Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Милитаризация на образованието в Китай

Д-р Робърт Бърнс, Специално за Epoch Times

По време на посещението ми в Университета Бейхуа (Beihua University) в гр. Джилин (Jilin) в североизточен Китай през септември 2006 г. на няколко пъти успях да наблюдавам част от мероприятията, на които първокурсниците биват рутинно подлагани по време на тяхната 3-4 седмична военна тренировка, провеждана в началото на учебната година в цялата страна.   

Въпреки че бях предварително предупреден от няколко ученика за ставащото там, все пак останах изненадан и леко смутен при вида на стотици първокурсници, неподвижно стоящи мирно и завъртащи се на 90 градуса наляво или надясно през определени интервали по командата на обучаващия ги сержант. 

Въпросът, който зададох на моите китайски събеседници, бе колко дълго трае подобно мероприятие. Оказва се, че учениците могат да вършат това с часове, като някои от вариациите включват седене с кръстосани крака или държане на ръцете в специфични положения, докато балансират на един крак.

Една ученичка ми разказа за трудностите на неподвижното стоене мирно за продължителен период от време непосредствено след закуска. В резултат на което  ученици от нейния отряд припадали почти ежедневно, но това нямало ефект върху продължителността на сутрешния график.  

Цялата тренировъчна програма е лишена от упражнения и решения на задачи, които да развиват социалните умения, сътрудничеството и креативността. Идеята за работа в група е редуцирана до правенето на абсолютно същото както останалите в групата по време на обученията.

Въпреки че някои ученици споделиха пред мен, че намират това преживяване за унизително и .загуба на време, значително голям брой ученици – въпреки изтощителното естество и рудиментарния, жесток начин на тренировка – я приемат, и дори гледат на нея благосклонно, като на закаляваща характера им в много отношения.

Те смятат, че тя ги подготвя за нужните издръжливост и постоянство, необходими, за да се справят в университета, и дори за предизвикателствата, с които очакват да се сблъскат след завършването си.

Първият „независим” държавен вестник, „The China Youth Daily”, е направил проучване на общественото мнение през 2005 г. и е установил, че 69% от анкетираните ученици считат преживяното там за стойностно и незабравимо.

Въпреки че в крайна сметка „The China Youth Daily” е под контрола на Отдела за пропаганда на китайската комунистическа партия (ККП), чиято намеса във вестника е известна от миналото, общите резултати от запитването в полза на военните тренировки са в съгласие с това, което бихме могли да очакваме от хора, израсли в тоталитарно общество, с подобни социални програми и други специфични за режима явления, врязали се дълбоко в психиката им.

За пръв път военните обучения в гимназиите и висшите учебни заведения биват въведени през 1985 г., но на 21 април тази година Министерството на образованието счете за необходимо да направи военното обучение, провеждано под ръководството на Народноосвободителната армия (НОА) – официално за цялата страна.

Придружено от списък с други промени, обучението най-сетне бе направена абсолютно задължително.

Малко вероятно е първоначалната мотивация за военното обучение да е била набиране на кадри за НОА, тъй като преобладаващото мнозинство от кадрите й винаги са били набирани от бедното селско население, а студентите в нея наброяват само няколко хиляди на година.

Освен това, въпреки че тренировката бива рекламирана като усилия за подобряване на личната дисциплина на учащите се и на тяхното чувство за национално единство, тя по-скоро изглежда като опит за намаляване вероятността за бунтове и съпротива срещу държавата и нейните институции.    

Доказателство за това е отговорът на про-демократичните демонстрации и кръвопролитията на пл. Тянанмън от 4 юни 1989 година. През септември 1989 г. студентите-първокурсници от университетите Фудан в Пекин и Шанхай биват изведнъж заставени да участват в ежегодна военна тренировка.

Следващият септември това нареждане влиза в сила и за други колежи и университети в Китай, като обучението бива сведено до сегашната си продължителност едва през 1993 г.

Независимо от различните показатели, които демонстрират непрекъснат подем в китайската икономика, през последните години все повече се влошават перспективите за назначаване на работа на студенти, каквато е и цялостната ситуация с по-голямата част от работещите в страната.     

Китай е пръв по брой на висшисти в света, с 23 милиона студенти записали се в учебните заведения. Тази година се очаква, че 60% от 4.13-те милиона абсолвенти няма да могат да намерят абсолютно никаква работа.  

Това се усложнява допълнително и от факта, че голям брой от висшистите, завършили през 2005 и 2006 г. все още не са намерили работа. Освен това, голяма част от работата, която онези от висшистите все пак успяват да намерят, не съответства на образованието им.  Много от тях са принудени да приемат неквалифицирана работа без перспективи, с ниско  заплащане, нисък статус и за неопределен период от време.    

В това отношение положението на много висшисти не е по-добро от това на необразованите миграционни работници.

Също така, поради високите и покачващи се цени на образованието, много от по-бедните висшисти, чиито семейства са положили неимоверни усилия, за да ги изучат, са натрупали значителни дългове или са похарчили огромни суми от парите на родителите си в този процес, с минимална или никаква възвръщаемост.

Въпреки тази влошаваща се ситуация, във висшите учебни заведения се наблюдава тенденция за постепенно нарастване на броя на записващите се да учат. Според изчисления на властите до 2050 г. около 50% от абитуриентите ще продължават образованието си, сравнено с 10-те процента, прогнозирани за 2010 г.

Ситуацията се влошава и от броя на висшите учебни заведения, които в момента са около 2000 и от които 605 университета са издавали дипломи през 2006 година. Студентите, които завършват многобройните по-малко престижни университети, са обикновено тези, които си намират доста трудно доходоносна работа.  

Например, много студенти от Университета Бейхуа, който е в долната една трета в  класацията за страната, изразиха пред мен притесненията си относно своята бъдеща реализация.

В съседния град, Чангчун, се провежда ежегоден панаир на труда, в който работодателите могат да се срещат с ученици и студенти. Много студенти от Университета в Бейхуа не го посещават поради добре известните негативни преживявания на други студенти, посетили го преди тях – те трябва да се съревновават със студенти от Университета Джилин в Чангчун, който е оценен съответно на осмо и девето място за страната в две от класациите за 2006 година.

Режимът в Китай е наясно с нарастващите проблеми, тъй като наскоро имаше няколко сериозни инцидента в различни университети на страната. Например през юни 10 000 от 13 000 студенти в частния Колеж по икономика, търговия и мениджмънт ‘Шенгда’ в град Дженгджоу (Shengda Economic, Trade and Management College, Zhengzhou city), централен Китай, се разбунтуваха и имаше сблъсък с полицията. Колежът е филиал на относително престижния Университет Дженгджоу (Zhengzhou University). Студентите се разгневиха от това, че техните дипломи ще разкриват факта, че са посещавали колежа, а не Университета Дженгджоу, както е било обещано в рекламите, което влошава техните перспективи за бъдеща професионална реализация.  

Вземайки предвид и скорошните бунтове след въвеждане на военното обучение, малко вероятно е тази програма да произведе ефекта на умиротворяване на населението, въпреки сериозните последици, пред които то е изправено. Потенциалните проблеми, които биха възникнали от влошаващата се перспектива пред завършващите студенти (да не говорим и за останалата част от бедното работещо население) биха били трудно преодолими и необуздаеми дори и за безочливата ККП.

Огромни промени трябва да бъдат направени в траекторията и ценностите на националната икономика, за да бъде намалено нарастващото напрежение и да бъде отгледана поне малко от неуловимата хармония, която режимът твърди, че търси.

В миналото ККП може би щеше да измисли една ефективна и жестоко потъпкваща стратегия. Но може ли това да бъде сторено от днешния, ограничен от международния надзор режим? Заместването на обещанията за развитие на икономиката през последните три десетилетия с неясни бъдещи перспективи, включващи експлоатация на труда и ниски, стопяващи се от инфлацията заплати, се очертава да има дълбоки социални последствия.

Няколкоседмичното военно обучение може да се окаже в ущърб на ККП, която дава на все по-голяма част от населението закалката и увереността да искат по-скоро осезаема промяна, отколкото повече мерки за поддържане политиката и силата на този режим.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!