Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Преклонението на Китай пред БВП

През първата половина на 2007 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай се е увеличил с  11,5% в сравнение със същия период на миналата година.

Междувременно инфлацията в страната отдавна надхвърли трипроцентовия праг, предвиден от икономистите. Увеличението на цените на най-необходимите стоки, по-специално на зърнените, свинското, жилищата и зеленчуците, далеч надмина обявения от правителството курс на инфлация. Дори в развити райони като Шанхай хората са обезпокоени от инфлацията и се запасяват с продукти.

Независимо от това,  китайското правителство все още не желае да отбележи факта с прегряването на китайската икономика. Китайската комунистическа партия (ККП) само загатна за подобна възможност в официалните изявления за своите постижения, споменавайки, че е важно „икономиката да се предпази от твърде бързи темпове на развитие и от прегряване”.

Фактът, че Пекин не обръща внимание на прегряването на своята икономика и не е склонен да вземе ефективни мерки това да се спре, отразява неговото дългогодишно преклонение пред БВП. Централната власт не е сама в това отношение; местните управи изглеждат още по-нетърпеливи когато стане дума за висок БВП.

Националното статистическо бюро отдавна нареди на управленията по места да спрат да изпращат отчети за своя регионален БВП, но поради скритите си амбиции местните власти продължаваха да го правят, за да излагат на показ своите постижения. И както се оказа впоследствие, докладваните от тях цифри са били с над 10% по-високи от тези, отчитани от централното правителство.

Преди време Пекин започна да променя своята стратегия за напредък и спря да използва развитието като единствен критерий за определяне ефективността на своите кадри. И все пак защо преклонението пред БВП продължава да съществува както на национално, така и на местно ниво? Могат да се посочат поне три причини.

На първо място са икономическото и социалното напрежение в Китай. Народна република Китай (НРК) е  развиваща се страна. При планираната икономическа система от 1950-та до началото на 80-те години урбанизацията бе затруднена и бе прилагана неефективна политика спрямо населението. По този начин се оказа, че степента на урбанизация и нивото на икономическо развитие в Китай са в дисбаланс.

От 1980 г. насам промените в икономическата структура на Китай допринесоха за появата на напрежение относно заетостта в градовете. В същото време в селските райони има излишък на работна ръка, която просто чака да бъде наета. Погледнато от този ъгъл, икономическото развитие е единственият начин да се намали напрежението в заетостта и да се избегне един социален конфликт, произтичащ от високата безработица и масовата бедност. Така че желанието за увеличаване на БВП е разбираемо.

Втората причина е илюзията за силна нация. Дълги години Китай беше изостанала държава,  поради своята остаряла управленческа система и корумпирани служители. Естествено, китайският народ се надява страната да стане силна нация и тази мечта вдъхновява безброй идеалисти да се борят за просперитета на страната.

Въпреки това настоящото правителство на Китай не желае да въведе западна система на управление и не е в състояние да направи някакъв пробив в държавно или културно отношение. При тези обстоятелства постигането на по-висок ръст на БВП независимо от цената остава единственият способ за режима да укрепи своята легитимност пред народа. Така преклонението пред БВП се превърна в трик, поддържащ илюзията за силна държава.

Не е трудно да се заключи, че ако не е този ръст на БВП настоящият режим ще е неуспешен не само в очите на света, но и в тези на китайския народ. Така че това е една доста важна причина, поради която Пекин не смее да спре с преклонението си пред БВП.

Третата причина е свързана с икономиката. Истинската цена на китайското икономическо развитие все още не е напълно разкрита. Всеки процент нарастване има огромна социална, екологична и материална цена. Държавата монополизира цените на материалите и важните ресурси и изпуснатият от контрол икономически растеж е нанесъл сериозни поражения върху околната среда. Тази информация и вредата, нанесена върху здравето на обществото, не се разкрива пред хората. Цената, която се плаща за китайския икономически растеж се пренебрегва.

Затова е логично, че ако се поиска от инвеститорите да разкрият тази реална цена, включваща вредите на околната среда и мащабното изразходване на ресурсите, ще се окаже, че печалбите им не биха били така високи и те не биха имали същото силно желание да инвестират в Китай, както правят сега. Което пък от своя страна ще спомогне ръстът на растежа на БВП на Китай да се забави по естествен път.

Hu Shaojiang, Радио Свободна Азия

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!