Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Как Източна Европа помогна за Брекзита: Лайф, мъни и румъни
За разлика от САЩ, в Лондон всеки, който цени времето си, пътува с метрото
ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА
Eтно музика на живо с далечно балканско звучене. Потракване на колела и миризма на релси. Младо момче разтяга жалостиво акордеона, а друго хлапе върви пред него с празна чаша, подканя кибиците и събира парсата. Гледката поразително прилича на всекидневието на трамвайната спирка до Лъвов мост. Но не! Това е линията “Дистрикт”на лондонското метро, някъде между легендите Тауър и Уестминстър. Да припечелваш, пътувайки в градския транспорт, си го знаем.
Пътниците правят място на дуета да си пробие път, но никой не пуска парички. Вдигам апарата и ги снимам. “Мъни, гив мъни!” - подканя ме мъникът с празната чашка. “Откъде сте?” - питам. “От Унгария!” - наперено отвръща хлапето. “Защо ме лъжеш? Не сте ли от Румъния!” Децата стреснато ме поглеждат. “Ти много знае. Как знае?” “От България съм, приятелю. Стана ми ясно само като чух акордеона.” Пътниците, които до този момент са пътували лениво, вече с интерес се заслушват в разговора. “От България и не дава нищо пари?” - чуди се хлапето. “Че аз и там не ви давам!” - отговарям му.
Лондонското метро е отделен свят, самостоятелен организъм на един от най-големите мегаполиси в света. За разлика от публичния транспорт в САЩ, на който се вози най-бедната прослойка от населението, в Лондон всички, които ценят времето си, пътуват с метрото.
В неделния ден централните линии са рехаво пълни, а хората са спокойни и не се връзват нито на закъсненията на влаковете, нито се дразнят от някои гръмогласни пътници. В ранния следобед група от десетина момичета връхлита в един от вагоните. Те са руси, чернокожи, червенокоси, пълни, кльощави, всякакви. На не повече от 15 години. С тръгването на влака решават, че ще изпълнят танца на ръчичките. Той е следният: докато пътуват , те трябва да стоят прави, да не се хващат никъде, едновременно да изпълняват едни и същи стъпки и да държат ръцете си нагоре, като правят смешни движения в китките. Още при първата спирачка поне четири девойки падат на земята, но се хилят така заразително, че вече целият вагон се смее. Две двойки китайци решават, че също ще се включат. Но докато британските девойчета балансират в отсека, където няма седалки, китайците и половинките им застават между пътниците, които са разположени по дължина на вагоните с лице един към друг. Така 15 секунди след началото на танца по европейски охранен китаец сяда в скута ми, а аз оставам без дъх. Той пъргаво скача и започва с поклони да ми се извинява. Аз с поклони му отвръщам да не се притеснява.
Само в рамките на един неделен ден в лондонското метро човек вижда цялата палитра от местни пътници и чужденци, усеща модните тенденции по националности и се ориентира в най-актуалните модели мобилни телефони и МП-тройки. Върхов интерес в комуникационната техника е новият iPhone на Apple. Второ място категорично държат телефоните на Сони Ериксън. А после всички останали. Част от пътуващите гледат на миниатюрни екранчета записаните малко по-рано новини. Друга група слушат музика и четат безплатния вестник “Метро” - дебело ежедневно издание, в което се намира всичко от политически и национални новини, интервюта с интересни и отговорни хора, до идеи за изгодни покупки. Изданието анализира речта на премиера Гордън Браун на традиционната вечеря при кмета на Лондон, на която министър-председателят поставя акцентите на външната политика на страната. Думите, че той цял живот е бил горещ привърженик на Америка, са допълнени с пиперливата информация, че Браун и Буш са били скарани цели две седмици преди въпросната реч и дори не си говорели. Каква е цената на сдобряването?, пита “Метро”. На слизане читателят оставя вестника на седалката, та следващият след него да продължи да се информира.
Външният вид на пътуващите е подвеждащ за материалното им състояние. Гуменки, ботуши, дамски обувки на ток, както и груби надупчени сандали струват между 30 и 150 лири стерлинги. Затова, докато ожалваме някого за "пластмасовия" му вид, нищо чудно на отсрещната седалка да седи поредният моден маниак.
Като цяло обаче континенталните европейци и британците се различават най-вече по това дали носят чорапи. Дори при температури около нулата лондончанки се чувстват най-удобно, пъхнали босите си нозе, в отворени сандали или равни обувки, тип балетна пантофка. Това не им пречи да са с ръкавици и шапки.
На една от традиционно объркващите спирки на метрото Ърлс корт група от десетина поляци с куфарите си демонстрират колко пъти могат да се качат и слязат от два срещуположни влака и накрая да се окажат пътуващи в погрешната посока. Те разбира се питат накъде са тръгнали, след като влакът е потеглил.
Само няколко спирки по-нагоре, досами гара Виктория, очарователна млада рускиня се е притиснала плътно в обятията на гарантирано не твърде имотен лондончанин. Езиковата комуникация се свежда до това рускинята мило да му казва думички като “вместе” и “любовь”,а британецът нелепо да ги повтаря и после да се целуват. На разваления си английски девойката обяснява колко обича да се вози в точно в лондонското метро. В ръцете си двамата държат по една торбичка с покупки от най-евтиния в цял Лондон магазин Primark. Но какво пък, важното е да има любов!
На съвсем друга вълна са две високи, стройни чернокожи момчета, които споделят музиката с по една слушалка от МП-тройка. Застанали плътно един до друг (ограничени от дължината на кабелите на слушалките), те правят малки виртуозни стъпки с крака и същевременно, като един човек, движат телата си. Изглежда така изящно, че ги наблюдаваме като на спектакъл.
До края на неделния ден в метрото млади хора намират време да си хапнат сандвичите, други четат книги, отдъхват след дълги разходки. Когато са полупразни, вагоните са уютно място, където човек може да подремне и да помисли на спокойствие.
В понеделник сутрин организмът, наречен Лондонско метро, е претърпял пълна промяна. В часовете, когато градът се размърдва, във вагоните на подземната железница нахлуват онези 4,5 млн. души, които работят в Ситито. Наричат го Мъртвия град, защото е построен единствено за нуждите на големия бизнес. В почивните дни и след края на работното време там вятърът носи празни опаковки от закуски и единични страници от забравени вестници. Хора няма. Банките, застрахователите, финансовите институции се оживяват само в работно време от своите служители, някои от които пътуват по три часа от провинцията, за да стигнат до работното си място.
Повече от две трети от мъжете в метрото носят мобилни компютри на рамо. За разлика от уикенд-пътниците, в понеделник почти всички говорят непрекъснато по своите бизнес телефони "Блекбери".
На групи от отделните спирки на метрото нахлуват и учениците. До един те носят униформи. Момчетата са със сиви панталони, но саката, емблемите върху тях и цветът на вратовръзките се различават. Девойките са с тъмни плисирани и прави поли или прави панталони, отново със сака, връзки и емблеми.
Разликата е само в цветовете на косите и прическите. Но гримирани момичета на училище не пускат.
Както може да се очаква, децата гръмогласно си говорят за училищни магарии, гадни учители и трудни контролни.
За сметка на това почти всички жени, които са успели да седнат във вагоните на път към работа, внимателно и търпеливо се гримират. Те поставят в скута си козметиката и започват методично разкрасяването си - фон дю тен, руж, молив за устни, червило, сенки за очи, молив за клепачи (поставянето му граничи с факирски умения) и накрая спирала. Смешно изпъват лица, оглеждат се по хиляда пъти в малките си огледалца и не спират, докато не останат напълно доволни от резултата. Явно уроците, че една жена трябва да се разкрасява само насаме, важат за други географски ширини.
В цялата гмеж, блъсканица, тракане на колела, във вагона по линията Сентрал се качва млада майка с количка, придружена от две приятелки. Никой не си прави труд да й отстъпи място, но тя и не очаква. Приятелките чуруликат над бебето, което е само на... 14 дни. Облечено е в камизолка, без одеалце, без шапчица. Всяка българска баба би получила инфаркт на мига, в който види малкото човече почти голо в смръдливото метро. Но на младата майка изобщо не й пука. Времето обещава да бъде хубаво и тя води бебето си сред свежестта на лондонските паркове.
Дългата история на метрото в Лондон днес го превръща в уникална плетеница от свръхнови и модерни станции от стомана и стъкло и други, които са като връстници на Дикенс. Някои са топли и уютни, а други под открито небе, където пътниците чакат и подскачат от студ. Но на светлинното табло винаги пише след колко минути идва твоят влак. А излизайки на повърхността, се изправяш срещу чудната красота на лондонска старинна сграда или пред вечно зелените треви на поредния парк.
Източник/ци: Big.bg
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!