Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Най-голямата опасност пред вторите пенсии
Автор: Стоян Панчев
Нашите 15 млрд. лв. във втория стълб ще продължат да растат, ставайки още по-апетитни за национализация. Истински голямата опасност за тях се оказва не в таксите, икономическите кризи или качеството на инвестициите, а в това, че могат да ни бъдат отнети с едно политическо решение. Особено, когато частните фондове се управляват с чиновническа пасивност и безхаберие, вместо с дълг към опазване на бъдещето за милионите работещи българи.
На 12 октомври се проведе кръгла маса с участието на държавата, частните фондове и експерти, която трябваше да реши какви следва да бъдат правилата за изплащане на първите пенсии от втория осигурителен стълб, предстоящо за близката вече 2021 г. Или поне така са очаквали от Асоциацията на частните пенсионни фондове, всъщност поводът беше изигран като политически капан, в който, както обикновенно, от фондовете паднаха с двата крака.
Вместо основната тема по страниците на медиите да е големият дружен успех на правителство и втори осигурителен стълб, след кръглата маса бяхме заляти с цунами от очевидно предварително подготвени статии и коментари, атакуващи една сериозна слабост в дизайна (или по-точно в изпълнението) на частните пенсии. А именно, че конкретна кохорта от първите пенсионери по новия режим, ще се наложи да получат по-ниски пенсии заради т.нар. коефициент на редукция от 20%, с който ще им се намали сумата за получаване от първия стълб. В оригиналния замисъл на пенсионната реформа, това намаление е трябвало да бъде повече от компенсирано с включването на новите допълнителни пари от втори стълб, но реалността днес е, че за някои пенсиониращи се през 2021 г., допълнителната сума няма да е достатъчна дори за постигане на равна нога с възползвалите се от стария ред.
Публичната атака по тази съвсем резонна линия хвърли частните пенсионни фондове в сляпа защита, която обаче се оказа дори по-вредна от традиционния им подход на пасивно мълчане. На същата кръгла маса, официалният представител на втория стълб, Даниела Петкова, заяви, че имало уговорка „да избягваме темата“. По този начин излезе, че не само ще са по-ниски пенсиите, но че пенсионните фондове, заедно с държавата, са криели това чрез конспирация. Нещо повече, излезе, че най-сетне социалният министър с честно сърце ще признае проблема, а фондовете са ядосани, че тайната им е разкрита. Да проследим стъпките на некомпетентност – съгласяваш се да мълчиш и игнорираш проблема, изненадват те с директна, подготвена атака-капан по същия казус и за капак се самокомпроментираш като основен виновник в ситуацията.
Ножовете за спестяванията на българите във втория стълб се точат. Материалите, част от кампанията срещу втория стълб, дали подкрепени с факти или лъжи, призовават към директно приключване на „измамата“ на втория стълб. И възможностите за още подобно говорене предстоят. Например, за пенсиониращите се през 2021 г., 2022 г., 2023 г. по закон е твърде късно да преместят партидата си в НОИ. Това значи, че ако се запази коефициент на редукция от 20% или повече, години наред ще имаме пенсионери, които са ощететени от тристълбовия модел. Безброй възможности за нови ПР кампании срещу частното осигуряване. Пък дори и да не последва пълна национализация на втория стълб, можем само да си представим колко хиляди българи ще бъдат уплашени и ще подарят парите си на държавата, за да избегнат несигурността на родните пенсионни фондове.
Дори със знанието, че държавният фонд „Пенсии“ е в тежко финансово положение, неговият разходопокривен модел, в комбинация с влошаващата се демография, отварят сериозни дефицити, които според бизнес цикъла варират между 40-60%. Не е трудно да разберем защо, според социология на "Алфа Рисърч", представена в предаването по БНТ „Референдум“, 65% от българите вярват на НОИ, а само 25% на частните фондове. Родните частни пенсионни фондове консистентно се провалят в това да защитават спестяванията на българина от политически посегателства. Освен последния гаф, който дава повод на сегашните дискусии, можем да посочим още немалко други от близкото минало. Няколко бързи примера.
Спрялата пенсионна реформа – директна причина за днешния проблем - 20-те процента редукция.
Реформа, която, ако беше продължила по предвидения план към 7-10% лична вноска, щеше днес да предоставя много по-сериозни суми на пенсиониращите се. Престъпната пасивност през 2014 г., когато този автор, заедно със свои колеги, трябваше да организира протест в студена декемврийска нощ, за да спре плануваната национализация на втория стълб. Лягането по гръб пред държавата през 2015 г., когато цялата пенсионна система беше компроментирана с възможността за едностранно прехвърляне от втория към първия стълб, но не и обратно. И дори т.нар. успех от последната кръгла маса, договарянето за начина на изплащане на пенсиите, който включва и доживотна пенсия, независимо от размера на спестяванията. Практическа социализация на втория стълб и ново компроментиране на принципите на добро пенсионно осигуряване.
Създава се ясно усещане, че отношението на ръководителите на фондовете в задължителното частно осигуряване към нашите спестявания е не по-различно от това на временен експлоататор към чужд ресурс. На бюрократ с достъп до нечии пари, успяващ да извлече от тях сериозна рента под формата на такси за управление. Отгоре на всичко, или напълно зависим от политическата власт, или лесно манипулируем от нея.
Нашите 15 млрд. лв. във втория стълб ще продължат да растат, ставайки още по-апетитни за национализация. Истински голямата опасност за тях се оказва не в таксите, икономическите кризи или качеството на инвестициите, а в това, че могат да ни бъдат отнети с едно политическо решение. Особено, когато частните фондове се управляват с чиновническа пасивност и безхаберие, вместо с дълг към опазване на бъдещето за милионите работещи българи.
Източник/ци: http://glasove.com/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!