Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Полша, Унгария, Румъния, Австрия, Белгия и Италия изтеглиха от UK всичкото си злато… Наш Бойко държи 20 тона и си трае да ни ги гепят

Полша изтегли от Bank of England всичките си 100 тона златни резерви, последваха я Унгария, Румъния, Австрия, Белгия, Италия и др.

Както стана известно наскоро, златните запаси на Русия възлизат на почти 2252 тона на стойност около $108 милиарда. Нещо повече, преди десет години той беше много по-малък – 649 тона (около $23 милиарда).

А Русия непрекъснато попълва златните и валутните си резерви, като се отдалечава от долара и съхранява златото при себе си. Но не всички страни правят същото и някои от тях залагат своите активи в чужбина. А това понякога води до катастрофални последици.

Така, на 1 ноември 2018 в САЩ бе подписан Указ №13850, чрез който бяха наложени санкции срещу венецуелската златна индустрия. Освен това световната златна индустрия настоятелно препоръчваше да не се прави бизнес с Венецуела и нейния златен сектор.

Това послужи като един вид сигнал за всички сателити на САЩ. И тогава стана известно, че Bank of England по всякакъв начин забавя връщането на Централната банка на Венецуела (BCV) на част от нейното злато, което тя бе изпратила там за съхранение. Нещо повече, този отказ бе направен под напълно измислените предлози като „борба с прането на пари“, „трудности да се получат застраховки за транспортиране на злато“ и други, пишат в своите публикации Reuters и Times.

Компетентните и способни да мислят финансови експерти, като Ронан Манли, анализатор от Bullion Star, с право смята, че тези извинения са напълно измислени. И основната причина в намесата в процеса на връщане на златото са властите в САЩ и Великобритания.

Прави впечатление, че Лондон заемаше тази позиция още от началото на септември 2018 г. (искането за връщането на златото на BCV се разглеждаше почти два месеца), когато получи съответните инструкции от Вашингтон, с което правителствата на двете държави положиха всички възможни усилия да се разберат с останалата част от западните „демокрации“ да спазват „правилната“ посока по отношение на Николас Мадуро и другите действия за бойкот на законните власти на Венецуела. Всъщност, това си беше истински заговор за свалянето на президента.

Уморени от чакане на обещания и оправдания, през декември 2018 г. министърът на финансите на Венецуела Симон Серпа Делгадо и председателят на Централната банка на страната Каликсто Ортега Санчес долетяха от Каракас до Мъгливия Албион с искане да си изтеглят златото. И Bank of England нямаше друг избор, освен просто да прекрати преговорите с тях. В много отношения за това допринесоха и опозиционните венецуелски политици Хулио Борхес и Карлос Векио, които от своя страна призоваха Bank of England да откаже законното връщане на златото.

„Преговорите бяха неуспешни и след това контактите между двете страни бяха прекъснати. Служителите на централната банка в Каракас получиха заповед да не се опитват повече да се свързват с Bank of England. Според венецуелски служител централните банкери са им обяснили, че служителите на Bank of England няма да им отговорят, позовавайки се на формалности“, съобщи Bloomberg.

Още на 4 януари 2019, по указания от Лондон и Вашингтон, държавите от така наречената „Група Лима“ обявиха своето непризнаване на новия президентски мандат на Мадуро. Съответният документ бе подписан от Аржентина, Чили, Бразилия, Сейнт Лусия, Гвиана, Перу, Гватемала, Парагвай, Хондурас, Панама, Коста Рика, Канада и Колумбия. Освен това, към опозиционните венецуелски политици и очевидно по съвет на своите американски приятели се присъедини и тогавашният претендент за венецуелски президент Хуан Гуайдо, който написа допълнителни писма до британския премиер Тереза Мей и до управителя на Bank of England Марк Карни, в които твърдеше, че Мадуро ще продаде злато на Централната банка и завърши писмата с фразата: „Аз Ви пиша, за да Ви помоля да спрете тази незаконна транзакция“.

Отначало в Bank of England се съхраняваха 14 тона злато, но след така наречената операция за финансов суап с Германия, то стана 31 тона (около 2500 слитъка). През декември Венецуела изплати дълг от 17 тона към държавната банка на Германия и размерът на „дълга“ се увеличи. Така залозите в борбата за златото на Венецуела почти се удвоиха. И сега британското правителство трябваше да „превърти стрелите“ към някой друг, като изключи външното министерство от този финансов спор, което се случи в края на януари 2019-а. По този начин, говорейки в английския парламент, британският външен министър Алън Дънкан каза пред „сините очи“ на депутатите: „Съдбата на 31 тона злато зависи от решението на Bank of England, а не от правителството… И банката трябва да вземе своето решение по този въпрос“.

Много ловко и типично по английски. Правителството няма нищо общо с решенията за златото. Но е вярно, че министърът не спомена чудовищния натиск от страна на висши американски служители, включително и държавния секретар Майкъл Помпео, който те упражниха върху английските си колеги, за да предотвратят връщането на венецуелско злато в неговата родина.

След което, Великобритания всъщност си присвои чуждото злато, и този демарш не може да не тревожи световната банкова общност. Осъзнавайки, че не може да има никакви финансови отношения с Мъгливия Албион и че той може да „изхвърли“ всеки един от своите партньори по всяко време, Полша реши и изтегли от Bank of England всички свои златни резерви, които се съхраняваха там, в края на ноември – 100 тона (8000 слитъка) за $5 милиарда.

Въпреки това, беше просто невъзможно да се пренебрегне очевидния натиск от задокеана към Лондон и най-странното поведение на последния. Много притежатели на злато разбраха, че не трябва да се вярва на никого по този въпрос – особено на английските и американските банкери, и най-важното на правителствата на двете страни. Много държави си направиха съответните заключения, усещайки какво може да им се случи в бъдеще. Така Холандия намали своя дял в злато в Банката на Ню Йорк с 20 процента, изнасяйки 120 тона благороден метал в Амстердам.

Немците обявиха плановете си да изнесат 300 тона злато от САЩ и 374 тона от Франция.

Между другото, покойният президент на Венецуела Уго Чавес се сети за това още през 2011 г. В резултат на това до януари 2012 Централната банка на тази страна от Латинска Америка приключи с износа на 160 тона златни слитъци на стойност $9 милиарда от канадски, американски и европейски банки.

Миналата година Турция направи същото. Унгария изцяло реши да върне цялото си „суверенно“ злато. Румъния също я последва, като планира да изтегли 95 процента от собствения си запас, като 103,7 тона от него, все още се съхранява в Bank of England. Австрия, Белгия, Италия и други страни поискаха да изтеглят своето законно злато от западните трезори.

Както се казва, няма ли доверие, то никакви изявления и извинения няма да помогнат.

Източник: Труд

Източник/ци: https://www.informiran.net/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!