Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Към реализъм в канадско-китайските отношения

Дейвид Килгор (Yoshikazu Tsuno/AFP/Getty Images)

*Дейвид Килгор е бивш член на парламента и държавен секретар на Канада за Азия и Пасифика, както и автор, заедно с Дейвид Матас, на „Кървава реколта” – изследователски доклад за отнемането на органи от практикуващи медитативната практика Фалун Гонг в Китай. Г-н Килгор изнесе настоящата реч по време на среща относно канадско-китайските отношения, проведена в Центъра за изучаване на демокрацията (The Centre for the Study of Democracy) към Университета Куинс, Онтарио, Канада.

Дейвид Килгор*

„В бъдеще ще има нулева толерантност от страна на Канада, когато правителството на Китай или тамошните износители използват нечестни търговски практики, включително кражбата на интелектуална собственост и постоянния отказ за съобразяване с поетите пред Световната търговска организация ангажименти при присъединяването на страната през 2001 година. […] Докато Китай се превърне в демократична държава, стратегическите партньори на Канада в Източна Азия трябва да са най-вече Япония и Индия, тъй като и двете са дългогодишни демократични държави с независими съдилища, законово управление и подкрепа на човешкото достойнство.”

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми участници в днешната дискусия,

Дами и господа,

В качеството си на член на този център, надявам се е излишно да споменавам, че изразените от мен становища са лично мои. Те не са били одобрявани от никой партиен организатор, център, пълномощник или когото и да било друг.

Канадците, в това число националното правителство, гражданските институции и бизнеси, трябва да продължават да поддържат връзки с правителството и с възможно най-широк кръг от сдружения и граждани на територията на Китай, въпреки постоянните трудности, обусловени от тоталитарния модел на управление, поддържан от Китай. Аз споделям мнението на един от участници тук, г-н Брус Гили (Bruce Gilley), че една демокрация със силно изразени китайски характеристики е много по-близо [във времето], отколкото някои смятат. Никой от Канада не би трябвало да забравя, че ценностите, които ние представляваме, са канадски, включително човешко достойнство за всеки, законово управление, демокрация, всеобща корпоративна отговорност, както и необходимостта от това, канадците да държат на добрата си работа и доброто си възнаграждение както за в бъдеще, така и понастоящем.

Уважението ми към китайския народ и неговата страна не е от скоро. То се разви по време на посещенията ми в различни центрове в качеството си на държавен секретар (за Азия и Пасифика) през 2002-2003 година, както и преди това като член на парламента. Хонконг, например, е един от любимите ми градове в света. Шанхай е забележителен, такива са и Пекин, Гуанджоу, Нанжин и много други. Не е случайно, че канадците с произход от Средното кралство, наброяващи над 1 млн. души според данните, са нашата най-добре образована етническа общност. З мен беше чест да представлявам някои от тях в парламента за около 27 години.

Нека наблегна и на нещо, което някои дипломати, синолози, журналисти и бизнесмени понякога забравят: Китай – това са много повече тамошните хора, култура, земя, природа и история, отколкото е неговото неизбрано [от народа] правителство. Моята критика е насочена към партията-държава и ни най-малко към подложения на дългогодишни страдания и силно трудолюбив китайски народ. Настоящото правителство на Ху и Уен, както и предшествениците им, продължава да нанася огромна вреда на собственото си население, на природната среда и на други народи по света. 

Мао

Може би подобно на някои от вас, аз израснах с мисълта, че Мао Дзедун (Mao Zedong) е бил мъдрият и дори благ основоположник на съвременен Китай. Много канадци знаят за периода на канадеца д-р Норман Бетън (Dr Norman Bethune) в Китай. Всъщност Мао е бил носен по време на целия Дългия марш. Бетън пристигнал в “освободените райони” едва след завършването на марша. Някои също са чели откровена пропаганда за Мао, като “Червена звезда над Китай” (“Red Star over China”), написана от Едгар Сноу (Edgar Snow). Като наивен дипломант в Париж през 1969-1970 г., аз ценях моята “Малка червена книга” (“Little Red Book”) и слушах благосклонни коментатори на маоизма, вярвайки на някои от тях.

Днес, благодарение на известен брой по-независими и добре запознати с този въпрос трудове, ние знаем за много от ужасяващите неща, които са се случили по време на абсолютната и кървава диктатура на Мао.

(Моят списък с препоръчителни автори за маоисткия период и за периода след него включва: Джун Чан (Jung Chang) – автор на „Диви лебеди” („Wild Swans”), Джон Холидей (Jon Halliday) – „Мао, неизвестната история” („Mao,The Unknown Story”), Джан Уонг (Jan Wong) – „Тъгите на Червен Китай” („Red China Blues”), Николас Кристоф и Шери У-Дън (Nicholas Kristof and Sherry WuDunn) – „Пробуждането на Китай” (“China Awakes”), Ниен Чен (Nien Cheng) – „Живот и смърт в Шанхай” („Life and Death in Shanghai”) и Ли Инчиао (Li Yinqiao) – „Петнадесет години с Мао Дзедун” („Fifteen Years By The Side of Mao Zedong).

Далай Лама

Като един от тримата живи почетни граждани на Канада, световноизвестният Далай Лама бе наскоро в Отава и Торонто; позволете ми да илюстрирам по-съвременния подход към маоизма чрез част от книгата на Чан и Холидей относно отношението на Мао към тибетския народ (след стр.447): в началото на 1959 г. Мао пише за бунта по онова време в Тибет, причинен отчасти от драстично увеличените хранителни реквизиции там, поради глада, настъпил в Китай вследствие на Маоиския безразсъден „Велик скок напред”: „Този бунт е … нещо добро. Защото това ни дава възможност да разрешим проблемите си посредством война”. Когато по-късно се разпространява мълвата, че Мао планира да похити много младия тогава Далай Лама, хиляди тибетци се нижат пред двореца му с викове „Китайците – вън”. Мао изпраща телеграма, че Далай Лама трябва да бъде оставен да избяга, тъй като се страхува, че смъртта му би „нажежила страстите в света, особено в будистките държави и Индия, до които Мао се опитва да се домогне (стр.447 от Мао). Щом той избягва, Мао казва на хората си: „Направете всичко възможно, за да задържите враговете в Лхаса (столицата на Тибет)… така че когато основните ни въоръжени сили пристигнат, да можем да ги обградим и ликвидираме”.

Книгата разкрива и други детайли, включително изявления на Панчен Лама, който всъщност първоначално приветства китайската инвазия в Тибет: „След смъртта на Мао, Панчен Лама разкри това, което не е бил включил в първоначалното си писмо (до Мао) – че смайващи 15-20 процента от всички тибетци – може би половината от всички зрели мъже – били хвърлени в затвора, където на практика са работели до смърт. Те били третирани като по-нисши от хората. Лама Палден Гиацо – смел, дългогодишен затворник – ни разказа, че той и други затворници са били бити с телени камшици, докато теглели тежки плугове.”

С посланието си за състрадание и ограничена автономия за Тибет, Далай Лама бе приветстван ентусиазирано от хиляди хора от многобройни сфери на живота по време на неотдавнашната му визита, въпреки критиката от гласове на партията-държава в Пекин. Ден след като бяха отправени най-страшните заплахи, компанията Bombardier of Montreal обяви най-голямата сделка за един единствен пътнически влак в историята на Китай (569 млн. щ.д.). От 1978 г. насам застъпването за универсални ценности не е коствало на нито една държава нито един експорт за Китай, доколкото мога да открия, поради причината, че международната търговия навсякъде е с цел обслужване на лични интереси – може би в днешен Китай повече, отколкото навсякъде другаде.

Съвременен Китай

Нека продължа напред към настоящата дейност на наследниците на Мао в страната им и в чужбина.

(По темата за днешен Китай бих препоръчал следните книги: Брус Гили (Bruce Gilley) – „Демократичното бъдеще на Китай” (China's Democratic Future), 2004г.; Уил Хътън (Will Hutton) – „Зловещо предзнаменование – Китай и Запада през 21 век” (The Writing On the Wall – China and the West in the 21st Century), 2007 г.; Константин Менгес (Constantine Menges) – „Китай, нарастващата заплаха” (China, The Gathering Threat), 2005 г.; Джеймс Криндж (James Krynge) – „Китай разтърсва света” (China Shakes The World), 2006 г.; Рос Терил (Ross Terrill) – „Новата китайска империя” (The New Chinese Empire), 2003 г.; Минсин Пей (Minxin Pei) – „Китайският преход в капан” (China's Trapped Transition), 2006 г.; Джеймс Ман (James Mann) – „Китайската фантазия” (The China Fantasy), 2006 г.; Сюзан Шърк (Susan Shirk) – „Китай, крехката суперсила” (China, Fragile Superpower), 2007 г.; Питър Наваро (Peter Navarro) – „Предстоящите китайски войни – как ще бъдат водени, как могат да бъдат спечелени” (The Coming China Wars-How they will be fought, How they can be won), 2007 г.; и Джон Помфрет (John Pomfret) – „Уроците на Китай” (China Lessons), 2006 г.

В резултат на проведено от нас независимо разследване, за наш ужас, Дейвид Матас и аз стигнахме до извода, че от втората половина на 2000 г. китайското правителство и неговите бюра са убили хиляди практикуващи Фалун Гонг в Китай без никаква форма на предварителен процес и след това са продали жизнените им органи за големи суми, често на „трансплантационни туристи” от богати държави. (Докладът ни може да бъде намерен на 18 езика на http://www.organharvestinvestigation.net.)

Наскоро Китайската медицинска асоциация се съгласи със Световната медицинска асоциация, че „туристите за органи” вече няма да получават трансплантации в Китай. Всички ние по света, които сме дълбоко загрижени относно ограбването на органи на практикуващи Фалун Гонг, ще наблюдаваме дали тази вербална стъпка към подобряване на ситуацията ще бъде приложена в действие. Едно от опасенията ни е, че сега органите, отнети насилствено от „донорите” в Китай, ще отиват при китайски пациенти, като по този начин тази гротескна търговия ще продължи в същия мащаб. Отвореното писмо до Световната медицинска асоциация можете да намерите под наслов „Ограбването на органи и Фалун Гонг” (Organ Pillaging and Falun Gong) на http://www.david-kilgour.com/2007/Oct_25_2007_02.htm

Нито един от тези смъртни случаи нямаше да го има, ако китайският народ като цяло се радваше на законово управление и ако правителството му вярваше в истинската стойност и достойнството на всеки един от тях. Изглежда за властимащите в Китай човешкият живот няма повече стойност от тази на околната среда, на безопасността на труда, на здравеопазването за всички, на живота на африканските жители в Дарфур или на будистките монаси и студенти в Бурма. По мое мнение, смъртоносната комбинация на тоталитарно управление с капитализъм от типа „всичко е позволено” е това, което позволява на тази нова форма на зло да продължава на територията на Средното кралство днес.  

Меркантилизъм

Всички търговски партньори на Китай би трябвало да оказват по-силен натиск върху правителството на Ху и Уен за промяна на меркантилната му икономическа политика, която има за цел да намали работните места и продукцията по цял свят, и която след време би могла да срине цялата световна търговска система. С изкачването на Китай по технологичната стълбица, страната се превръща в евтина експортна платформа за все повече индустрии. По-рано тази година известният писател, Робърт Самюелсън, се присъедини към много други в твърдението, че фокусът на китайската политика е широко поддържаният нисък обменен курс на юана, който е с може би 40 процента по-нисък, отколкото би трябвало да бъде, и увеличава несправедливо китайския износ, производителност и работни места за сметка на всички търговски партньори на страната. Просто вижте как се отразява на конкурентноспособността на канадските износители нашия долар, който за последната година се покачи с приблизително 25 процента спрямо американския долар.  

В тясна връзка с тази търговска обстановка е това, как правителството на Китай продължава да се отнася зле към собственото си население, за да поддържа ниско потреблението в страната, включително и липсата на ефективна мрежа за социални грижи. Например, по-малко от една пета от китайските работници имат пенсии; дори още по-малък брой могат да получават помощи за безработни.

Общественото здравеопазване в Китай

Състоянието на общественото здравеопазване в Китай днес буди дълбока тревога у всички приятели на китайския народ зад граница, до голяма степен поради насърчавания от режима от 1978 г. насам капитализъм, на който не се налагат никакви ограничения и който замърсява всичко. В традиционен Китай хората са живели в хармония с природата. Вземете под внимание статията от Джоузеф Хан и Джим Ярдли (Joseph Hahn and Jim Yardley), публикувана в Ню Йорк Таймс на 26 август 2007 г. под надслов „С тътена на Китай замърсяването достига смъртоносни размери”.

Някои от техните наблюдения:

• Едва 1% от градското население на страната диша въздух, считан за безопасен от Европейския съюз. Бързото нарастване на броя хора, притежаващи автомобили, както и нискокачественият бензин сега са превърнали превозните средства в основен източник на замърсяване на въздуха в големите градове в Китай.

• Екологичните проблеми на Китай се превръщат в световни проблеми. Така например серният диоксид и азотните оксиди от работещите на въглища заводи в Китай са достигнали Япония и Южна Корея. Въглищата осигуряват около една трета от енергията на Китай, като страната изгаря вече повече въглища отколкото Европа, Япония и САЩ взети заедно.

• Мултинационалните компании, изграждащи производствени съоръжения в Китай, вредят на природната среда в страната, изхвърляйки отпадъци в реките и пушек във въздуха.

• Миналата пролет проучване на Световната банка заключи, че на замърсяването на въздуха навън и в закрити помещения се дължи преждевременната смърт на около 750 000 китайски  граждани годишно.

Здравните услуги

Какъв, при тези условия, е отговорът на китайската система за здравеопазване? Източникът ми тук е „Предстоящите китайски войни”, споменат по-горе. Авторът, Питър Наваро, е с докторска степен по икономика от Харвард, издал е шест други книги и е професор в Paul Merage School of Business към Университета на Калифорния.

Наваро стига до извода, че днес някога превъзнасяната система за обществено здравеопазване в Китай се е разпаднала. „Съществува недостиг на лекари и болните са принуждавани да заплатят за медицинските грижи предварително. Онези, които нямат средствата, за да платят, биват изхвърляни от болниците и биват оставяни да умрат – често пъти бавно и мъчително. Голяма част от проблема е стойността на медицинските осигуровки – между 50 и 200 щ.д. годишно – в държава, където годишният доход на глава от населението за повечето хора остава далеч под 1000 щ.д.”.

Един от политическите успехи на Мао в установяване контрол над Пекин през 1949 г. бе системата на здравеопазването. Данъците покриваха здравните грижи за цивилните служители. Правителствени компании и провинциални кооперативи предоставяха медицински грижи за служителите си, включително и за тези от тях в пенсионна възраст. Постиженията през трите десетилетия, в които [тази система] просъществува, включваха голям спад в детската смъртност и над двукратно увеличение на продължителността на живота.

През 80-те години на практика всичко това бива изоставено. Деколективизацията слага край на кооперативите и 90-те процента от фермерите, здравноосигурени дотогава, спадат на 10 процента. При приватизирането си, някои от предишните правителствени компании премахват здравното осигуряване за служителите си; други фалират. За периода между 1980 и 2004 г. централното правителство намалява финансирането на здравеопазването с повече от половината – от 36 на 17 процента.

В условията на новия приватизационен модел, лекари, болници и аптеки са превърнати в „центрове за печалба” и от тях се очаква да финансират дейността си чрез таксите, заплащани от пациентите. При наличието на този колапс на системата на здравеопазването, комбинирано с продължаващото тоталитарно управление, можете да разберете контекста на кражбата на органи по-добре. Това започна да се случва щом като бе обявена тотална война на практикуващите Фалун Гонг – основно поради параноята на най-високите партийни нива, причинена от бързото нарастване на броя практикуващи през лятото на 1999 година.

Правителството на Китай зад граница / Олимпийските игри

В твърде много страни на малката ни планета, включително Судан/Дарфур, Бурма, Северна Корея и Зимбабве, ролята на китайското правителство е разрушителна и насърчаваща корупцията сред длъжностните лица. Не е ли вероятно, например, протестиращите будистки монаси и протестантите, застреляни от войниците под командите на генералите преди няколко седмици в Рангун, да са убити от китайски куршуми, изстреляни от изработени в Китай пушки?

Как Международният олимпийски комитет би могъл да присъди на такъв режим Олимпийските игри за следващото лято? На практика всички независими организации за защита на човешките права твърдят, че човешкото достойнство в Китай се е влошило след присъждането на Игрите. Буквално всяка седмица има нови признаци за това. Тази седмица, например, се получиха вести от пекинските организатори, че внасянето на Библия в Китай от хора, пристигащи за  Игрите, ще се счита за нелегално.

Пет предложения за линия на поведение

Ето и пет предложения по отношение на канадско-китайските отношения, които биха променили динамиката на взаимоотношенията ни и биха приложили по-реалистични подходи:

1. Работната заетост в Канада и канадската икономика трябва да е наш приоритет.

Според проучване на над хиляда канадски компании, извършено от Канадските производители и износители (Canadian Manufacturers and Exporters/CME), оповестено миналия месец, една пета от канадските производители са реагирали на покачването на курса на канадския долар с преместване на производството в Китай. Миналата седмица добре информиран гражданин на Монреал ми съобщи, че без финансовата помощ на Корпорацията за развитие на износа (Export Development Corporation / EDC) около 70 компании от неговата провинция не биха били произвеждали в Китай. Провеждайки няколко телефонни разговори оттам насетне, аз не можах да определя степента и естеството на помощта, оказвана от EDC за подобни прехвърляния – ако има такава – но парите на данъкоплатците не би трябвало да отиват за прехвърлянето на работни места в Китай или където и да било другаде. Компанията Goodyear Tyre уволни около 850 служители при затварянето на фабриката си в Монреал преди няколко месеца, за да се премести в Китай, при все това оттогава американското правителство върна на производителя много автомобилни гуми, произведени в Китай, поради опасност за сигурността.

2. Нашите ценности трябва да бъдат отстоявани постоянно във взаимоотношенията ни с Пекин

Всички демократични правителства, включително и канадското, трябва да престанат да се заблуждават относно партията-държава в Пекин. Само през 2005 г. на територията на Китай е имало приблизително 87 000 протеста, касаещи всичко от масовата безработица в провинцията до корупцията и лошото здравеопазване. Режимът продължава да разчита на репресии и жестокост, за да се задържи на власт, но какво правят канадските дипломати в Китай, за да покажат, че са приятели на бедните, на преследваните и оскърбените? Какво правят, за да подобрят законовото управление и човешкото достойнство? Канада би трябвало да се стреми да изиграе в Китай повторно важната роля, която изиграхме в установяването на демокрацията в Южна Африка в края на 80-те години.

3. Прилагане на някои уроци по ненасилствена гражданска съпротива в Китай

Има уроци, които вероятно трябва да се приложат много внимателно в Китай (с оглед на опита от протестите на пл. Тянанмън през 1989 г. и навсякъде оттам насетне) от ненасилствената гражданска съпротива в Русия, Украйна, Филипините, Чили, Полша, Унгария, Източна Германия, Чехословакия, балтийските републики, Южна Африка, Сърбия, Перу, Грузия, Румъния и други нации. Всеки [урок] е бил различен по отношение на бойкоти, масови протести, стачки и гражданско неподчинение. Общо взето правомощията на авторитарните управници са били отнети, а източниците им на подкрепа, включително и въоръжените им сили, са ги напуснали. Канадското правителство трябва да направи ясно за всички, че е на страната на потиснатия китайски народ и се стреми към мирен преход към законово управление и демократично правителство. 

4. Нулева толерантност за в бъдеще към нечестни търговски практики в Пекин

В бъдеще ще има нулева толерантност от страна на Канада, когато правителството на Китай или тамошните износители използват нечестни търговски практики, включително кражбата на интелектуална собственост и постоянния отказ за съобразяване с поетите пред Световната търговска организация ангажименти при присъединяването на страната през 2001 година. Служителите по нашите граници и митници, например, трябва да работят още по-внимателно, за да залавят фалшиви стоки произведени в Китай или където и да било другаде, както и химикали, използвани за производството на кокаин, хероин, метедрин и екстази.

5. Ключовите стратегически партньори на Канада в Азия трябва да бъдат Индия и Япония, докато Китай се демократизира

Докато Китай се превърне в демократична държава, стратегическите партньори на Канада в Източна Азия трябва да са най-вече Япония и Индия, тъй като и двете са дългогодишни демократични държави с независими съдилища, законово управление и подкрепа на човешкото достойнство. По време на визитата си в Индия германският канцлер Ангела Меркел изтъкна в общи линии същото по отношение на Индия. Също така би трябвало да обръщаме много повече внимание на други партньори в Азия, отколкото сме го правили през последното десетилетие.

Благодаря ви.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!