Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Безплатно сирене в капана за мишки

Често слушам някои хора да говорят с въздишка: “Колко хубаво беше при социализма! Безплатно медицинско обслужване, безплатно образование. Храната в столовете за стотинки!...”

О, свещена простота! - възкликвам, готов да споря с подобни наивници, съзнанието и психиката на които бяха така шизофренно изкривени от червената демагогия, че едно гледаха, а друго виждаха, по един начин мислеха, по друг говореха, а по трети постъпваха. В тоя ред на нещата бяха и “безплатните екстри” на прехваления зрял социализъм, който тъкмо доближаваше сияйните хоризонти на комунизма, взе, че се спомина ненадейно и скоропостижно. Една от големите причини за това катастрофично срутване бяха тъкмо тия “безплатни” благодеяния на строя, тъй като никъде и нищо по света няма и не може да бъде “безплатно”. Всичко си има своята стойност, равна (според икономистите) на обществения труд и на материалите, вложени за неговото изработване, плюс установената печалба. И ако отделни бедняци и деца-сираци получават супата си или преспиват в приюта, без да заплащат нищо, това означава, че някой благодeтел ги е платил вместо тях. Та и медицинското обслужване и образованието в соцкомунистическата държава не само че не са “безплатни”, ами, като навсякъде другаде, струват скъпо и прескъпо на отделния човек и на цялото общество.

Ония с увреденото мислене упорито възразяват: “Ние знаем само това, че синовете и дъщерите ни получиха средно и висше образование без да дадем стотинка от джоба си. Същото беше и със здравеопазването: нито на лекарите, нито за престоя ни в болниците сме плащали каквото и да било. Държавата се грижеше за всичко.”

- Държавата, казвате. Но тя откъде вземаше тия огромни средства?

- Това не ни интересува?

- А би трябвало, защото, в последна сметка, тя ги вземаше от тебе, от мене, от всички нас. Но по косвен, прикрит начин, та лапнишараните да не разберат как са попаднали в тоя голям капан на сбърканата по рождение социалистическа теория и практика.

Нека да припомним, че след кървавите чистки на мними или потенциални “врагове” на бъдещия социализъм, проведени от заграбилите властта комунисти, следващата им задача беше да “експроприират експроприаторите”, т. е. да заграбят всичко изработено, припечелено и натрупано от “кожодерите капиталисти” и “селските изедници - кулаците” в продължение на десетилетия. Това стана посредством национализацията на индустриалните и дори на занаятчийските предприятия, на банките и спестяванията на населението, на движимата и недвижима собственост, а чрез колективизацията и текезесетата сложиха ръка и върху земята. Одържавиха (присвоиха) огромните, събирани левче по левче пенсионни и здравноосигурителни фондове (само в пенсионния бяха натрупани 50 милиарда лева), и хиляди други взаимноспомагателни и специализирани дарителски фондове и фондации. Заповядаха на рублата да струва по-скъпо от лева, а на долара - по-евтино и се запретнаха да преустройват целокупния ни обществено-икономически живот по своите непробвани другаде теркове. Когато чувалът с натрупаните от предишните поколения благини се изпразни, почнаха да вземат многомилиардни външни и вътрешни заеми. Но и това не помогна и всичко завърши с пълна катастрофа. Новопроизвежданите стоки и продукти ставаха все по-малко от консумираните, с лошо качество и висока себестойност поради техническата изостаналост на изгражданата (и постоянно дотирана) социалистическа промишленост и насилнически кооперираното селско стопанство; поради огромната бюрокрация и личната немотивираност на работниците, служителите и селяните. Класическото правило за победата на тоя обществен строй, който създава по-висока производителност на труда, бе осъществено от капитализма, социализмът изгуби съревнованието и пропадна.

Когато в средата на миналия ХХ век започнах трудовата си дейност в Перник, заплатата ми беше 80 лева. (Учителите и чиновниците получаваха по 120-130 лева). По това време тръгна мероприятието да се създават клубове и спортисти по различните дисциплини, които да разнасят “славата на социалистическата ни родина по света”. Уж не трябваше да бъдат професионалисти, но “гладна мечка хоро не играе”, та състезателите ги назначаваха на синекурни длъжности в мината и индустриалните предприятия, и то не на каквито и да е, а като началници на смени и надзиратели с добрата за времето заплата от 200 лева. Тренираха в залите така устроените спортисти, състезаваха се у нас и по чужбина и се явяваха в предприятията само да получават заплатите си. Но разбрали по света, че нашите спортисти не са никакви аматьори, а чиста проба професионалисти, заваляли протести. Някой на Запад обаче се сетил да попита каква заплата получават българските спортсмени? Казали му: по двеста лева. Това колко долара прави? Ами... около 200! О, 200 долара не е никаква заплата - произнесли се капацитетите по въпроса. - Сигурно са джобни пари за закуски по време на тренировките им. Защото западните спортисти професионалисти получавали многократно по-големи заплати. И така приели българите за аматьори.

Защо разказахме тоя пример. За да се разбере нагледно, че когато соцдържавата ти дава десетократно по-малка заплата от необходимата, може да хвърля прах в очите и да замъглява съзнанието на хората с манифестираното безплатно медицинско обслужване, образование и т. н.

Безплатно е само сиренето в капана за мишки. Влезеш ли там, можеш да го гризеш до свършване на поставената бучица. Но междувременно капанът е хлопнал. И днес доста такива червени мишки продължават да стоят в капана, да мигат и се чудят защо е свършило “безплатното” социалистическо сирене?

Източник/ци: Цанко ЖИВКОВ, Pro-Anti

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!