушения с човешките права, е имало постоянно от 1956 година насам, включително четирите години на бойкоти и забрана за участие на Южна Африка от 1964 до 1992 г. поради нейната расистка политика на апартейд.

Най-известният и широкоразпространен бойкот бе през 1980 г., когато домакин на Игрите бе Москва, след съветската инвазия в Афганистан. САЩ наложиха пълен бойкот, призовавайки света да направи същото, отзивите за което бяха различни.

Между 45 и 50 държави се присъединиха към бойкота, включително много влиятелни такива, като Канада и Япония. Някои правителства, като тези на Великобритания и Австралия, официално подкрепиха бойкота, но предоставиха на атлетите избор дали да отидат или не – много от които си останаха у дома. Други държави избраха по-умерени, но все пак символични методи, като бойкот на олимпийските церемонии, което се предлага и за Олимпиада 2008. Няколко държави се състезаваха под олимпийския флаг, вместо под собствения си, като израз на неодобрение.

Сред държавите, избрали пълен бойкот през 1980 г. по политически причини, обаче изпъква една: самата Китайска Народна Република.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!