Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Естественият ход на нещата, който ще избави китайския народ от Червеното зло

Shi Da, Epoch Times

Въпреки, че в началото ККП е била контролирана от комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), още от зараждането й нейното висше ръководство винаги е било главната причина за смут в редиците й. Историята на ККП представлява история на вътрешнопартийни борби и сражения за лидерство. Никога борбите за лидерство не са имали великодушен край. Това само по себе си предопределя неизбежността на краха на ККП.

Китайски полицаи с обучени кучета патрулират в близост до Голямата зала на народа на площад Тянанмън в Пекин по време на седемнадесетия конгрес на ККП. (Teh Eng Koon/AFP/Getty Images)

От основаването на китайската комунистическа партия (ККП) през 1921 година, с изключение на Мао Дзедун (Mao Zedong), смятан от Дън Сяопин (Deng Xiaoping) за „70% прав и 30% грешащ”, всички останали лидери, включително Чен Душиу (Chen Duxiu), Чу Чюбай (Qu Qiubai), Ли Лисан (Li Lisan) и Уен Минг (Wang Ming), са били измествани от своя пост и са ставали жертви на борбите за власт, без да има значение фактът, че по свое време са били доста влиятелни.

Колкото до борбите на вътрешнопартийните фракции – или така наречените „стратегически борби” – никой от висшите партийни секретари на ККП, включително Луо Джанлонг (Luo Zhanglong), Джан Гуотао (Zhang Guotao), Гао Ганг (Gao Gang), Лиу Шаочи (Liu Shaoqi), Лин Бяо (Lin Biao), Дзян Чинг (Jiang Qing), Ху Яобанг (Hu Yaobang) и Джао Зиянг (Zhao Ziyang), не е бил способен да избегне битката за висшия пост.

Някои от „стратегическите борби” представляват всъщност политически игри на хората с власт, но други са били истински вътрешни конфликти. Например борбите между Лиу Шаочи и Мао Дзедун, както и между Джао Зиянг и Дън Сяопин, доведоха респективно до Културната революция и кръвопролитията на площад Тянанмън през 1989 година. Те не само донесоха бедствия за страната и за китайския народ, но също така отслабиха цялостната мощ на ККП и дори застрашиха нейната власт.

По свое време Дън Сяопин видял тази смъртоносна слабост на ККП и въвел идеята наследникът  на властта да бъде посочван от старото поколение. Той посочил не само своя наследник Джиянг Земин (Jiang Zemin), но също и наследника на Джиянг - Ху Джинтао (Hu Jintao). Резултатът от това самозалъгващо се мислене е сегашната най-свирепа борба за власт в историята на ККП.    

Лиу Шаочи и Джао Зиянг са били „наставлявани” респективно от Мао Дзедун и Дън Сяопин. Борбите приключили бързо поради влиянието на Мао и Дън. Но Джиянг и Ху са равностойни в политическо отношение, тъй като партийните позиции и на двамата идват от Дън Сяопин.

Ето защо политическата борба и публичното съперничество между тях никога не е преставало да се нажежава  - от деня на смъртта на Дън Сяопин, до приключването на неотдавнашния Седемнадесети конгрес на ККП - като критичната точка на враждебност ще бъде достигната скоро.

Преразпределението на властта по време на Седемнадесетия конгрес на ККП е в резултат на съвместното съществуване на „Ядрото на Джиянг” и „Ядрото на Ху”. Измежду деветте члена на Постоянния комитет на Политбюро на ККП, силите на Джиянг и Ху са почти петдесет на петдесет:  Ли Кечианг (Li Keqiang) и Уен Джиабао (Wen Jiabao) са на страната на Ху, докато Ли Чангчун (Li Changchun), Жиа Чинхлин (Jia Qinhlin), Джоу Йонканг (Zhou Yongkang) и Си Жинпинг (Xi Jinping) са на страната на Джиянг. У Бангуо (Wu Bangguo) и Хъ Гуочянг (He Guoqiang) не са на ничия страна.

Въпреки че силите на Ху заемат трите най-значими постове, така нареченото „Ядро на Ху” всъщност все още не е сформирано и е само политически лозунг. Вместо това са се образували две бойни редици. Ли Кечианг и Си Жинпинг са определени за наследници на висшите ръководни постове в ККП, респективно на Ху и Джиянг. Това гарантира продължителността на вътрешнопартийната борба в ККП.

Джиянг Земин няма желание да се оттегли от властта на ККП, тъй като се страхува, че неговите престъпления като преследването на Фалун Гонг, неговата корумпираност и изменническо минало – всички ще бъдат разобличени. В допълнение на това, той си е взел урок и от своите предшественици, които не успяха да починат от естествена смърт. Още повече, че съществуването на силите на Джиянг се дължи също така и на самия Ху.

Ху е генерален секретар на ККП вече пет години. Въпреки това той все още живее в сянката на Джиянг. На пръв поглед това се дължи на факта, че Ху е посочен за наследник на висшия пост от Дън Сяопин и е удовлетворен от запазването на стабилната си кариера в присъствието на кликата на Джиянг, чиито членове от своя страна защитават отчаяно властта си, за да си спасят живота.   

В действителност, ако Ху желае да постигне нещо значимо в ККП, той трябва да се превърне в самовластен комунист – да бъде жесток, да поема рискове в кариерата си и да остави настрана всякакви мисли за достойнство. За да победи Джиянг, Ху трябва да се бори според вътрешните правила на ККП.

Той няма да успее ако разчита единствено на дисциплината в партията и на авторитарно спуснатата отгоре власт. Такъв пример за успех няма в историята на ККП. Ху дори рискува да бъде победен от силите на Джиянг, защото процесът на борба за лидерство е вид обучение и подбор на политически измамници.      

Ако Ху държи да запази известна хуманност, то за него е невъзможно да се превърне във върховен лидер на ККП. Или като Горбачов, той може да напусне ККП, да се разкае и да бъде спасен. Но това все пак зависи от факта, дали Ху има някакво чувство за историческа отговорност.

Накратко, може да се направи предположението, че борбата между Ху и Джиянг ще бъде неизбежна и ожесточена сега, след Седемнадесетия конгрес на ККП. Една такава битка ще създаде трудности в осъществяването на правителствените постановления на Ху. С толкова сериозни социални проблеми и такава корупция, борбата между Ху и Джиянг ще отнеме твърде много от енергията на ККП, което ще предизвика нейния край.  

Сражението за най-висшите ръководни постове изглежда е вътрешна процедура за ККП. Управлението на ККП в Китай е абсолютно беззаконно. Атавистичният метод на Дън Сяопин няма да спаси ККП. Още повече, че той може да предизвика остри вътрешни кризи и борби, което ще доведе до пълното срутване на ККП.

А може би и това е естественият ход на нещата, който ще избави китайския народ от Червеното зло.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!