Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Из архивите на ДС

glasove.info

Представяме документи от разсекретените дела на бившия вицепремиер Хараламби Анчев и настоящия зам.-министър на външните работи Феим Чаушев, обявени като секретни сътрудници на ДС, и на бившия щатен разузнавач от ПГУ и сегашен зам.-кмет на София Минко Герджиков

И тази седмица темата за досиетата на ДС не остана извън вниманието на медиите. Очерта се вече ясно лагерът на “патриотите”, които подкрепят тезата на външния министър Калфин, че законът е “вреден” и “антидържавен”, защото чрез разкриването на архивите на ДС “оголваме държавата”. Те внушават, че хората, работили за комунистическите тайни служби, са подложени на натиск, че са сатанизирани... Като особено фатално се коментира бъдещото разкриване на българските дипломати, които са сътрудничили или са били щатни служители на ДС. В статия на настоящия зам.-министър на външните работи Феим Чаушев във в. “24 часа”, цитирана впрочем като “фундаментална”, авторът твърди, че с този акт ние сами даваме информация на чуждите разузнавания, която те трудно биха могли да си набавят. Тук няма да навлизаме в дискусията с контратезата, че “разузнавачите на дипломатическо прикритие” в повечето случаи са известни на страните домакини още преди да са постъпили на работа в съответното българско дипломатическо представителство.

По-важни ни се струват други аргументи. Първо, настоящи български дипломати, подписали клетвен лист за вярност към социалистическия обществен строй, БКП и СССР (виж стр. 1), помрачават допълнително и без това мрачния образ на България в очите на днешните ни западни съюзници. Второ, от разкритите архивни единици, както сами ще се убедите, повечето сътрудници и щатни служители на ПГУ са започнали своята “работа за родината” с донесения за колеги, приятели и роднини.

А и отивайки на задгранична служба, една от основните им задачи е била да следят за поведението и връзките на останалите българи, работещи в представителствата ни. Трето, в крайна сметка в закона ясно е казано, че документи, “чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице”, не се оповестяват публично. За да се случи това, съответните служби за сигурност изпращат свои мотивирани предложения в комисията. Има например такова внесено и уважено от комисията мотивирано писмо за документите от работното дело на Станислав Даскалов, министър на външните работи от кабинета “Беров”. Поискахме достъп до неговото дело, който ни бе отказан именно защото има мотивирано писмо от НРС и комисията още не е решила каква част от документите биха могли да бъдат публично оповестени. Впрочем представители на комисията обясниха, че предстои да изготвят правилник за работа с този отделен архивен фонд по чл. 32, (3), съгласно който ще се определи и периодът на разсекретяване на документите, съхранявани в него – най-вероятно 30 години, смятано от 1990 г. Казаното дотук опровергава категорично твърденията, че действието на закона трябва да бъде ограничено или още по-радикално – да бъде спряно.

Междувременно обаче ще се възползваме от документите от други дела, до които получихме достъп, за да внесем още щрихи към портрета на щатните служители и агентите на ДС. И да покажем, че някои от тези хора продължават да лъжат в “личните си изповеди”, твърдейки, че не знаят, че са били вербувани. А продължава да има политици, които ги прикриват.

Из папката на агент “Чавдар”



Хараламби Борисов Анчев, р. 02.06.1953, г., Бургас; вербувал го служител кап. Стоян Йорданов Романов на 03.11.1982 г., регистриран на 07.12.1982 г.; ръководил го служител кап. Стоян Йорданов Романов; ДС ­ Шесто управление, отдел VII, отделение I; агент “Чавдар”; документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картон обр. 4; лично дело IА-31240; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/ 24.01.2008 г.; снемане от действащия оперативен отчет 1990 г.; заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Стефан Софиянски (12.02.1997­21.05.1997).

На 18 февруари вицепремиерът от кабинета на Софиянски Хараламби Анчев разказа във в. “24 часа” своята версия за присъствието на името му като агент на Шесто управление на ДС. Той твърди, че никога не е бил доносник на бившите служби и когато разбрал за досието си през 1997 г., запознал със съдържанието му президента, Стефан Софиянски, Иван Костов и повечето си познати. В редакцията на вестника Анчев представя документ, дал основание на комисията да го обяви за агент на ДС. Документът ­ предложението за вербовката му, е публикуван като илюстрация към изведеното заглавие “Изкараха ме агент заради ловджийските ми интереси”. По-долу ние обаче представяме рапорта на вербовчика на Х. Анчев ­ капитан Стоян Романов, относно проведената вербовка, в който пише, че Анчев:

• И преди вербовката е помагал на органите на Шесто управление.

• Съгласил се е да продължи тази дейност и в бъдеще.

• Благодарил е за оказаното доверие.

• Сам е избрал псевдонима си.

• Приел е задачата да уточни “постоянната” си клиентела (напомняме, че Х. Анчев е адвокат и по този начин е извършвал предателство към своите клиенти) с подчертани криминални наклонности.

В броя на в. “24 часа” от 26 февруари експрезидентът Петър Стоянов коментира, че действително през 1997 г. се е запознал “подробно с материалите” и е установил, че в папката няма документи, подписани или изхождащи от Анчев. С аргумента, че вече имали подобни случаи на престарали се служители на ДС, за чиито вербовки в кавички т.нар. обекти не са знаели, той повярвал на Анчев. П. Стоянов и днес защитава Х. Анчев като “работлив и безкомпромисен” министър. Защо тогава Х. Анчев не публикува действително цялото съдържание на папката на агент Чавдар, както се беше заканил?

Из папката на агент “Бисер”

Петър Юриев Чаушев (Феим Юсеинов Чаушев), р. 01.03.1944 г., с. Рибино, обл. Кърджали; вербувал го служител Кънчо Тодоров на 17.11.1966 г., регистриран на 28.11.1966 г.; КДС ­ Крумовград, агент “Бисер”; документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картон обр. 4; лично дело IА-1145 (Кж) МФ; протокол рег. № КА 15/26.03.1990 г. с предложение за унищожаване на работно дело IР-555; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/24.01.2008 г.; снемане от действащия оперативен отчет 1968 г.; заместник-министър на младежта и спорта; настоящ заместник-министър на външните работи.

За работата на Феим Чаушев за България може да прочетете повече на стр. 3. Тук публикуваме Постановление за изключване на агент “Бисер” от агентурния апарат при отделение КДС ­ Крумовград, поради факта, че от 01.09.1967 г. е изпратен да учи в СССР. Предлага се личното и работното му дело да бъдат снети в архив.

Датата е 25 юни 1968 г., предложението е утвърдено на следващия ден. В Регистрационния дневник в графата “Съобщение за изключване на СС (секретния сътрудник ­ б.р.)” обаче стои датата 22.02.1990 г. , а причината за изключването е “изч. възм.”, т.е. изчерпани възможности. Тази дата се разминава и с датата на протокола с предложението неговото работно дело да бъде унищожено ­ логично тя е 26 март 1990 г. Явно в периода след завръщането на “Бисер” от СССР до 1990 г. той е изпълнявал задачи на други управления на ДС, което впрочем и сам признава с думите, че “40 години” съвестно е изпълнявал служебните си задължения. Без да споменава обаче къде е работил преди 10 ноември 1989 г.

Из кадровото дело на Минко Герджиков

Минко Христов Герджиков, р. 02.05.1955 г., Троян; щатен служител; ДС, ПГУ, отдел II; със заповед № 392/ 26.05.1983 г. е назначен за разузнавач; със заповед № 580/ 29.07.1985 г. е изпратен за 10 месеца в разузнавателната школа на КГБ ­ СССР; със заповед № 256/01.04.1988 г. е преназначен за старши разузнавач. Заместник-министър на търговията и външноикономическите отношения в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Публикуваме Атестация за 1986 г. на лейт. Минко Герджиков, тогава разузнавач в отдел 02 на ПГУ на ДС, която е направена след като през предходната година офицерът е завършил Разузнавателна школа на КГБ. В текста на атестацията има един любопитен момент, уточняващ, че от 26. 5. 1983 г., когато е постъпил на работа в ПГУ, Герджиков всъщност не е бил на задгранична работа, а е провеждал срещите с агентурата си на територията на България. Доказателство за това е и изнесеният в медиите откъс от негов доклад за английски гражданин ­ преподавател в Софийския университет, от октомври 1984 г. В Резолюцията на този доклад пише, че данните от доклада трябва да се подадат на Шесто управление, където лицето вероятно е известно на оперативния работник, отговарящ за СУ. Постановено е също М. Герджиков да избягва контактите с въпросния чужд гражданин, защото е възможно той да е агент на английското разузнаване. Може би тогава ръководството все още не е имало достатъчно доказателства за качествата и устойчивостта на Герджиков като разузнавач. Но поради младостта и възможностите му за развитие го изпращат да се обучава в СССР.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!