Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Вопли от преизподнята
След политическите процеси, един от които е срещу Н. Петков и особено при създаването на ТКЗС-то, броят на изпратените в лагерите нараства. Видинско не прави изключение - най-много скалъпени политически процеси срещу конспирации и невинни хора, защитавали собствеността си, са от този период.
"По това време в лагера Куциян, в който прекарах две години заради това, че в казармата бях шофьор на офицер, съден с Н. Петков, станахме 7000 - пише Тодор Петров от Цар Петрово - и в лагера настана истински ад: побоища, убийства, всякакви инквизиции, за да пречупят волята ни. За първи път там разбрах колко издръжлив може да бъде човек. Там видях големия наш писател Димитър Талев. Той беше толкова слаб, че ако го духнеш, ще падне. Не можеше да се движи. Често след работа го носехме на носилка. Началникът на лагера майор Тричков се гавреше с него: "Копай, копай дълбоко, за да ти е ладно в гроба!"
Същият изверг идваше пиян на проверката и повтаряше: "За комуниста е чест да убие враг" и стреляше срещу някой пред строя. Веднъж изведоха от лагера двама младежи на по 18 години от София и ги убиха с обяснението, че искали да бягат.
Трудно ми е да си спомням за страшния инквизитор Лев Главинчев, който ни плашеше, че може за 5 минути да удуши човек, за майор Поляков от КГБ, който пиян ни привикваше на разпит в среднощните часове.
Човешкият живот в лагерите не е струвал нищо - всеки изверг е могъл да стреля и убива по всякакъв начин."
За злодеянията на най-зловещия от островите в Белене - Персин, разказва Евлоги Заев, лежал в лагера 17-годишен, осъден по конспирацията в гр. Брегово:
"Веднъж в началото на март 1951 г. група от 11 лагерници между 17-20 години трябваше да докараме дърва с прогнила лодка от съседния остров Бързина. Малко след отплуването на натоварената лодка тя се разпадна. Видях как моите другари загинаха в ледените води на Дунава. Панталеймон от с. Гиген се опита да спаси един, но потъна заедно с него. Доплувахме по чудо само двама. В безсъзнание се хванах за някакво дърво и с последни сили стигнах брега... Оказа се, че лагерници, наблюдавали драмата, ми подали дръжка от брадва и хванати един за друг, нагазили дълбоко в развълнуваната от студения вятър река, ме измъкнали на брега.
За смъртта на деветимата другари не бе потърсена отговорност от никого."
За подобно третиране на лагерниците като животни разказва и Цветан Маринов Иванов от Видин, роден в граничното село Раброво. Заподозрян, че се готви да бяга в Сърбия, той бива осъден и изпратен в Белене. "Никога няма да забравя онзи мартенски ден на 1952 г., когато заместник-началникът на лагера Любен Данов накара цялата ни бригада да жънем рапица в студената вода. От нея излязохме със заледени дрехи. Почти всички се разболяхме от пневмония. Няколко умряха. Те бяха хвърлени на свинете.
Между нас наказваните за най-малкото провинение с карцер бе и Петър Сърбински, секретарят на младежкия ЗМС. Наказаха го с 14 дни карцер на 19.I. - Богоявление. Въпреки страшния студ, той издържа гол върху замръзналия под.
Свидетел бях и на друго чудовищно престъпление - видях как бяха разстреляни 17 лагеристи, изпратени да косят. Те всички бяха невинни." Герасим Костадинов Атанасов от с. Покрайна, Видинско, разказва пък за инквизициите в ДС следното:
"Арестуван бях в деня на събора в селото заради непримиримост срещу произвола на комунистите. Два месеца по време на следствието ме смазаха от бой. Особено жестоко ме биеше в ДС - Видин, един агент с прозвището "Партизанчето" от с. Макреш, а в ДС - Враца, ме поде друг звяр побойник от Василовци, Ломско, с прякор Хитлер. Когато ме обискира, той ми взе парите. Поисках си ги, когато ме изпращаха за Белене. Вместо да ми ги върне, той ме смаза от бой."
За изобретателна жестокост по време на следствието разказва Кольо Ангелов Плосканов от с. Градец, Видинско:
"Шест месеца бях следствен в ДС - Враца. Изтърпях страшни инквизиции, за да ме пречупят. Веднъж ме накараха да седна на пода. С каиша ми вързаха ръцете над китките. Свиха краката ми между коленете ми между ръцете. Сетне провряха тояга под колената и я сложиха на два стола. Изведнъж увиснах с главата надолу. Започнаха да ме люлеят и въртят като крещяха: "Говори! Кажи истината!" Накрая ме изхвърлиха полужив навън като чувал.
Тъй като хронично гладувахме, един ден пробихме охраната и се нахвърлихме на кела със зеле. За наказание сутринта ни вкараха боси в ледената вода да вадим лук."
Всички, преминали през лагерите, си спомнят ужасяващия глад, принуждавал ги да ядат трева, жаби, костенурки, змии, от които се натравяли.
Борис Миков Чекерендов, също от с. Градец, твърди, че веднъж по време на работа видели, че водата влачела умрял кон. "Спуснахме се - казва той, - и го измъкнахме на брега. След като се убедихме, че не е вмирисан, изрязахме бутовете и ги изядохме сурови, за да утолим глада."
За ужасите, преживени в Белене, разказва и съпругата на Асен Станков Лилов от с. Връв, който бил арестуван в деня, в който я довел булка у дома си.
"Осъдиха го на 15 години затвор. Белене го умори много млад. Потресена бях от писмата му, които ми пращаше, скрити в дрехите. В тях ме молеше да му ушия хамут от домашно тъкани пояси, в който се впрягал при пренасянето на пръстта за дигата, защото въжетата разранявали ръцете и тялото му. Ушивала съм му чувал, за да се пази нощно време от комари и дървеници. Тръпнела съм, когато след освобождаването си ми е разказвал за побоищата и понтоните, с които нерядко са изпращани в Дунава, за да се удавят."
Хилядите ни близки - унижавани, ограбвани, изселвани и изтласкани в перифериите на обществото - питат: "Няма ли да обърнем поглед и назад към онова страшно минало, за да отдадем заслуженото на жертвите му."
Перка ВАНКОВА, наш кореспондент във Видинско, pro-anti.net
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!