Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Лекарят във всеки от нас

Човек знае за собственото си здраве повече от лекаря си

Днес, много повече от предишните поколения, ние обръщаме все по-голямо внимание на здравето си. Лекарите от своя страна със сигурност могат също да ни помогнат, повече от своите предшественици за това да бъдем здрави и да намалим рисковете.
Но има един-единствен човек, който знае повече за нашето здраве от всеки лекар – и това сме самите ние!

Отговорът на простия и дефинитивен въпрос “Как бихте оценили собственото си здраве?” е в състояние на предскаже бъдещи проблеми много по-точно от почти всички медицински картони, твърдят психолози от изданието Psychology Today.

Защо собственото ни мнение за здравето ни е толкова важно и точно?
Защото само ние сме в състояние да знаем всичките си плюсове и минуси, да се наблюдаваме по 24 часа 7 дни в седмицата – нещо,което със сигурност никой лекар не може да направи.

“Ние знаем неща за физическото си развитие и състояние, които лекар не може да усети “вместо нас”, твърди психологът Яел Бенямани от Университета на Тел Авив, “промените в апетита, кога се чувстваме уморени, и кога – в добра форма. А това може да са симптоми на развиващо се заболяване, самият човек със сигурност знае повече за тях от всеки лекар, който ще го прегледа”.

Десетилетия на изследвания доказват, че хора, които смятат, че са болни или се разболяват, умират по-рано, отколкото онези, които вярват, че са в отлично здраве. Това важи и за хората, които смятат, че са болни, а медицински е доказано, че не са. Подобна асоциация е независима от медицинските изследвания и прегледи, симптомите или степента на реална непълноценност. С други думи, начинът, по който определяме собственото си здравословно състояние, се отразява на нещо, което лекарите не са в състояние на диагностицират. Но какво?

Част от отговора е в това, по какъв начин нашето тяло реагира на стреса. Изследване, цитирано от изданието International Journal of Behavioral Medicine, показва, че при хората, които се самоопределят като здрави, са налице по-големи отклонения количествата кортизол – хормонът, който тялото произвежда, за да се справя със стреса. През повечето време неговото равнище е ниско, но при критични ситуации има големи “скокове”.

От друга страна, при хората, които смятат, че не са здрави, нивото на кортизол е постоянно завишено – симптом за хроничен стрес, който се свързва с повишения риск от сърдечно-съдови заболявания, но и много други.

Измерването на психологическия стрес показва същата тенденция: хората, които умеят да се справят със стреса или имат подкрепата на близките си за това, по-често се определят като здрави – и те са! Психолозите смятат за безспорно доказано, че начинът, по който човек преодолява неминуемите препятствия в живота, е определящ в голяма степен за това как той се определя по отношение на здравето си (в това число и щастието).

Нашата предразположеност да се определяме като здрави или болни не само предсказва какво ще ни се случи. Тя може и да стане причина нещото да се случи.

“Напълно логично е, ако възприемаме себе си за здрави, това да ни мотивира да бъдем физически по-активни и да вземаме повече мерки за нашето здраве предварително”, твърди Бенямани, “и обратното – ако вярваме, че нещо със здравето ни не е наред, това ни прави по-пасивни и незаинтересовани, т.е. склонни сме да придобиваме повече вредни навици – да пушим, да пием, да се храним нездравословно, да се преработваме”.

Изследването също така предполага, че усещането за добро здраве има положително въздействие върху ендокринната и имунната ни система. “Защо да отричаме само защото не знаем, че тялото ни има и други методи, по които здравословното ни поведение се отразява добре на здравето ни като цяло. Просто пътищата са много и науката познава само някои от тях”, смята проф. Даниел Бейлис – член на изследователския екип от Университета на Манитоба, Канада. “Поведението ни също като физическата активност може да влияе положително на здравето ни не само защото сме по-тренирани, а и защото създаваме усещането за по-добро здраве на чисто психична основа”.

Статистиката показва, че правилото” здрави сме, защото смятаме, че сме такива” е златно – поне що се отнася до липсата на различия на основа раса, пол, възраст.

Тя също така сочи, че когато човек мине възрастта от 25 г., започва да обръща наистина внимание на своето здраве, на навиците си - полезни и вредни, докато по-младите се замислят най-вече за две неща – дали работят повече от нормалното и дали пушат.

Подобен резултат изглежда логичен – все пак с напредване на възрастта се появяват и болежките, т.е. причината да се замислим по-сериозно за здравето си.

Все пак в интерес на данните трябва да се отбележи, че мъжете малко по-точно от жените определят истинското си здравословно състояние. Психолозите обясняват това с женската склонност да се отдава повече значение на емоционалните изблици, когато жената повече обръща внимание на себе си.

Обръщайте повече внимание на себе си и то не само когато имате настроение за това – психиката също може да се тренира, съветват специалистите. “Това упражнение е приятно” звучи доста по-мотивиращо от “Лекарят ме посъветва да правя това”.

И не е нужно да се придържате до крайност към предписания ви начин на поведение. Направете промените, които усещате, че ви пасват. Според Бейлис “Най-важното е човек да осъзнае, че няма такова нещо като най-правилна диета, най-здравословен спорт. Едно е печелившата формула при един човек, друго – при друг. Нашите вкусове и желания са също толкова важни колкото и съветите и препоръките на специалистите. Разбира се, това не означава, че може да се игнорират съветите им, но не забравяйте за слушате още един много важен източник на информация – самите себе си”.

Източник/ци: zdrave.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!