Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Анти-японското настроение в Китай

Dr Robert Burns*, PhD, Специално за Epoch Times

За изграждане на такъв гневен мироглед спомага и съпътстващото го неспоменаване на зверствата, извършени от ККП, нито в уроците по история, нито в медиите. В училищните учебници, например, официалната история на гражданската война е представена като серия от победи на ККП.

На годишнината от капитулацията на Япония във Втората световна война (15 август) японският премиер, г-н Шиндзо Абе, поднесе извинения за зверствата, извършени от японските военни сили в азиатските страни по време на различните японски окупации през миналия век.

Същия ден бившият министър-председател, г-н Джуничиро Коизуми, посети отново храма Ясукини – мемориал на загиналите във войната за Япония, където са погребани и телата на няколко известни, но неосъдени военнопрестъпници. По време на своето управление той правеше редовни визити там без да се притеснява от международната реакция, но това предизвикваше неодобрение по цял свят.

Пекин е изразявал много пъти недоволството си от отношението на Токио към събитията по време на японската окупация на Китай; китайците също не са безучастни. Пример за това са избухналите през 2005 г. протести в различни големи градове на Китай в отговор на японски учебник по история, омаловажил тогавашните кръвопролития.

Въпреки че гневът спрямо поведението на Япония по време на нейните окупации е заслужен – да не говорим за съмнителното й отношение през по-голямата част от времето оттам насетне – струва си да се разгледат някои от причините за това, което би могло да се нарече прекомерно силно анти-японско настроение в Китай, при положение, че подобни прояви на жестокост са били извършвани от самите китайци, което обаче не предизвиква ни най-малко същата ненавист или лоша слава в страната.

Докато живеех в североизточен Китай и разговаряйки с много китайци, в това число студенти и хора, чиито английски език бе достатъчно добър, за да се коментират сложни въпроси, за мен стана очевидно, че подробностите относно поведението на японците по време на тяхната 13-годишна анексия на североизточен Китай (бивша Манджурия) са честа тема на разговор там.

Мнозина са в състояние да разкажат в детайли за формите на изтезания и убийства, както и за значими исторически събития като клането в Нанжин (Nanjing), в резултат на което през 1937 г. около 300 000 души са избити за шест седмици, въпреки че е спорно дали това е най-известният инцидент.

Показателно е, че тези подробни пояснения биваха често предхождани или последвани от некомпетентни изказвания за продължаващата неприязън и дори омраза към японците – твърдения, които бяха правени и инцидентно, когато Япония или японците биваха споменавани по време на други разговори.

Както обаче би могло да се очаква, когато някой трябваше да даде обяснение, голяма част от тази омраза не беше добре осмислена и често биваше насочвана към възрастните японци, към предполагаемата липса на разкаяние у японския народ, към невежеството относно жестокостите на войната, или пък просто се изразяваше като всеобщо чувство на антипатия към един културен етнос, с изключение, разбира се, на японската анимация, която изглежда се харесва на повечето млади китайци.

Една студентка бе особено разпалена и открито даде глас на презрението си към японците и техните жестокости, като същевременно явно пропусна да спомене нещо относно действията на Мао Дзедун или на китайската комунистическа партия (ККП).

Това е особено интересно, тъй като тя е от град Чанчун (Changchun), административен център на североизточната провинция Джилин (Jilin). По време на гражданската война през 1948 г. това е първият град, за който Мао дава заповед за блокада, осъждайки на глад близо 500 000-те жители за период от 5 месеца и причинявайки впоследствие капитулацията на окупиралата го Националистическа армия, заедно със смъртта на около 320 000 цивилни, въпреки че ККП признава само за 120 000 души. След това тази победа бива цинично наречена „мирното освобождение” на Чанчун.

Независимо от точния брой на жертвите, стратегията за измъкване на градове от ръцете на националистите по-късно е повторена отново с голям успех в други части на Китай и това е само едно от многобройните средства, използвани от ККП, за които по-голямата част от днешното население знае все още твърде малко, или нищо.

Когато се разглеждат причините защо китайците имат тези познания за извършените от японците зверства, не е достатъчно да се изтъкне само това, че те са китайци, защото освен него съществува и фактът, че те живеят в среда на строг контрол на информацията.

Те биват официално обучавани за японските зверства докато са в училище, а и от медиите през останалото време, като се използват различни форми, включително и телевизионни сериали, където действието се развива по време на окупацията. Всичко това спомага споменът да се държи жив и ярък. И вероятно трябва да е така.

Но предвид факта, че училищата и медиите се контролират от китайския режим, който е известен със своето неадекватно пропагандиране на историята, не би трябвало да ни изненадва, че това е едно дългосрочно и внимателно подготвяно упражнение за манипулиране възприятията и емоциите на китайците.

За изграждане на такъв гневен мироглед спомага и съпътстващото го неспоменаване на зверствата, извършени от ККП, нито в уроците по история, нито в медиите. В училищните учебници, например, официалната история на гражданската война е представена просто като серия от победи на ККП.

Може да се спори дали тези жестокости са толкова големи, колкото са и извършените от японците, но по количество и времетраене те превъзхождат усилията на японците. И може би най-лошото е, че те са били извършвани и продължават да се извършват от едни китайци спрямо други такива.

Китайците са често и разбираемо резервирани по отношение на изказванията си за ККП, но изглежда също така, че не са достатъчно проницателни когато става дума за съмнителния характер на голяма част от официалната история на режима. Те дори не поставят под съмнение предоставената им гледна точка, а ако го направят, нямат способността да я коригират.   

Личният ми опит показа, че като цяло младите хора могат да изброят само сравнително безвредни „събития” и кратък списък от „факти” за които да разкажат, някои от които включват несъмнено достойни за съжаление до известна степен страдания, но нито едно от тях не успява да пресъздаде извънредното страдание, мъчителната смърт и масовите кланета, за които се знае, че са извършвани под управлението на партията.   

Що се отнася до всеобщото отношение към Мао Дзедун, то е доста разнообразно, както може да се предполага. На летището в Пекин, когато за пръв път пристигнах в Китай, разглеждах една банкнота от 100 юана, смело украсена с гордия лик на Мао, когато младата жена, изпратена да ме посрещне, каза с нотка на сантименталност: „Той все още бива считан за нещо като Бог тук.”

Докато останалата част от преживяванията ми не оправдаха лъхащото от думите й ревностно почитание, аз все пак успях да се натъкна на доста силно изразена почит към него и към ККП, например относно „създаването” на нацията през 1949 г.

Освен това, докато стоях пред Тянанмън в Пекин наблюдавах в продължение на няколко минути как китайски туристи ентусиазирано се снимат пред огромното изображение на Мао, висящо над входа – все признаци за култа към неговата личност.

Това рязко контрастира с друг един случай, в който мой приятел – китаец, ми показа снимки на свой съученик от екскурзия до Тянанмън, на които той щастливо стоеше на площада, като изображението на Мао бе умело скрито във всички кадри. Попитан за причината, той бързо отговори, че „разбира се” не е искал Мао на снимките.

Въпреки че да се намерят хора, които могат да говорят подробно за историята на ККП и тенденциите в нейното управление по обясними причини си има своите затруднения, изрази на неодобрение могат да бъдат намерени в китайски блогове и по уебсайтове с други версии на историята освен одобрените от режима, както и с умерено сатирични политически анекдоти, публикувани анонимно. Тези анекдоти осмиват Мао и други, и умело демонстрират, че неговата личност, наклонностите му и някои от жалките му действия са все още съхранени някъде в културната памет и биват презирани, въпреки най-старателните усилия на ККП да направи неговия, а и своя, образ по-приемливи, и да упражнява контрол върху тях.

Въпреки че тези примери са привидно безобидни, не трябва да забравяме, че китайските власти постоянно съблюдават и филтрират в интернет онези, които са несъгласни с политиката им, и че правят това по-интензивно и по-строго от всяка друга държава.

Случаят, в който Yahoo! предостави на властите личните данни на китайски дисиденти, което впоследствие доведе до арести и затвор поне за двама души, с предполагаеми изтезания, е само един случай от поредицата мерки на режима - доказателство за все още съществуващия риск за „подривните” коментари в Китай.

В една държава, за която социалната стабилност представлява основна характеристика на настоящата й вътрешна и външна политика, изграждането на определен вариант на стабилност е станало възможно посредством силна националистична идентичност, създадена на базата на идеята „ние” и „другите”.

Това положение в днешен Китай може да бъде обяснено от една страна с успеха на историческите усилия за насочване на гнева към една лесна мишена – японците, отмъстителните чужденци – а от друга с потулването и пренаписването на историческите факти за много от извършеното от собствения му народ под натиска на ККП, и на създадената по време на този процес народна – за жалост изкривена и прекомерно усложнена – психология.

* Д-р Бърнс е доктор на психологическите науки, прекарал неотдавна една година в Китай като преподавател по английски език.

Най-важното за оцеляване от ККП-вируса (Ухан)

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!