Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Истории от древен Китай: Мисълта за загуба и печалба

Живял едно време в Китай изкусен стрелец на име Хоу-и. Той се упражнявал усърдно и развил превъзходно майсторство за стрелба с лък, като можел да прониже тополова съчка от сто крачки.

Хоу-и (Houyi) бил така изкусен в стрелбата си, че стрелял с голяма точност от различни положения - прав, коленичил, или на кон. Всички негови стрели улучвали целта; почти никога не пропускал. Хората възхвалявали неговото майсторство с голяма възхита.  

Думата за отличния стрелец стигнала до императорския дворец.  Императорът на Династия Шиа (Xia Dynasty) също чул за неговите умения. Той сам го наблюдавал да стреля с лък и също се възхищавал от изкусността му.

Един ден император Шиа поискал да доведат в двореца Хоу-и, който да демонстрира своята изкусност за него и императорът да се наслади на съвършенството, до което е достигнало неговото майсторство.   

Така император Шиа наредил да намерят Хоу-и и да го доведат в императорската градина. Наредил също да направят мишена с размер на една квадратна стъпка (30 x 30 см., бел. ред.) и да сложат в центъра й парче животинска кожа с диаметър 1 инч (2,5 сантиметра, бел. ред.). Довели Хоу-и. Императорът посочил към целта, казвайки на изкусния стрелец:

"Ти бе поканен да дойдеш днес и да демонстрираш своето майсторство в поразяване на целта. За да е по-интересна тази демонстрация, ще определя за нейния изход награда и наказание: ако улучиш целта, ще те наградя с десет хиляда лианга злато (един liang = 50 грама, бел. ред.); ако не - ще намаля с хиляда домакинства размера на феодалните земи, от които получаваш рента. Сега моля започни."  

След като чул думите на императора, Хоу-и не казал нищо, но по лицето му преминала сянка. Той тръгнал към целта с бавни, тежки стъпки. Спрял на нужното разстояние, извадил една стрела, сложил я в лъка и се прицелил.  

В главата на Хоу-и била мисълта за наградата и наказанието. Увереният обикновено стрелец започнал да диша често. Ръката му затреперила. Той отпуснал надолу лъка. Прицелил се още няколко пъти, но все така безуспешно. Накрая решил да отпусне тетива на лъка и както всеки път стрелата излетяла светкавично. Но се забила на няколко инча от центъра. Хоу-и пребледнял. Заредил отново лъка. Но отново не могъл да се съсредоточи и стрелата пак отишла встрани от парчето кожа.      

Хоу-и взел лъка и стрелите си, отдал с неохотна усмивка почест на Императора и напуснал двореца, вбесен на себе си.

Разочарован, император Шия не могъл да скрие объркването си от станалото и запитал един от своите подчинени: "Защо този изкусен стрелец, който обикновено стреля с необичайна точност, се представи под възможностите си днес, когато бяха обявени награди и наказания?".

Подчиненият отговорил: "Обикновено когато Хоу-и стреля, това не е нищо повече от обичайното му упражнение в стрелба. В нормално състояние на духа, неговите умения могат да се проявят такива, каквито са. Но днес резултатът от неговата стрелба е директно свързан с жизненоважни за него интереси - как да запази спокойствие и да покаже своите умения? Изглежда, че титлата ‘съвършен стрелец’ заслужава само онзи, който успее да сложи настрана мисълта за загуба и печалба.".

true nature

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!