Китайски групи в чужбина - параван за китайския режим

Бившият китайски дипломат Чен Йонглин (Chen Yonglin) твърди, че Националния конгрес на китайците с канадско гражданство (National Congress of Chinese Canadians / NCCC), служи като параван на китайското консулство в Канада (Матю Хилдебранд/The Epoch Times)

Бившият китайски дипломат Чен Йонглин (Chen Yonglin) твърди, че Националния конгрес на китайците с канадско гражданство (National Congress of Chinese Canadians / NCCC), служи като параван на китайското консулство в Канада (Матю Хилдебранд/Epoch Times)

ТОРОНТО - Бивш шеф на Канадската разузнавателна служба CSIS за Азиатско-тихоокеанския регион твърди, че съществуват поне две дузини организации-паравани, контролирани от китайския режим, които действат в Канада. Сред тях, съобщи бивш пръв секретар на китайското посолство в Сидни, са китайски студентски клубове и професионални организации, чийто лидери действат под директивите на китайския режим.

Чен Йонглин (Chen Yonglin), бивш пръв секретар на китайското консулство в Сидни (Австралия), пристигна в Канада с пакет секретни правителствени документи и някои шокиращи твърдения. По неговите думи Канада е осеяна с китайски шпиони, информатори и организации, играещи ролята на параван и утвърждаващи позициите на китайския комунистически режим на канадска почва.

Направените по време на деветдневната визита на Чен в Канада изявления подразниха най-вече една определена организация: Националния конгрес на китайците с канадско гражданство (National Congress of Chinese Canadians / NCCC).

Според Чен NCCC е на върха на пирамидата от групи, подставени от китайското посолство и китайските консулства в Канада. Тяхната цел, твърди Чен, е да контролират и да оказват влияние върху китайската общност и канадското правителство.

NCCC прави редовни опити да оказва влияние върху канадското правителство; лидерите на NCCC организират кампании за избрани предизборни кандидати, а организацията се опитва да си осигури големи правителствени субсидии.

Не е странно, че на NCCC не му допадна да бъде окачествен като параван за чужда комунистическа политическа сила.

След завръщането на Чен в Австралия, NCCC разпрати до китайско-канадските медии изявление, категорично отричайки твърденията на Чен.

NCCC обвини Чен в „съчиняване на неистини, създаване на омраза и нанасяне на вреда на мира в китайската общност на Канада.” Освен това заплаши със съд Epoch Times, отразил коментарите на Чен в своето издание на китайски език.

Но Чен отстоява думите си, а проучване на Epoch Times предполага, че твърденията му относно NCCC вероятно не са безпочвени.  

Лидери с връзки

В разговор с Epoch Times, изпълнителният секретар на NCCC, Дейвид Лим (David Lim), отрече да има тесни връзки с канадските власти.

„Живея в Канада над половин век. Познавам много хора. Нямам близки взаимоотношения с нито една група”, каза Лим, добавяйки, че твърденията за него като един от най-доверените поддръжници на китайското консулство в Торонто, са просто „слухове”.

При все това Лим е канадският представител на изданието за чужбина на вестника Пийпълс Дейли (People’s Daily), официалният говорител на китайската комунистическа партия.

Вестникът Чайнийз Кънейдиън Поуст(Chinese Canadian Post), издаван от Лим в Торонто, съдържа един единствен лист, обобщаващ седмичното издание на Пийпълс Дейли и отразяващ редовно гледната му точка.

Например, на 4 май 2006 г. в брой на Чайнийз Кънейдиън Поустна единствения му лист бяха включени десет статии, критикуващи тайванския президент Чен Шуйбян (Chen Shui-bian) и Тайванското движение за независимост; сред публикациите бе и реклама на Департамента по национална отбрана на Канада в размер на цяла страница.

Лим е един от тримата високопоставени лидери на NCCC. Другите двама са изпълнителният председател Пинг Тан (Ping Tan) и националният зам.-председател Хюз Енг (Hughes Eng).

Тан притежава Международния колеж Бонд (International Bond College), пансионно училище в Торонто, което се рекламира като „основна тренировъчна база” за китайски държавници на посещение. Училището се хвали със специалното си предназначение, благодарение на което приема служители от китайската провинция Шанкси (Shanxi) и е приемало такива от китайското Министерство за човешки ресурси, от Министерството на обучението и от Върховния съд. В пансиона са и голям брой студенти от Китай.

Тан, който участва и в джойнт венчър училища, счита китайското консулство за свой основен клиент, твърди бивш служител. Чиновниците от консулството идват редовно, за да държат речи в неговото училище, а за предишния китайски консул Чен Сяолин, Тан (Chen Xiaoling) организирал прощално тържество в учебното заведение.

Хюз Енг, 79-годишен, е считан в китайската общност за един от най-важните хора в китайското консулство. Според блестящата биография на Енг, намираща се на уебсайта на китайския комунистически режим, дядото на Енг се установява в Канада към края на 1800 г. Енг обаче не е преустановил връзките си с Китай. Неговият брат, бивш високопоставен служител към министерството на спорта, приема канадския премиер Пиер Трудо (Pierre Trudeau) през 1979 г. по време на неговото посещение в Китай и установяването му на връзки с комунистическия режим.

От NCCC твърдят, че конгресът е бил основан през 1991 г. с цел да „спомогне за разрешаването на проблема с данъка, заплащан от всеки китаец, влизащ в Канада, да се бори за равен социален статус за китайците в Канада и да говори от името на китайската общност.”

Но бившият дипломат Чен Йонглин разказва по-друга история.

Според него след избиването на студентите на площад Тянанмън през 1989 г. много западни правителства замразили дипломатичните си отношения с Китай и в отговор китайският режим помогнал да се създадат общностни организации в тези държави, за да предаде посланието си там.

„Организации като Националния конгрес бяха основани на базата на занимаващи китайците в Канада въпроси и в името на единството”, казва Чен. „Но истинската им цел бе да съдействат на интересите на китайския режим в Канада и да оказват влияние върху канадското правителство.”

NCCC отрича това и твърди, че „изобщо не е контролиран от никоя партия или политическа сила.”

Организацията е казвала, че говори от името на китайската общност, като през 2005 г. заяви, че представлява 300 000 китайци в Канада – около 30 процента от китайското население на Канада. По думите на организацията, тя играе ролята на обединител за голям брой китайски групи.

Други членове на китайската общност обаче оспориха твърденията на NCCC. А според проучване от 2005 г. на над 1000 китайци с канадско гражданство, по-малко от 3 процента са заявили, че са представлявани от NCCC.

Лидери на NCCC също са отказали да предоставят списъци на 280-те организации, които конгресът твърди, че представлява. Когато Epoch Times се свърза с двама лидери от NCCC, те се оказаха неспособни да отговорят колко организации са представлявани понастоящем от NCCC.

„Обикновено само шепа хора ръководят тези организации и работят с китайската мисия, за да постигнат целите на мисията в чужбина”, казва Чен. „Някои организации имат по-малко от 10 реални члена.”

Обединяването на по-малки групи – членовете на много от които са едни и същи хора, а общият им брой е преувеличен – под една обединяваща група, им придава повече достоверност, казва Чен.

Въпросът кого представлява NCCC бе повдигнат по време на последната кампания за федерални избори в Канада, приключила на 23 януари 2006 г. с победата на Стивън Харпър (Stephen Harper) и неговата партия на консерваторите.

В китайската общност най-горещата тема от кампанията бе обезщетението за данъка, с който са се облагали китайските имигранти в Канада в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Докато други групи на китайската общност отдавна призовават за извинение и компенсация за оцелелите пострадали от данъка, NCCC се появи и заяви, че нито едно от тези неща не е необходимо.

Преди изборите лидерите на NCCC постигнаха принципно споразумение с тогавашното либерално правителство на Пол Мартин (Paul Martin) да се откажат от иска си за извинение и компенсация, като в замяна на това получат 2,5 млн. щ.д. на името на нова фондация, ръководена от лидери на NCCC. След това тази фондация щяла да бъде отговорна за пренасочването на други 10 млн. щ.д. към проекти с подчертан принос на китайци с канадско гражданство.  

По време на кампанията Стивън Харпър обеща да компенсира директно хората, плащали въпросния данък. В уводна статия, публикувана на английски на заглавната страница на „Чайнийз Кънейдиън Поуст”, Лим се обърна с молба към Харпър да не анулира принципното споразумение и коментира, че според него това е най-добрият начин да се компенсира несправедливостта от данъка. Сделката обаче изглежда да се е провалила.

Поддръжници  

Докато искреността на лидерите на NCCC при защитаване интересите на китайската общност в Канада може да се постави под въпрос, относно ревностните им усилия да отстояват важни за китайските власти въпроси две мнения няма. 

По време на държавно-организирана „конференция на дружбата” за поддържащите тесни връзки с комунистическия режим китайски групи в чужбина, проведена през октомври 2003 г. в Пекин, Хюз Енг разказа пред група про-комунистически лидери и китайски чиновници как NCCC е убедил вестника Торонто Сан (Toronto Sun) да поднесе извинение за публикувана в него карикатура, критикуваща китайския режим.

Карикатурата, публикувана по време на епидемията на ТОРС, намекваше, че ТОРС е „произведен в Китай”.

По думите на Енг, NCCC, заедно с Конфедерацията на организациите на китайците в Торонто (Confederation of Toronto Chinese Canadian Organizations) - организация, на която ръководители са също Енг, Тан и Лим - са писали писма и са организирали протести срещу карикатурата, дори насърчавайки местни китайци да бойкотират вестника. „Китайският главен консул в Торонто изрази възмущение от намерението на Торонто Сан да дискредитира китайското правителство”, каза Енг и добави, че „целият свят се възхити от китайското правителство и го похвали за неговите усилия в борбата с ТОРС. Няма такова нещо като умишлено потулване на ситуацията.”  

Енг се похвали с факта, че след като членове на организацията му са се срещнали с редакционния екип на Торонто Сан, вестникът се е съгласил да публикува извинение.

Но Чен Йонглин твърди, че главните цели на китайския режим в другите държави не са просто да спасяват репутацията му. Според него приоритетът се поставя върху дискредитирането и сплашването на пет основни групи: тибетските изгнаници, тайванците, угурските мохамедани, активистите за демокрация и, преди всичко, последователите на медитативната практика Фалун Гонг, забранена от комунистическия режим от 1999 г. насам.

Чен оглавявал Политическия отдел на консулството в Сидни, отговорен за борбата с тези пет групи. Той представи документи с вътрешна информация, показващи как китайските организации в Австралия са били използвани, за да действат срещу петте групи.

Изглежда NCCC е извършвал подобна дейност в Канада. През 2001 г. NCCC организира публичен митинг, за да „заклейми Фалун Гонг” в Китайския квартал на Торонто. Събитието бе оповестено в Чайнийз Кънейдиън Поуст на Дейвид Лим. Домакинът бе Хюз Енг, а Пинг Тан и тогавашният китайски главен консул – Джоу Сингбао (Zhou Xingbao), произнесоха речи.

Същата година NCCC писа до тогавашния канадски премиер Жан Кретиен (Jean Chretien), призовавайки го да прекрати протестите на Фалун Гонг пред китайското консулство. В писмото се казваше, че протестът вреди на канадско-китайската дружба.

Според Чен Йонглин писмото всъщност е било написано от китайското консулство в Канада и връчено на NCCC, за да го предаде на премиера. Писмото е било препратено на консулството в Сидни, когато Чен е бил на длъжност, и е било запазено като образец за подражание.

През 2002 г. Пинг Тан и Хюз Енг са председатели на спонсорираната от китайския режим Седмица на китайската тибетска култура, по време на която биват показани тибетски филми, снимки, религиозно изкуство, песни и танци – според репортажа от събитието, отразен на страниците на официалния вестник Пийпълс Дейли.

На събитието присъстват тогавашният китайски посланик, Мей Пинг (Mei Ping), китайският главен консул, Сън Шусиан (Sun Shuxian), както и някои канадски държавници.

Единствените очевидно пропуснати гости са членовете на Тибетската изгнаническа общност в Торонто (Toronto's Tibetan exile community), изхвърлени да протестират отвън.

През 2004 г., когато градският съветник на Торонто излезе с предложение за Седмица на Фалун Гонг (Фалун Дафа е друго име на Фалун Гонг), Енг писа до кмета и съветниците, призовавайки ги да не гласуват в подкрепа на предложението. Така направи и китайското консулство. Дейвид Лим бе видян на място в деня на гласуването начело на малка група китайци, размахващи плакати, осъждащи предложението. Тогава съветът гласува дори да не се обсъжда положението.

Когато китайскоезична телевизионна мрежа с репортажи, често критични към китайския режим, кандидатства за лиценз да излъчва в Канада, NCCC писа до Канадската комисия по радио, телевизия и телекомуникации (CRTC) – да се противопостави на този ход.

Репортаж, писан през март 2005 г. и предоставен на Epoch Times от друг оттеглил се от китайското посолство в Отава служител, разкри, че посолството е планирало да даде инструкции на китайски организации да пишат подобни писма до CRTC.

Освен това NCCC е получил похвала от китайското консулство за усилията си да дискредитира Тайванското движение за независимост. Репортажи относно дейността на NCCC в тази област са публикувани на уебсайта на китайското консулство в Торонто, както и на сайта на китайското Външно министерство.

На въпроса дали през последните две години NCCC някога е заемал позиция, различна от партийната линия на китайския режим, Лим отговори, че не може да си спомни такъв случай.

Канадските служби за сигурност алармират за китайски шпиони

Загрижеността относно способността на китайския режим да влияе върху канадското общество и политика бе провокирана през април, когато Джим Джъд (Jim Judd), оглавяващ Канадската разузнавателна служба CSIS, наруши политиката на неназоваване на отделни държави и разкри, че приблизително половината от контра-разузнавателните ресурси на CSIS са насочени към китайските шпиони в Канада.

Мишел Жуно-Кацуя (Michel Juneau-Katsuya), бивш шеф на CSIS за Азиатско-тихоокеанския регион твърди, че съществуват поне две дузини организации-паравани, контролирани от китайския режим, които действат в Канада.

Сред тях, твърди Чен Йонглин, са известен брой китайски студентски групи и професионални организации. Докато повечето от членовете на тези клубове не знаят за връзките на клубовете с китайските консулства, техните лидери действат под директивите на китайския режим.

Жуно-Кацуя разпозна NCCC незабавно при споменаване на името му, но каза, че не може да коментира дали това е организация, представляваща интерес за SCIS.

„Отговорност на SCIS е да защитава канадците и правителството на Канада. Всички организации, чиято дейност бъде възприета като действия от името на чуждо правителство с цел политическа или друга форма на намеса, са и ще бъдат разследвани от SCIS.”

Жуно-Кацуя алармира и че подобни усилия могат да се увеличат поради нарасналия бюджет на китайския режим в Отдела за обединен фронт (United Front Work Department), който ръководи подобни усилия в чужбина.   

„Отделът за обединен фронт е изключително активен във финансовата и материално-техническата си подкрепа на много от организациите от този тип, като параван за популяризиране на китайски интереси и шпиониране на канадци и китайци в чужбина”, каза той.

Жуно-Кацуя цитира репортаж в китайски вестник, посочващ, че Централният комитет на китайската комунистическа партия е отделил допълнителни 3 млрд. щ.д. за Външното министерство и за Отдела за обединен фронт, за да подобри имиджа на китайския режим и Китай в чужбина през следващата отчетна година.  

„Те разполагат с феноменално количество ресурси за организациите-паравани и за хората, поддържащи техните дейности”, коментира Жуно-Кацуя.

„Всяка организация, използвана от друга държава за подобна дейност тук, се счита за  недопустима”.

Jason Loftus & Anna Yang, Epoch Times- Канада

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!