Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Китайските комунисти подсигуряват властта си с помощта на солиден военен бюджет

Chen Pokong, Epoch Times(препечатано с разрешението на Радио Свободна Азия)

Когато международната общественост поставя под въпрос мотивацията на китайския комунистически режим за увеличаване на армията си, режимът обикновено отвръща, че това е в интерес на националната сигурност, или че е необходимо, за да се предотврати независимостта на Тайван. Повечето азиатски съседи на Китай обаче, както и много западни държави, САЩ включително, смятат, че китайската армия се е увеличила далеч отвъд нуждите на своята отбрана. 

Това изтъкна адмирал Тимоти Кийтинг, настоящ главнокомандващ на тихоокеанските военни части на САЩ, по време на неотдавнашно посещение в Китай.  Противопоставянето на независимостта на Тайван означава потенциална война по протежението на Тайванския пролив. Но дори при това положение, военната мощ на Китай надхвърля далеч неговите нужди.

През последните две десетилетия годишните военни разходи на Китай са се удвоили, достигайки стотици милиарда юана годишно. Като се предполага, че всъщност действителните разходи са поне два или три пъти по-високи от оповестените.

Всяка година военният бюджет оглавява списъка на държавните финансови бюджети по време на  Националния народен конгрес (ННК) и на Китайската народна политическа консултативна конференция (КНПКК).

Така например, когато по време на ННК и КНПКК през март 2007 г. бе придадено особено голяма важност на въпроса за благосъстоянието на народа, военните разходи все още бяха на върха на списъка. През 2007 г. военният бюджет достигна 350.9 милиарда юана (около 46.7 милиарда щ. д.), което е увеличение от 52.9 милиарда юана, или 17.8 %, спрямо предходната година.

Военните разходи представляват 7.5 процента от държавните фискални разходи, което е всъщност по-високо от 800-те милиарда юана разходи за земеделие, които са за над 800 милиона фермери. Те  са също така и над два пъти по-високи от разходите за наука, технологии, образование, здравеопазване и култура взети заедно.

Независимостта на Тайван е деликатен въпрос за китайската комунистическа партия (ККП). Режимът може да се почувства унизен, ако Тайван действително обяви независимост. В края на краищата от много години насам ККП преувеличава важността на този въпрос както на местно, така и на международно ниво.  

От друга страна, ако гласовете за независимост отслабнат, или ако тайванците спрат да разискват въпроса за обединение или независимост,  оправданието на режима за военно разрастване вече не би могъл да съществува. Но ако армията не се разраства, това би довело до чувство за несигурност. По тази причина фактически ККП се надява Тайван да продължава в тази насока, като удължи времето на дебата.

Проблемът с Тибет също дава отговори за скритите намерения на ККП.

Когато Далай Лама се отказа публично от своята позиция относно независимостта на Тибет и призна с готовност, че „Тибет е част от Китай”, като дори възприе изобретения от ККП принцип „една държава, две системи”, с надеждата да осигури автономия за Тибет и с това да разреши проблема, режимът не само не прие жеста, но продължи да критикува Далай Лама и да го обвинява, че е „за независимост”. 

В резултат на това, за международната общественост стана наясно, че Далай Лама не търси независимост, а по-скоро автономия, но хората в Китай все още имат погрешното схващане, че Далай Лама настоява за независимостта на Тибет.

Целта на подобен вид пропаганда е да се забавят преговорите за мир с Далай Лама, така че китайският режим да може да продължи да реформира бита на Тибет и по този начин да постигне пълен контрол над Тибет след като Далай Лама почине.

Междувременно това служи и за объркване на международната общественост, както и за избягване натиска за мирни преговори между Пекин и Далай Лама.

Ситуацията с тайванския въпрос е доста подобна. Имайки извинението за „анти-тайванска независимост”, ККП не само успя да развие и натрупа солидно въоръжаване и да обучи и поддържа огромен брой въоръжени сили, но също така съумя да се хване за последния си шанс за оцеляване в името на национализма и патриотизма.

В допълнение на това, позицията против независимостта на Тайван служи на режима като димна завеса, която заблуждава китайските граждани относно демокрацията в Тайван и така избягва директното влияние на тази демокрация върху Китай.

Нещо повече, използвайки методите на своята скалъпена „културна революция” говорителите на китайските комунисти, като китайската централна телевизия (China Central TV), често демонизират тайванската демокрация, с цел нейното дискредитиране и очерняне. 

С президентските избори в Тайван тази година, китайските комунисти са разтревожени от това кой ще заеме президентското място. ККП не би желала нито да понижи тона си, нито да приключи въпроса с независимостта на Тайван. Истинската катастрофа за ККП ще настъпи когато въпросът за „демокрация или еднолична власт” по протежението на Тайванския пролив заменени този за „обединение или независимост”.

Може да се очаква, че ако Ма Инг-Джеою (Ma Ying-Jeou) стане президент, за да бъде по-лесна критиката, неговата идея за „не на обединяването, не на независимостта, не на насилието” ще бъде клеймосана като „маскирана” независимост на Тайван. Но ако Франк Хсие (Frank Hsieh) спечели изборите, неговото предложение за  „помирителна симбиоза” също ще бъде заклеймено като „подкрепящо независимостта на Тайван”, така че дългогодишното потисничество над Тайван да може да продължи.  

ККП започна да увеличава значително своите военни разходи и въоръжени сили след кръвопролитието на площад Тянанмън през 1989 година. Тя се е заела енергично с военни авантюри имащи една единствена цел: да заздрави и защити режима си.

Дулото винаги е сочило навътре (към китайския народ), не навън. Историята на ККП го доказва. Режимът, разбира се, не би го признал. По този начин "анти-независимостта на Тайван", „анти-тероризмът” и „анти-хегемонията” са осигурявали винаги идеалното оправдание за военната експанзия на Китай.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!