Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Темата за човешките права отсъстваше от 17-я конгрес на ККП
Li Tu, Epoch Times
За повечето хора състоялият се наскоро в Пекин 17-и конгрес на китайската комунистическа партия (ККП) избегна важни въпроси и бе продукт на вътрешнопартийна борба за власт. Хората в Китай смятат, че на тази среща нямаше нищо ново, особено що се касае до прогрес в посока демокрация и човешки права. Конгресът е просто режисирана пиеса и докато обещанията му изглеждат примамливи, в действителност те представляват една несъществуваща стръв.
Конгресът избегна жизненоважни за ККП въпроси
Според експерта по китайските въпроси Ши Зангшан (Shi Zangshan) от Вашингтон Седемнадесетият конгрес избегна два болезнени, но значителни за Китай проблема – Фалун Гонг и кръвопролитията на пл. Тянанмън. По думите на Ши, на ККП никога не са й били необходими повече от три дни, за да елиминира някого, като единствено изключение прави Фалун Гонг – медитативна практика със сто милиона последователи, която дори и след осемгодишно преследване е все още активна.
Практикуващи Фалун Гонг се добраха до телевизионни програми в Китай и излъчиха видеоклипове, разобличаващи преследването на Фалун Гонг от китайската комунистическа партия (ККП). Практикуващи по цял свят призовават членовете на ККП да се оттеглят от партията, за да спрат преследването. Много хора в Китай са получили информация относно оттеглянето от ККП по различни начини. Самите основи на ККП се рушат.
Ши споменава и друга кървава репресия – кръвопролитията от 4 юни 1989 година на пл. Тянанмън. Ключовите елементи, които пречат на появата на едно хармонично общество в Китай, са репресиите срещу Фалун Гонг и бягството от компенсации за кръвопролитията. С отказа си да говори по тези въпроси Седемнадесетият конгрес допринесе за задълбочаване на конфликтите в китайското общество.
Наскоро политически критици, включително и Ху Пинг (Hu Ping) заявиха, че бившият лидер на Китай Джиянг Земин (Jiang Zemin) иска власт и настоява репресиите срещу стомилионен Фалун Гонг да продължават, тъй като се страхува от последствията след оттеглянето му от власт. Борбите по високите етажи на властта в Китай се въртят около Фалун Гонг, но по време на конгреса никой не повдигна този решаващ бъдещето на ККП въпрос.
Фей Лянгионг (Fei Liangyong), председател на Федерацията за демократичен Китай, е на мнение, че конгресът не е нищо повече от един похват. „Ху наблегна на мирното развитие, базирано на социална справедливост, на опазване на околната среда и на намаляване на неравенството между богати и бедни. Но днешното китайско общество е най-онеправданото в историята на Китай и е превърнало Китай в бомба със закъснител. През 2006 г. в Китай коефициентът на Джини за социално неравенство бе 0,496. Седемдесет процента от парите на Китай попадат в ръцете на 0,4 процента от китайското население”, заяви Фей.
Според него настоящата система в Китай е най-лошата комбинация между комунизъм и капитализъм. Има насилие и диктатура, варварски социализъм, както и унаследените от капитализма алчност и стремеж единствено към печалба.
Хуанг Сяомин (Huang Xiaomin), демократичен активист от провинция Сичуан, нарече докладите на Седемнадесетия конгрес „скучна новела без сюжет”.
Избягване и на важни исторически въпроси
Проф. Сън Уенгуанг (Sun Wenguang) от Университета на Шандонг заяви следното: „Докладът на Ху избегна много исторически проблеми като Фалун Гонг и кръвопролитията на пл. Тянанмън – въпроси, които широката публика иска да бъдат разрешени.”
Според учения Гу Шан (Gu Shan) по време на управлението на Джиянг е имало две политически линии, които са оказали огромно влияние върху днешното китайско общество – корупцията сред държавните служители и репресиите срещу стомилионен Фалун Гонг. Първата от тях е коренът на днешната нестабилност в обществото, а втората – най-жестокото потъпкване на човешките права в световната история.
Няма какво да храни надеждите
Ли Керен (Li Keren), активист за човешки права от провинция Гуиджоу заяви: „Независимо дали ККП направи реформи или не, ние не влагаме никакви надежди в нея. Комунистическата система ни причинява твърде много страдания. Системата няма да се промени, защото тя трябва да защитава собствените си интереси. С наближаването на Седемнадесетия конгрес ситуацията в страната стана много напрегната. От действията на ККП можем ясно да видим, че ‘Новата администрация на Ху Джинтао и Уен Джиабао’ е просто въздушен мехур. Нищо няма да се промени съществено.”
По думите на Зенг Нинг (Zeng Ning), коментатор от провинция Гуиджоу, политиката в Китай принадлежи на привилегированите. Гражданите нямат шанс за участие в нея.
Да нахраним народа с илюзии
Фан Гу (Fan Gu) от гр. Чончин каза следното: „ККП обеща да национализира войската, да въведе политическа многопартийност, независима съдебна система и свобода на медиите още през 1947-1949 година. Обещаното никога не бе реализирано.”
Апелиращ в Пекин сподели: „Хората бяха пренебрегнати отново. Кога обещаното от Ху ще стане действителност, така че ‘на желаещите да учат да може да им бъде преподавано, на работещите да може да им бъде заплатено, болните да могат да бъдат излекувани, за възрастните да могат да бъдат положени грижи, а тези, които искат място за живеене, да имат такова’? На всяко събрание ни дават примамливи обещания, за да ги следваме. Те просто ни хранят с илюзии”.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!