Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Почина акад. Благовест Сендов
Световноизвестният математик е издъхнал на 19 януари
„Сендов беше изтъкнат държавник и общественик - ректор на СУ, главен научен секретар на БАН, председател на БАН, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония
Математикът академик Благовест Сендов е починал, съобщиха от Българската академия на науките.
"Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 19 януари 2020 г. на 87-годишна възраст почина акад. Благовест Сендов, световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик - ректор на Софийския университет, главен научен секретар на Българската академия на науките, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония.
Кой е акад. Благовест Сендов
През 1956 г. завършва висшето си образование в Софийския университет. Специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва. През 1964 г. защитава кандидатска дисертация.
Професор е по числени методи в СУ „Св. Климент Охридски“.
Автор е на над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др., а така също и на 7 монографии и над 30 учебника.
Кандидат на науките от 1964 г., професор от 1968 г.
Член-кореспондент от (1974), академик (1981), председател на БАН (1988 – 1991).
Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, наричан разговорно „Сендовската система“, който инициира, докато е ректор на Софийския университет. ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев.
Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература.
От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно.
До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6-годишна възраст.
Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“ и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.
Макар да е безпартиен и син на „враг на народа“, Сендов е избиран многократно за народен представител още по време на социализма.
От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука.
Парламентарната му кариера продължава и след 1989 г. в рамките на доминирани от БСП формации.
Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г., съответно от 1997 до 2004 г.
Посланик в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).
Със своите интелектуални качества, трудоспособност и административни заложби, Благовест Сендов извървява само за 15 години трудния път от асистент, доцент (1963), професор (1968), декан на Математическия факултет (дн. ФМИ; 1970-1973) до ректор (1973-1979) на Софийския университет. Междувременно придобива необходимите научни степени кандидат на науките (1964; дн. д-р) и доктор на математическите науки (1967).
Благовест Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор, най-младият ректор по онова време.
Той има не по-малко успешно развитие и в Българската академия на науките – старши математик (1961-1963), ръководител на секция Числени методи (1967-1970), зам.-директор на Института по математика с Изчислителен център (1967-1970; дн. ИМИ); зам.-председател и гл. научен секретар (1982-1988) и председател (1988-1991) на Академията.
Междувременно става член-кореспондент (1974) и академик (1981).
По време на интеграцията (1970-1988) на Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и Математическия институт с Изчислителен център (дн. ИМИ) на БАН в Единен център по математика и механика (ЕЦММ; вж История на ФМИ, История на ИМИ), Бл. Сендов заема длъжностите: зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).
Благовест Сендов е автор на над 270 публикации, от които 170 научни труда, 4 монографии, издадени в авторитетни международни издателства, написал е много учебници, книги, популярни статии.
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Източник/ци: https://lupa.bg
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!