Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Индипендънт: Езкекутирахме Саддам за неща, които правеше, докато ни беше приятел...

Бившият иракски лидер Саддам Хюсеин, който бе осъден на смърт чрез обесване по обвинение за извършените през 1982 г. масови убийства на шиитски граждани в град Дуджаил бе екзекутиран рано днес, предаде Би Би Си, като се позова на съобщения на иракската телевизия "Ал Хура".

Саддам Хюсеин е роден на 28 април 1937 г. в гр. Тикрит. Баща му Хюсеин ал Маджид починал още преди раждането му и той бил отгледан от майка си Субха.

На 10 години той избягва в столицата Багдад, където се настанява при чичо си Кайрала Тулфах и тръгва на училище. Под въздействието на бунтарски идеи на чичо си, Саддам намразва всичко свързано с Великобритания и империализма.

На 21 години, през 1958 г., участва в опит за покушение срещу тогавашния иракски премиер Абдул-Карим Касим.

През 1958 г. в Ирак се основава партията БААС, която се опитва да свали от власт премиера Касим и да поеме управлението на страната. Саддам бива приет в редиците на партията БААС, където участва в подготовката на покушение срещу премиера, което не успява и Саддам Хюсеин заминава за Египет, където завършва право в университета в Кайро.

През 1963 г. негов братовчед - ген. Ахмед Хасан Бакр, бил избран за президент на Ирак и Саддам Хюсеин се завръща в Ирак, където е назначен на поста вицепрезидент и поема командването на армията и полицията.

В началото на 70-те години Саддам сключва редица сделки за продажба на петрол на САЩ. От тях печели милиони, а с получените пари в Ирак започват да се строят училища, инфраструктура, болнични заведения с напълно безплатни медицински прегледи. По негово разреждане хиляди неграмотни отиват на училище, за да се научат да четат. За социалните си програми дори получава награда от ООН.

През юни 1979 г. Саддам решава да поеме властта и на 16 юли се обявява за президент на Ирак.

През 80-те в Ирак започва идеологизиране на личността му. В цялата страна били разлепени негови плакати. Междувременно той засилва едноличния си режим.

През 1980 г. Саддам решава да нападне Иран и това става факт на 21 септември. Преди започването на войната иранския шах (приятел и поддръжник на американската политика в региона) е свален от власт от аятолах Хомейни, прекратил отношения със САЩ.

През 1983 г. Ирак е в състояние в което губи войната срещу Техеран. Иран е стигнал почти до гр. Басра. САЩ се опасяват, че Иран може да поеме контрол над петрола в Ирак и започват да помагат на режима - финансово, с техника и въоръжение.

За да запази властта си, Саддам решава да използва химическо оръжие срещу иранската армия и след като хиляди загиват от него (през април 1987 г. в долината Балисан загиват 400 души), аятоллах Хомейни се съгласява на примирие. През 1988 г. Иран и Ирак подписват мирен договор под егидата на ООН.

Саддам прилага химическо оръжие още веднъж срещу кюрдите, борещи се за независима държава. На 16 март 1988 г. били унищожени много кюрдски села. Кюрдите твърдят, че по време на този геноцид са загинали 180 000 души.

За осемте години на войната са загинали общо 1 млн. души. Инфраструктурата в Ирак е разрушена, страната е доведена до състояние на мизерия. В края на 1980-те години стават известни разкритията, че по време на войната САЩ са въоръжавали и Иран и Саддам Хюсеин завинаги губи доверие в тях. Разкритията "Иран-контри" за политиката на Пентагона били направени от американски журналисти.

На 2 август 1990 г. иракски войски нахлуват в Кувейт и окупират петролните находища на страната. САЩ оглавяват международна коалиция от 30 държави, за да освободят Кувейт. Започва операция "Пустинна буря".

Месец по-късно Саддам изтегля войските си. Макар войната да е приключила с поражение за него, диктаторът твърди, че е постигнал лична победа - той остава на власт и режимът му продължава да управлява. Световната организация обаче налага на Ирак санкции и страната изпада в международна изолация.

Багдад може да изнася петрол само в рамките на програмата "Петрол срещу храни", наложена заради войната в Залива.

Междувременно ООН изпраща инспектори в Ирак през 1991 г., за да проверят разработва ли страната оръжия за масово поразяване и ако да, до каква степен е стигнала програмата му. Багдад твърди, че няма такива оръжия и възпрепятства работата на инспекторите.

През декември 1998 г. иракският лидер гони оръжейните инспектори. САЩ и Великобритания започват операция "Пустинна лисица" срещу Ирак, като подлагат страната на усилени бомбардировки в продължение на четири дни.

Краят на управлението на Саддам слага операцията "Шок и ужас", започната през март 2003 г. и светкавично завършена от САЩ и Великобритания.

На 5 ноември 2006 г. в Багдад завърши първия епизод от новата сага “Западният свят наказва диктатора” със смъртната присъда по обвинение в престъпления срещу човечеството срещу бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин. Освен диктатора на бесилката бяха изпратени още неговият полубрат и ръководител на разузнаването Барзан Ибрахим ал Тикрити и главният съдия на Революционния съд Ауад Ахмад ал Бандер - и тримата заради масовото убийство на 148 шиити в град Дуджаил през 1982 г. Останалите обвиняеми по делото, бивши високопоставени функционери на режима на Саддам Хюсеин получиха присъди затвор.

Още преди началото на процеса срещу Саддам Хюсеин по обвинение в престъпления срещу човечеството, беше въпроса, кой да ръководи процеса, за да гарантира той ще бъде безпристрастен, след като няма да бъде разглеждан от Международен трибунал.

Тези, които се обявиха срещу процес в Ирак - предимно защитата на диктатора и правозащитни организации - предупредиха, че процесът може да се превърне в политическо отмъщение.

При началото на първия процес през октомври 2005 г., безпристрастността на съда бе защитена от тогавашния иракски премиер Ибрахим Джафари.

“Това което е важно за нас е да покажем на света, че иракското правосъдие е независимо, справедливо и прозрачно”, заяви той.

В началото на процеса, правозащитна организация “Хюмън райтс Уотч” разпространи изявление, в което се казва, че “налице са много притеснения относно това, че съда няма да може да осигури справедлив процес”.

Сред доводите, посочени в изявлението, са липсата на равноправие на защитата и обвинението и липсата на принципа за невинност до доказване на противното.
Въпреки всички тези доводи процесът започна, премина и завърши, съпътстван от скандал след скандал.

Първият съдия по процеса доброволно се оттегли, пречупен пред думите не бившия си диктатор. Той беше сменен от етнически кюрд - обстоятелство довело до допълнително напрежение в разпитите на Саддам Хюсеин. Последвалите над 80 свидетелски показания, нервни изблици от двете страни - на защитата и обвинението, отговориха на очакванията на международните наблюдатели за “съдебен фарс”.

“Долу окупатора. Да живее иракският народ. Смърт на неговите врагове”, викаше Саддам Хюсеин, докато го извеждаха от съдебната зала след обявяването на смъртната присъда.
Присъдата предизвика радост и тържества в цялата страна, както и протести в районите, населени предимно със сунити, което за пореден път показа разделението в Ирак, настъпило след началото на американската инвазия през 2003 г.

Адвокатите на Саддам Хюсеин го нарекоха “подигравка с правосъдието”.

"Това е подигравка с правосъдието и присъда, която идва от един незаконен съд, създаден от американските окупационни сили, който никога не може да осигури честен процес,” заяви един от адвокатите на Саддам пред кореспондент на Ройтерс от йорданската столица Аман.

“Това е най-малкото, което Саддам заслужаваше,” заяви говорител на иракският премиер Ал Малики.

Присъдата срещу Саддам е "важен етап за Ирак", посочи американският посланик в Ирак Залмей Халилзад.

Ръководителят на втория по големина сунитски блок в парламента на Ирак Салех ал Мутлак осъди присъдата на Саддам Хюсеин и предрече още по-големи кръвопролития между сунити и шиити.

Иракският президент Джалал Талабани заяви, че процесът срещу Саддам Хюсеин е бил честен, но не пожела да коментира присъдата поради опасения, че така може да засили напрежението в Ирак.

Присъдата беше приветствана от администрацията на американския президент Джордж Буш. Според Буш “това е повратен момент по пътя на Ирак към демокрацията”.

Наблюдатели определиха присъдата срещу Саддам Хюсеин като един от най-драматичните моменти в кървавата и изпълнена с вълнения история на Ирак. Пред съда беше изправен мъж, чието име кара някои иракчани да се разтреперят от ужас. Те обаче чуха решението на съда, че “Саддам Хюсеин е осъден на смърт чрез обесване заради престъпления срещу човечеството” и това ...

Не се превърна в повратната точка в задълбочаващата се криза в страната.
“Саддам раздели света и сближи САЩ и Иран”, написа в коментар няколко дни по-късно руският ежедневник “Независимая газета”.

Разпуснатата иракска партия БААС, чиито лидер беше Саддам Хюсеин заплаши, че ще извърши нападения срещу силно охраняваните зони в Багдад, ако бъде изпълнена смъртната присъда на диктатора.

"Ако президентът бъде екзекутиран, партията ще използва всички средства да унищожи седалищата на посолствата и службите за разузнаване на САЩ в Зелената зона", посочва ръководителят на БААС в комюнике, разпространено в Интернет.

На следващия ден след края на процеса британският премиер Тони Блеър също се изказа против смъртната присъда на Саддам Хюсеин. "Ние сме срещу смъртното наказание независимо дали става въпрос за Саддам или за някой друг," каза Блеър на пресконференция, но подкрепи процеса, дал възможност “да се разбере за жестокостта, тиранията и стотиците убити в Ирак”.

"Саддам не трябва да бъде екзекутиран дори и да е извършил престъпления срещу човечеството, тъй като животът на всеки човек е свято нещо," заяви кардинал Ренато Мартино, председател на Съвета по правосъдие и справедливост към Ватикана.
Един от най-интересните коментари, направени след процеса беше на международния анализатор Робърт Фиск, който на страниците на британския ежедневник “Индипендънт” написа: и все пак “осъдихме Саддам за нещата, които извършваше докато ни беше приятел”

Източник/ци: bgfactor.org

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!