Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Не участвай в партийните Игри

Ерик ван Муисвинкел

Холандският писател и комедиант Ерик ван Муисвинкел (Erik van Muiswinkel) призова всички бъдещи олимпийци да помислят, преди да отидат в Пекин и ако искат да подобрят човешките права в Китай, изобщо да не ходят на Олимпиада'2008. (Jan Jekielek/Epoch Times)

Холандският писател и комедиант Ерик ван Муисвинкел (Erik van Muiswinkel) започна кампания за бойкот на Игрите в Пекин поради сериозните нарушения на режима с човешките права. В своето открито писмо до спортистите, той казва: „На 8 август, щом стъпите на стадиона по време на церемонията по откриването и издигнете флага на вашата страна покрай трибуната, пълна със сановници (където ще отсъства принц Чарлз в знак на протест срещу политиката на Китай към Тибет, както и Стивън Спилбърг – заради политиката им относно Дарфур!), вие ще станете съучастници на най-голямата пиар проява, която „модернизираната” Китайска комунистическа партия някога е организирала. И в този момент вие се въвличате в политика, независимо дали това ви харесва или не.”

Г-н Муисвинкел се радва на подкрепата на голям брой знаменитости и бивши олимпийски медалисти; кампанията му набира скорост, разпространявайки се в Европа, а вече и по света.

Наскоро той издаде песента „Nie na Chine”, призовавайки атлетите да не ходят на пекинската Олимпиада’2008.  

Освен това той е написал отворено писмо до всички бъдещи олимпийски атлети, в което ги умолява да вземат под внимание доводите му в предложението за бойкот и призовава всички олимпийци да направят избора да не подкрепят един режим, който третира поданиците си така зле и пренебрегва международното право и стандарти за благоприличие, какъвто е случаят с китайския режим. 

Следва текстът на писмото:

Не участвай в партийните Игри

Скъпи олимпийски атлети,

Това лято, на 8 август, целият свят ще гледа церемонията по откриването на Олимпийските игри в Пекин – събитие, за което сте тренирали с години и за което се надявате да бъде апогеят на вашата кариера като атлети.

При все това не може да е убягнало от вниманието ви, че тези Олимпийски игри са различни. Различни, защото ще се състоят в Китай, последната голяма тоталитарна държава в света.

Преди повече от 100 години Олимпийските игри бяха отново съживени, така че атлети от всичките пет континента да могат да се състезават заедно, без дискриминация на база политически убеждения, раса или вяра. Този прост, но красив идеал бе записан в Олимпийската харта – документ, който постановява целта на Олимпийските игри: хармонично развитие на хората в едно мирно общество, вземащо под внимание човешкото достойнство.

Цел, която за съжаление е трудно да се намери в съвременен Китай. Защото Китайската комунистическа партия (ККП) е превърнала Китай в държава, в която твърде често липсва зачитане на човешкото достойнство. Човешките права, изброени във Универсалната декларация за правата на човека (подписана от Народна Република Китай), са: свобода на словото, закрила срещу изтезанията, правото на справедлив съдебен процес, свобода на вероизповеданието, правото на нецензурирана информация; всички тези права са очевидно в разрез с политическите възгледи на ККП.

В Китай Китайската комунистическа партия е тази, която решава кои възгледи можете да изразите и кои – не, каква вяра можете да имате, какво да публикуват вестниците, каква информация да слушате, кои уебсайтове са допустими и какво може да казвате на чужденците. И внимавайте, ако не се подчинявате на тези правила…

Десетилетия наред Амнести Интернешънъл, Хюмън Райтс Уотч, китайски дисиденти и много други организации са съобщавали за нарушенията на човешките права в Китай; това, което е оповестено, е само върхът на айсберга. Тези групи съобщават за изтезания и принудителен труд, както и за изтезания в така наречените трудововъзпитателни лагери (Лаоджиао / Laojiao) или трудововъзпитателни затвори (Лаогай / Laoga), за жестокото преследване на последователите на Фалун Гонг (Фалун Гонг е духовно движение, забранено от Джианг Земин (Jiang Zemin) през 1999 г., тъй като става твърде популярно).   

Тези правозащитни групи съобщават за насилствената окупация на съседния на Китай Тибет, който за периода 1912-1949 г. е независима държава, призната като такава от цял свят, както и за това как китайският режим открито подкрепя убийствени режими; в миналото беше Камбоджа, сега са Бурма и Судан. Освен това има доказателства за изземвания на органи и убийства на малки момичета, за неща, които е трудно да бъдат повярвани и напомнят за време, когато бе казано: „Никога отново…”   

Но то става отново … и вие ще се състезавате там, ще се забавлявате там, ще печелите медали…

Докато се състезавате на стадионите в Пекин, ще знаете, че в други части на страната има десетки хиляди китайци в затвори и трудови лагери, понякога осъдени без процес, понякога след несправедлив процес, защото са отстоявали това, в което вярват, заради личните си права или вяра.

Ето защо молбата ми към вас е следната: запознайте се със ситуацията на човешките права в Китай и след това помислете сериозно по въпроса да се откажете от участие в тези Олимпийски игри.

Възраженията са едни и същи навсякъде: твърде късно е за твоите действия; добре е за човешките права да отида в Пекин, тъкмо защото се правят промени за Олимпийските игри; спортът и политиката не трябва да се смесват; моето решение няма да промени нищо; това е обида за китайския народ; китайската култура е просто такава, като западняци ние не бива да се намесваме.

Тези аргументи се чуват често и звучат разумно. Но дали в действителност са правилни?

1. Закъснял си твърде много с молбата си, след години на тежки тренировки не мога да си позволя да се разконцентрирам.

Първо, безбройните протести започват още от 2001 г., но те бяха ефективно и бързо неутрализирани от Китай и МОК с обещанието за подобрение.

Още повече, това, кой ще може да отиде в Пекин, стана ясно едва през последните седмици, след квалификационните турове, така че всъщност едва сега можете да решавате какво да правите. А годините на тренировки не са били единствено заради Олимпиадата, но и заради самите вас, за вашето развитие и за безбройните други шампионати във вашия спорт. Олимпийските игри са много важни, но не и свещени.

2. Олимпийските игри са всъщност добри за човешките права.

На това се надяваше и МОК, когато след тайно гласуване през 2001 г. Олимпийските игри бяха присъдени на Китай.

През 2001 г. председателят на МОК, Жак Рох, каза, че организацията е убедена, че Олимпийските игри ще донесат положителни промени в Китай, и че човешките права ще се подобрят. Също така Лиу Джингмин (Liu Jingmin), председател на Организационния комитет Пекин’2008 заяви, че Китай със сигурност ще обърне внимание на положението с човешките права.

Седем години по-късно, сега – седем месеца преди церемонията по откриването, се оказва, че за цялото това време почти нищо не се е променило. Напротив, според Амнести Интернешънъл, Хюмън Райтс Уотч и Репортери без граници има многобройни нарушения в дългия списък от жестокости, които са директно свързани с организирането на Олимпийските игри.

Хиляди хора в Пекин бяха насилствено прогонени от домовете си, за да освободят терени за Олимпийските стадиони и Олимпийското селище. В усилието си да „разчисти” за Игрите, Пекин изхвърли всички бездомни просяци и други нежелани хора от улиците, заключвайки ги в трудови лагери без съдебен процес, така че да не могат да обезпокояват чуждестранните посетители по време на Игрите.

Хората, които се застъпват за правата си или за правата на други, биват поставяни под домашен арест, за да не причиняват смут през август. Всяка форма на демонстрация е официално забранена.

3. Китай се променя благодарение на Олимпийските игри.

Единствената положителна промяна, за която са допринесли Олимпийските игри, е предполагаемата свобода на пресата за чуждестранните журналисти. Тази мярка не важи за китайската преса и е в сила само от 1 януари до 17 октомври 2008 г., месец след завършването на Параолимпиадата.

През изминалата година, обаче, много чуждестранни журналисти забелязаха, че има разлика между западната свобода на пресата и комунистическата свобода на пресата, и че доста теми си остават официално табу. На медиите все още не е позволено да отразяват насилствените инциденти в окупираната територия, не може да има независимо разследване на това, какво точно се случва и се е случвало с практикуващите Фалун Гонг в затворите , а критиците на правителството, които са поставени под домашен арест или заключени в трудови лагери, не могат да бъдат посещавани или интервюирани.

4. Спортът и политиката не трябва да се смесват.

Това изявление се прави често от МОК. Но по отношение на Олимпиадата в Пекин, то не може да остане в сила.

В Китай спортът е директна правителствена политика. На 8 август, щом стъпите на стадиона по време на церемонията по откриването и издигнете флага на вашата страна покрай трибуната, пълна със сановници (където ще отсъства принц Чарлз в знак на протест срещу политиката на Китай към Тибет, както и Стивън Спилбърг – заради политиката им относно Дарфур!), вие ще станете съучастници на най-голямата пиар проява, която „модернизираната” Китайска комунистическа партия някога е организирала. И в този момент вие се въвличате в политика, независимо дали това ви харесва или не.

5. Но ако не отида, ще промени ли нещо моето решение?

Вие не представлявате просто една държава, вие представлявате държава, която обикновено е в редиците на петте водещи страни-медалистки! Ако един германски топ атлет каже: „Няма да отида там, тъй като съвестта ми не ми позволява”, това ще бъде голяма плесница върху лицето на ККП.  

А най-лошото, което би могло да се случи на партията в този момент, е да загуби престижа си по време на Олимпиадата. Защото този перфектно оркестриран празник на пропагандата има за цел да покаже на всички китайци по света, че Китай и правителството му са фантастични!

6. Това е китайската култура, като западняци ние не бива да се бъркаме там.

Не, това не е китайската култура. Истинската китайска култура, базирана на принципите на Конфуций, Даоизма и Будизма, няма нищо общо с Китайската комунистическа партия. Точно обратното, те често се оказват врагове.

Много съвременно мислещи китайци, дисиденти и адвокати на човешките права намират този аргумент за епентетичен, питайки се защо за китайците не важат същите елементарни човешки ценности, които важат за останалия свят. На хартия китайското правителство мисли по същия начин, но на практика това не личи.   

Скъпи атлети,

През идната седмица отделете време, например по половин час на ден, да разгледате и прочетете приложените (отдолу) уебсайтове. Разгледайте ги и сравнете. Олимпийската философия защитава един начин на живот, където радостта от спорта, уважението към универсалните, фундаментални, етични принципи и това да си пример за другите са най-висшето благо. Бъдете такъв пример и не отивайте, не участвайте в партийните Олимпийски игри на Пекин.

Желая ви сила и мъдрост!

Ерик ван Муисвинкел

The Olympic Charter
Amnesty International (The Olympics Countdown Reports)
Human Rights Watch
Reporters without Border
Coalition to Investigate the Persecution of Falun Gong
Film of labor camps in Beijing

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!