Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Авторитарни държави провеждат нагласени избори и претендират за легитимност
Обезпокоен от риториката на диктаторите: Кенет Рот (Kenneth Roth), изпълнителен директор на Хюмън Райтс Уотч, описа повечето от днешните диктатори и нарушители на човешките права като „усъвършенстващи изкуството на демократичната риторика” с цел да изглеждат по-легитимни. „Малко правителства искат да бъдат считани за недемократични”, казва той. Г-н Рот изнесе реч на 31 януари в Националния пресклуб на САЩ по повод издаването на неговия Световен доклад за 2008 г. (Gary Feuerberg/Epoch Times)
САЩ и Европа мълчат, докато отричащи човешките права държави се представят за демократични
ВАШИНГТОН – Все по-често се наблюдава нова обезпокоителна тенденция, при която диктаторските режими придобиват незаслужено уважение и признание на Запад с провеждането на фалшиви избори и с претенции за демократичност, твърди Кенет Рот (KennethRoth), изпълнителен директор на Хюмън Райтс Уотч.
Лидерите на установените демокрации – САЩ и Европа – отстъпват в отстояването на основните човешки права, като правото на свобода на словото, събиранията и сдруженията, както и на честни избори.
През 2007 г. държави като Бахрейн, Йордания, Нигерия, Русия и Тайланд „минават” за демократични като просто провеждат избори, докато са въвлечени в изборни измами, жестоки репресии, сплашване и насилие срещу хората от опозиционните партии, както и заплахи и тормоз над пресата.
Може би защото държавите имат фасадата на демокрация, за Запада става по-лесно да преглътне нарушенията.
„Американското правителство е възприело поощряването на демокрацията като по-мека и по-неясна алтернатива на защитата на човешките права”, каза Рот в Националния пресклуб на САЩ при издаването на Световния доклад за 2008 г. (World Report 2008) на Хюмън Райтс Уотч на 31 януари. Докладът от 569 страници документира нарушенията в около 75 държави.
„Изглежда, че правителствата на Вашингтон и Европа ще приемат дори и най-подозрителните избори, стига „победителят” да е стратегически или търговски съюзник”, каза Кетнет Рот.
Той заяви, че самите САЩ се справят много добре с прилагането на демокрация в страната си – законово управление, свободни избори и организации, които имат свобода на работа и на застъпничество за идеи и личности. Но САЩ „не могат да говорят авторитетно за насърчаването на човешките права”, тъй като това би могло да „се асоциира със злепоставящи факти” относно тяхната антитерористична програма в „Гуантанамо, с тайните затвори на ЦРУ, с [метода на разпит чрез] заливане с вода, с предаването на престъпници от една юрисдикция на друга, с военните комисии и лишаването от хабеас корпус”, каза Рот.
Той добави, че и други държави, като Пакистан, Великобритания и Франция, толерират нарушенията над човешките права в името на борбата с тероризма.
Популярността на привидната демокрация намира привърженик дори и в лицето на Китай, който в миналото считаше демокрацията за буржоазна и изменническа идея. Лидерът на китайския режим, Ху Джинтао (Hu Jintao), призова за повече „демокрация” в комунистическата партия в речта си от октомври 2007 г., където той използва тази дума повече от 60 пъти, спомена Рот.
„Въпреки всичко, това не възпря [Ху Джинтао] от забрана на независимите политически партии, от блокиране на легалните усилия за подкрепа на основните права и от закриването на неизброими граждански обществени организации”, допълни той. Китайският лидер говореше за партията, позволяваща на едва 221 кандидати да се съревновават за 204 места в Централния й комитет – което е много далеч от нормалните национални избори.
Ключ към легитимността
Демокрацията е „ключът към легитимността”, каза Рот, „като деспоти, тирани и диктатори отчаяно се опитват да се представят за демократи”.
Добър пример е Узбекистан, където неговият „безскрупулен владетел” Ислам Каримов фалшифицира изборите през декември 2007 г., казва Рот. Режимът хвърли в затвора около 7 000 души по политически и религиозни причини; изтезанията са широкоразпространен и неизменен спътник на престъпната съдебна система; а узбекистанското правителство постоянно отхвърля „призивите за независимо международно разследване на кръвопролитието в Андижан през май 2005 г., когато стотици невъоръжени протестиращи бяха убити”, гласи Световният доклад за 2008 г.
Никой не смее да предизвика сериозно Каримов, казва Рот, и въпреки това той все още чувства нуждата да узакони управлението си чрез фасадата на изборите.
Други лидери, желаещи да „минат за демократи”, включват: Роберт Мугабе (Зимбабве), Первез Мушараф (Пакистан), Хосни Мубарак (Египет), Мелес Зенауи (Етиопия), Владимир Путин (Русия) и Умару Ярадуа (Нигерия), заяви Рот на пресконференцията.
Типично за авторитарните лидери е да класифицират своята демокрация с прилагателно. Руският президент Путин казва „суверенна” демокрация, където очевидно той е суверенът. Китай използва „социална” демокрация; Мушараф – „истинска” демокрация, а в Бурма това се нарича „дисциплинирана” демокрация. Във всеки от посочените примери истинското значение на демокрацията е премахнато и са разкрити антидемократичните намерения на лидерите.
Пакистан: Президентът Буш подкрепя ген. Мушараф въпреки антидемократичното му поведение
Една страна, получаваща много внимание напоследък, е Пакистан, с която администрацията на Буш се е съюзила в своята „война срещу терора”. На 3 ноември 2007 г. генерал Первез Мушараф обяви извънредно положение, което отмени конституцията и разпусна две трети от висшите съдии на страната, включително председателя на Върховния съд, Ифтикар Мухамад Чаудри.
Според Рот Мушараф е обявил, че действията му са били необходими за „запазването на демократичния преход”, но в действителност желанието на генерала е било да попречи на Върховния съд да „обяви за незаконно избирането му за президент, докато той остава ръководител на армията”. След това пакистанските власти арестуваха хиляди адвокати, съдии и опозиционни активисти и насилствено потушиха мирните протести, се посочва в доклада.
„Репортерите, работещи за местни, регионални, национални и международни медии, бяха подложени на изтезания, отвличания, незаконни арести, побои и насилие”, гласи докладът. „С декларацията за военно положение Мушараф наложи радикални правила за цензура над медиите, затваряйки частните телевизионни канали и международните медийни агенции”.
Горенаписаното е само кратко обобщение на многобройните нарушения на управлението на Мушараф, изброени в Световния доклад за 2008 година. Независимо от това, президентът Буш заяви, че Мушараф „не е преминал границата”, че „той вярва в демокрацията” и че „Пакистан е по пътя към демокрация”, казва Рот.
В миналото Мушараф се е съюзявал с ислямистите, за да се задържи на власт и да се противопостави на онези с умерени политически възгледи. Други изтъкват също така, че и двете централистки политически партии на Пакистан се противопоставят силно на ислямските екстремисти, така че независимо коя от тях е на власт, тя ще е склонна да се бори с тероризма не по-малко от Мушараф. Ислямските политически партии не са получавали никога повече от 11 процента от вота в националните избори, отбелязва по-нататък Рот. Едни честни избори не биха довели ислямистите на власт, но вероятно биха намалили заплахата от тях.
Администрацията на Буш остава на страната на Мушараф, който ежедневно подкопава законовото управление. Вашингтон би могъл да поиска от Мушараф да върне на предишните им длъжности съдиите на Върховния съд; би могъл и да преустанови солидната си военна помощ. Но САЩ по-скоро биха подкрепили някого, маскиран като „демократ”, отколкото „принципите на човешките права, които придават смисъла на демокрацията”, казва Рот.
Световният доклад за 2008 г. на Хюмън Райтс Уотч предоставя подробности за близкото минало на всички онези държави, в които има проблеми като тирания и/или нарушения над човешките права; в доклада е включена и заключителна част за САЩ.
Учители и студенти ще го намерят за безценна книга за своите проучвания. В допълнение, пет есета представят съдържанието на книгата, включително и въведение от Кенет Рот, озаглавено „Деспоти, предрешени като демократи”, от където са взети и цитатите за тази статия.
Световният доклад за 2008 г. може да бъде намерен на страницата на Хюмън Райтс Уотч: http://hrw.org/wr2k8/
Организацията Хюмън Райтс Уотч стартира през 1978 г. като Хелзинки Уотч. Според Хюмън Райтс Уотч, тя е независима, неправителствена организация, която не приема правителствено финансиране, пряко или индиректно. „Нашата цел е да държим правителствата отговорни, ако те престъпят правата на своя народ”, твърди организацията.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!