Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Свободата на пресата и Олимпиадата в Пекин

Robert Menard, Reporters Without Borders

„…Г-н Рох, Вашето мълчание е това, което за съжаление направи възможни всичките тези злоупотреби. Ние продължаваме да смятаме, че МОК трябва да направи всичко възможно да въздейства на политиката на организаторите на Игрите в Пекин спрямо китайските и чуждестранните журналисти. Неуспехът да се повдигне този ключов въпрос ще представлява голяма крачка назад в историята на Олимпийското движение…”

Отворено писмо до

Международния олимпийски комитет

Репортери без граници инициира кампанията „Пекин 2008”, представяйки олимпийските кръгове като съединени белезници, за да напомни на света за природата на китайската комунистическа партия – (www.rsf.org).

До:

Г-н Жак Рох
Президент на Международния олимпийски комитет
Международен олимпийски комитет
Лузана, Швейцария

Уважаеми Г-н Рох,

Получаваме изключително тревожни сведения от Китай за начина, по който властите се подготвят за пристигането на десетки хиляди журналисти и медийни служители в Пекин за Олимпийските игри.

Става все по-ясно, че организаторите на Олимпиадата в Пекин и китайският апарат за сигурност са взели решение за строг контрол над журналистите преди и по време на Игрите. Например властите заявиха, че планират да картотекират журналистите и да запазят правото си да ги връщат обратно дори и да са упълномощени от съответните национални олимпийски комитети.

Вероятно Вие знаете, че организаторите на игрите обявиха, че ще извършват проверки за идентичност на всички акредитирани журналисти. Янг Мингхуей (Yang Minghui), заместник-началник на службата за акредитация към Игрите, защити решението като изискване за сигурност, сякаш журналистите биха представлявали заплаха или са потенциални терористи. Той заявява, че „ако не преминат тестовете, техните заявки за акредитация ще бъдат отхвърлени и процесът ще бъде прекратен”, добавяйки  че „целта е да отстраним хората, които биха представлявали проблем за сигурността на Игрите.”

В миналото олимпийски домакини са картотекирали журналисти, но това е било по организационни причини и никога с намерението за отказ на достъп въз основа на политически причини – какъвто е случаят с Пекин, както всеки трябва да се досети.

Това изявление последва друго, дадено по-рано от Генералното ръководство на пресата и публикациите (General Administration of Press and Publications / GAPP), че ще бъдат картотекирани близо 30 000 журналисти, които ще пристигнат на Игрите. Представител на GAPP заяви, че целта е да бъдат идентифицирани „фалшиви журналисти” и да се помогне на китайските власти да отговорят на заявките за интервюта. Но правителството не е уточнило каква точно информация ще бъде събирана.

През последните месеци на няколко пъти изтече информация относно инструкциите, дадени на бюрата по обществена и държавна сигурност по отношение на идентифициране на групи в Китай и чужбина, които има вероятност да провеждат демонстрации по време на Игрите. Журналистите са също евентуална цел на това предпазно наблюдение и е възможно стотици от тях да не бъдат допуснати в Китай.

Репортери без граници (Reporters Without Borders) приветства одобрението на новите правила за чуждестранната преса през януари, но 11 месеца по-късно резултатът е отрицателен. Вярно е, че в някои случаи външното министерство се опита да помогне на чуждестранни журналисти, които са били задържани или нападнати, но ние регистрирахме повече от 50 случая, показващи, че властите не следват новите правила.

Например Барбара Люти (Barbara Luthi), кореспондент на швейцарския телевизионен канал Швайцер Фернзеен (Schweizer Fernsehen) в Пекин, и нейният китайски оператор бяха наскоро бити и задържани 7 часа от властите в Шенгю (Shengyou), село в провинция Хебей (Hebei), където размирици доведоха до смъртта на няколко граждани през 2005 година. През последните месеци поне 5 чуждестранни журналисти не са допуснати да работят в това село, намиращо се в близост с Пекин.

Матиас Брашелер (Mathias Brascheler) и Моника Фишер (Monika Fisher), семейство швейцарски фотографи, бяха наскоро задържани за 3 часа в Учанг (Wuchang), провинция Хубей (Hubei), заради подготвяния от тях репортаж относно заплашвани и бити селски жители във връзка със спор за земи.   

Дори още по-сериозен е фактът, че жертви на репресии продължават да стават китайски журналисти и дисиденти. Например кибер-дисидентът Янг Маодонг (Yang Maodong), който е познат по-добре с псевдонима Гуо Фейшионг (Guo Feixiong), бе осъден на 5 години затвор и огромна глоба в средата на ноември за публикуване на книга без разрешение.

През август тази година кибер-дисидентът и блогър Хъ Уейхуа (He Weihua) бе подложен пряко волята си на лечение в психиатрична болница в Хунан (Hunan). Негови близки споделиха пред Репортери без граници, че той изобщо не е страдал от психично заболяване и че истинската причина за тези мерки са статиите, които той е публикувал в своя блог www.boxun.com/hero/hewh/.

Общо около 100 журналисти, кибер-дисиденти и защитници на човешките права са задържани в Китай в момента.

Организациите за защита на човешките права отчитат увеличаване на политическите репресии. Според Фондация Дуй Хуа (Dui Hua Foundation), броят на процесите с обвинения в „заплаха за националната сигурност” са се увеличили двойно през последната година. Цитирайки официални данни, фондацията показва, че не по-малко от 600 души са били арестувани въз основа на това обвинение.

Както знаете, сред жертвите на подобни обвинения са и хора, които доставят на външния свят информация за политическите репресии. Трима тибетци бяха осъдени тези дни в Кардзе (Kardze), провинция Сичуан (Sichuan), граничеща с Тибет. Те бяха осъдени на затвор от три до десет години за „шпиониране за чуждестранни организации, застрашаващи държавната сигурност”. Тяхното престъпление се състои в това, че са изпратили в чужбина снимки от демонстрации на тибетски номади в началото на август.

Ние осъждаме и огромното количество пропаганда и националистическа разпаленост, които съпровождат приготовленията за Олимпийските игри. На 19 ноември, например, правителственият вестник Хуанчиу Шибао (Huanqiu Shibao / Global Times) атакува чуждестранните медии, че „разпространяват слухове с цел дестабилизиране на правителството”, цитирайки Уошингтън Поуст (Washington Post), Интернешънъл Хералд Трибюн (International Herald Tribune), Ди Велт (Die Welt), Асошиейтед Прес (Associated Press) и Гласът на Америка (Voice of America), и критикувайки различни неправителствени организации, включително Репортери без граници, за „предубежденията” им към Китай.

По подобен начин през изминалия месец Министерството на пропагандата изпрати писмена директива до водещите китайски медии, с искане те да избягват публикуването на „негативни” истории по въпроси, които могат да повлияят Игрите, като замърсяването на въздуха, дебатите относно включването на Тайван в щафетата на Олимпийския огън и въпроси, свързани с общественото здравеопазване.

Очакваше се, че на чуждестранните медии ще бъде осигурен по-голям достъп до китайския информационен пазар в навечерието на Олимпийските игри. Вместо това, правителството запази пълния си монопол в продажбата на новини на китайските медии, лишавайки чуждестранните новинарски агенции от потенциални клиенти. В отговор на въпросите на Европейския съюз, Канада, Япония и САЩ пред Световната търговска организация, на 12 ноември Китай заяви, че не е подписвал никакви клаузи, задължаващи го да отвори информационния си пазар. Когато държавната информационна агенция Шинхуа (Xinhua) засили контрола си над разпространението на съдържание от чуждестранни информационни агенции през септември 2006 г., ние охарактеризирахме Шинхуа като хищник за свободния пазар и за свободата на съобщаване на новините.

Това не е първият случай, в който се обръщаме към Вас г-н Рох, за да ви помолим да говорите открито и да предприемете действия в полза на свободата на пресата в Китай. До сега Вие не сте отговорили директно, оставяйки други членове на МОК да доказват, че Вашата организация не се занимава с политическа дейност. Срещнахме се с високопоставени членове на МОК в Лузана, но конкретни мерки за пресата не последваха.  

Организацията, която оглавявате, тръби постоянно за направения прогрес в изграждането на инфраструктура на Игрите в Пекин, но досега не е направила никакво публично изявление на загриженост относно липсата на свобода на словото, което подкопава работата на медиите и прозрачността, необходима за Игрите.

Г-н Рох, Вашето мълчание е това, което за съжаление направи възможни всичките тези злоупотреби. Ние продължаваме да смятаме, че МОК трябва да направи всичко възможно да въздейства на политиката на организаторите на Игрите в Пекин спрямо китайските и чуждестранните журналисти. Неуспехът да се повдигне този ключов въпрос ще представлява голяма крачка назад в историята на Олимпийското движение.

Очаквам с нетърпение Вашия отговор.

С уважение,

Роберт Менар

Репортери без граници

Генерален секретар

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!