Буднаера-Епохалнивремена
Буднаера-Епохалнивремена: Новини и горещи теми от България и света
Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство



spacer
Joseph Robert Jochmans, Lit. D., atlantisrising.com
Image courtesy of: Keith Fitzpatrick-Matthews
23.11.2014

Десетте най-неуместни артифакти

...

 

Наречени от науката „неуместни”, тези артифакти не се вписват в установения образец на нашата праистория, а по-скоро навяват мисълта за напреднали цивилизации, съществували много преди сформирането на известните ни древни култури. Въпреки, че подобни открития с присъщата им сложност са добре документирани, повечето историци предпочитат да ги замитат под чергата на човешката история, правейки я все по-„гърбава” и по-неудобна за ходене. Но за разсъдливия Homo sapiens е трудно да не забележи, че подобни неуместни артифакти са в противоречие с известната консервативна картина за нашето антично минало.

Човечеството е започнало от примитивното и постоянно е вървяло нагоре в развитието си – това е неизменният отговор, предлаган от всеки съвременен музей и исторически учебник. Повечето от запазените в археологическите и геоложки архиви находки са старателно подредени, за да съответстват на този общоприет и праволинеен възглед за нашето минало. При все това, съществуват много археологически артифакти, които ни предлагат съвсем различно обяснение за това, какво наистина е станало.

Тези загадъчни артифакти потвърждават древни легенди и предания, които описват човешката история не като линеарна, а като циклична. Забравени епохи и бивши светове са се издигали и падали на големи цикли през милиони години, но са останали загубени за нашата памет, освен посредством митовете и откриваните удивителни предмети.

Десетте най-неуместни артифакти, и това, което те разкриват за нашето неизвестно наследство, са следните:

Загадъчните батерии на Вавилон

1. Загадъчните батерии на Вавилон

През 1938 г. австрийският археолог д-р Вилхелм Кьоних открива в килера на музей предмет, който ще промени драстично всички концепции за древната наука. Намереното от него, датиращо от преди две хилядолетия, петнадесетсантиметрово гърне от ярка жълта глина, съдържа меден цилиндър с размери 13 на 4 см. Краят на медния цилиндър е запоен с оловно-калаена сплав в съотношение 60:40, равняваща се на най-добрата съвременна сплав. Долната част на цилиндъра се помества в легло от гофриран меден диск и е запечатана с нещо подобно на смола или асфалт. Друг изолационен слой асфалт запечатва върха на цилиндъра и крепи неподвижна желязна пръчка изправена в центъра на медния цилиндър. По пръчката има доказателства за разяждане от киселина. Имайки познания в областта на механиката, д-р Кьоних се досетил, че тази конфигурация на глиненото гърне не е случайна, и всъщност не е нищо друго, а древна батерия.   

Древната батерия в Музея на Багдад, както и другите такива открити в Ирак, датират от Партианската персийска окупация, между 248-ма г.пр.н.е. и 226-та г.сл.н.е..

Освен това, Кьоних намира в Музея на Багдад посребрени медни вази, изкопани близо до шумерски останки в южен Ирак, датиращи от поне 2500-та г. пр.н.е.. Когато бивали леко потупани, вазите отделяли прах от синя патина, характерна за галванизирано до мед сребро. Оказва се, че притежаваните от персийците батерии са наследени от съществувала преди тях цивилизация на територията на Близкия изток.

2. Странните електронни тръби от Дендера

Странните електронни тръби от Дендера

На различни места в бившия Птолемичен храм на Хатор в Дендера, Египет, има странни стенни гравюри, които египтолозите не могат да обяснят с традиционните религиозно-митични понятия, но за които електроинженерите имат доста съвременна интерпретация.

В една от стаите, No. 17, най-горният панел изобразява Египетски свещеници, намиращи се в близост да нещо като правоъгълни тръби, и извършващи различни специфични манипулации. На всяка тръба има изображение на змия, продължаващо вътре в тръбата. Шведският инженер Хенри Киелсон отбелязва в своята книга „Изчезнала технология”, че тези змии се транслират от йероглифите като „сереф”, означаващо „да свети”, като той смята, че те символизират някаква форма на електричество. В горната дясна част на тази сцена има кутия, намираща се върху изображението на египетския бог Aтум-рa, което отъждествява тази кутия с източник на енергия. Към кутията е привързан преплетен кабел, който инженерът по електромагнетика Алфред Д. Билек определя като точно копие на инженерните схеми, използвани днес за изобразяване на сноп от проводници на електрически ток. Кабелът излиза от кутията, преминава през цялата основа на рисунката и завършва в тръбните обекти. Всеки от тези обекти е опрян на колона, която Билек оприличава на високоволтов изолатор.

Тръбните обекти доста наподобяват на телевизионни кинескопи, впечатление, което не е далече от истината, тъй като електронният специалист Н. Захариус идентифицира тези обекти като електронни кутии, предвестниците на съвременния кинескоп.

Въпреки, че сцените в горната си част са повредени от вандали в наше време, други рисунки, намерени в криптата под Светилището на Светилищата, са запазени почти напълно и изобразеното на тях задълбочава дори още повече загадката за странните елктронни тръби. Тук тръбите не само са показани в процес на работа, но има и нещо допълнително, което може да предположи за действителното предназначение на тръбите. В няколко от случаите се виждат мъже и жени, сядащи под тръбите с протегнати ръце и събрани длани, означаващо, че са в състояние на приемане. Интересно, какъв вид радиационна операция е била извършвана тук…?


3. Загадката на Колоната Ашока

Загадката на Колоната Ашока

Свидетелство за древни металургични умения съществува в Делхи, Индия, където се намира така наречената Колона Ашока. Тя е висока около 7 метра, има диаметър 40 сантиметра и тежи около 6 тона. Направената от солидно ковано желязо колона е изградена от експертно споени дискове. Надпис в основата й представлява епитаф към цар Чандра Гупта II, който умира през 413-та г.сл.н.е..

Въпреки, че възрастта на колоната е доста над едно и половина хилядолетие, нейният химически състав е забележително добре съхранен. Гладката й повърхност е като полиран месинг, по който могат да се видят само няколко случайни драскотини и ерозии. Загадката се състои в това, че всеки еквивалент на желязото, изложен на дъждовете, ветровете и температурите на индийските мусони в продължение на повече от 1 600 години, щеше вече много отдавна да се е превърнал в ръжда.  

Производството на желязо и технологиите за неговото съхранение са далеч извън възможностите на човека от 5-ти век. Вероятно колоната е много по-стара, може би на няколко хиляди години. Кои са били загадъчните металурзи, направили това чудо, и какво е станало с тяхната цивилизация?


4. Неуместният компютър от Aнтикитера

Неуместният компютър от Aнтикитера

Няколко дни преди Великдена на 1900 г. гръцки водолази, събиращи морски сюнгери, открили близо до малкия остров Aнтикитера останките на древен кораб, пълен с бронзови и мраморни статуи, както и с разнообразни артифакти, датирани след това от периода между 85-та и 50-та г.пр.н.е..

Сред находките била малка безформена бучка от кородирал бронз и изгнило дърво, която била изпратена заедно с другите артифакти за по-нататъшно проучване в Националния музей в Атина. Скоро след като дървените фрагменти изсъхнали и се съсухрели от излагането им на въздуха, бучката се отворила, разкривайки очертанията на система от зъбни колела, наподобяващи тези на съвременен часовник.

Неуместният компютър от Aнтикитера

През 1958 г. д-р Дерек Дж. де Сола Прайс успешно възстановил външния вид на тази машинка и нейното използване. Системата от зъбни колела пресмятала годишното движение на Слънцето и Луната. Подреждането на колелата показва, че предавките могат да бъдат лесно придвижвани напред и назад с различна скорост. Оказало се, че устройството било не часовник, а по-скоро нещо като калкулатор, който може да покаже местоположенията на небесни тела в миналото, настоящето и бъдещето.

Много вероятно е устройството да произхожда от време, много преди това на гърците, и от земя, далечна и неизвестна за нас днес.


5. Полет в древен Египет

Полет в древен Египет

През 1898 г. в гробницата на Па-ди-Имен в северна Сакара, Египет, бил открит необикновен крилат обект, датиращ от около 200-та г.пр.н.е.. По времето, когато странният артифакт бил изпратен в Музея на Кайро, на съвременната авиация все още й предстояли няколко години за да се появи, поради което той бил каталогизиран и оставен да събира прах, наред с други разнообразни предмети.

Седемдесет години по-късно, д-р Kахлил Месиха, египтолог и археолог, проучвал музейна изложба на статуетки от птици. Оказоло се, че докато повечето от експонатите били действително скулптури на птици, артифактът от Сакара не бил. Той притежавал характеристики, които не се срещат при птиците, а са част от съвременен самолетен дизайн. Д-р Месиха, бивш ентусиаст по самолетни модели, незабавно разпознал самолетните отличителни черти и убедил египетското Министерство на културата да го проучи.

Направен от много светъл явор, самолетният макет тежи 14 грама и е с прави, аеродинамични криле, простиращи се на около 20 сантиметра. В опашката на самолета, посредством жлеб се вмъква прецизно част, наподобяваща опашната перка на съвремененните самолети.

Нормалната самолетна версия на макета би могла да лети с тежки товари, поддържайки скорост между 72 и 105 км в час. Което не е известно обаче, е какъв е бил източникът на енергия на този летателен апарат. В този си вид, моделът ще е съвършен безмоторен самолет. Въпреки че е над 2 000-годишен, той се рее на значително разстояние само при леко поклащане на дланта. Напълно възстановени копия от материала балса пътуват дори още по-надалече.

Mесиха забелязва, че древните египтяни често са правели умалени модели на всичко, за което са имали познания от всекидневния си живот, и са ги поставяли в своите гробници, храмове, кораби, колесници, погребани слуги, животни и т.н.. Сега, когато е намерен модел на самолет, Mесиха се учудва дали някъде под пясъците на пустинята все още може да се намират останките на безмоторни самолети с действителните им размери.  

6. Реактивен самолет от Южна Америка

Реактивен самолет от Южна Америка

През 1954 г. правителството на Колумбия изпратило част от своята колекция от древни златни артифакти за обиколка из САЩ. Възложили на Eмануел Стаубс, един от водещите бижутери на Америка, да направи репродукции на шест от обектите. След петнадесет години един от предметите бил даден за анализ на зоолога и биолог Иван T. Сандерсън. След щателно изследване и консултиране с много експерти, поразяващото умозаключение на Сандерсън било, че обектът е поне хиляда-годишен модел на високоскоростен самолет.

Приблизително 5 см дълъг, обектът е бил носен на синджирче като медалион. Той бил класифициран към съществувалата преди инките култура сину, от 500-та до 800-та г.сл.н.е.. Сандерсън и д-р Артър Пойсли от Аеронавтския институт в Ню Йорк решили, че това не може да изобразява никое от познатите ни крилати животни. Всъщност, малкият артифакт изглежда по-скоро като нещо механично, отколкото биологично. Например, предните крила са с делтовидна форма и са силно заострени – доста нетипично за животно.

Реактивен самолет от Южна Америка

Опашната перка може би е най-нетипичната животинска част и е по-скоро самолтен елемент. Тя има формата на правоъгълен триъгълник, плоска е и е право перпендикулярна на крилете. Вертикални опашни перки имат само рибите, но никое животно няма вертикална перка без противоположна такава, която да балансира отдолу. Към загадката се прибавя и това, че на лявата страна на перката има отличителен знак, точно където се намират емблемите на много самолети днес. Отличителният знак е може би толкова неуместен, колкото и самият златен модел, тъй като е бил определен като арамейска или ранно-староеврейска буква - „бета” или „б”. Това може да означава, че оригиналният аероплан не е дошъл от Колумбия, а е бил произведен от много ранна раса хора, обитаваща Близкия изток и знаеща тайната на летенето.

7. Кристален череп от Атлантида

Кристален череп от Атлантида

Несъмнено, най-прочутият и загадъчен древен кристал е черепът, открит през 1927 г. от Ф. A. Mичел-Хеджес в разрушен храм на древния град на маите Лубантум, британски Хондурас, днес държавата Белиз.

Черепът е направен от единичен блок чист кварц, с височина 13 см, ширина 13 см и дължина 18 см. Има размера на малък човешки череп, с почти съвършени детайли. През 1970 г. на реставратора Франк Дорант било дадено разрешение да подложи черепа на тестове в лабораториите на Хюлет-Пакард. Разкрити били много аномалии.

Черепът е бил издълбан с пълно незачитане на оста на естествения кристал, процес, нечуван в съвременната кристалография. Не са били използвани никакви метални инструменти. Дорланд не е могъл да намери никакви уличителни за това белези. И наистина, повечето метали биха били неефикасни. Съвременно ножче не може да остави следа по него. От мъничките правилни драскотини близо до гравираните повърхности Дорланд определя, че черепът е бил първо издълбан в груба форма, вероятно използувайки диаманти. По-финото оформяне, изглаждане и полиране Дорланд вярва, че е направено като безбройно количество пъти са използвани вода и силициев пясък. Но ако това е вярно, този процес би трябвало да е отнел 300 години от неспирен труд. Така, че на нас ни се дава избора или да приемем този почти невъобразим подвиг като факт, или да признаем, че е използвана някаква форма на технология, която се е загубила.

Съвременната наука е затруднена да обясни уменията и познанията, които са съчетани за направата на това уникално произведение. Или както Гарвин обобщава:

„Днес, във времето когато човек успя да изкачи планини на Луната, такова постижение на практика е невъзможно да се повтори... И не става дума за умения, търпение или време. То просто не е възможно.”

Или както един от кристалографите на Хюлет-Пакард казва:

„Това дяволско нещо не трябваше да съществува.”.

8. Кой застреля Неандерталския човек?

Кой застреля Неандерталския човек

В Музея по естествена история в Лондон е показан череп на 38 000 години, от ранния Палеолит, изкопан през 1921 г. в днешна Замбия. На лявата страна на черепа има съвършено кръгла дупка, около 8 мм в диаметър. Интересно е, че около дупката няма радиални линии на разцепване, или други белези, които остават след използването на хладно оръжие, като стрела или копие. Срещуположно на дупката, черепът е разбит, и реконструкцията на фрагментите показва, че черепът е бил разбит отвътре навън, като от пушечен изстрел. Всъщност, който и да е по-бавен обект не би могъл да направи нито изкусната дупка, нито раздробяващия ефект. Експерти от съдебната медицина, проучили черепа, са единодушни, че такава черепна повреда не може да се нанесе от нищо друго, освен от метателно оръжие с висока скорост, нарочно изстреляно по праисторическата жертва, с намерение за убийство.

Ако по този човек действително е било стреляно с подобно оръжие, то може да се направят следните две заключения: или екземплярът не е толкова стар колкото се твъри че е и е бил застрелян от европеец в близките векове, или възрастта на останките е правилна и отличният стрелец е древен също.

Но имайки предвид фактът, че палеолитният череп е изкопан на дълбочина 18 метра под земята от основно оловни скали, второто заключение звучи по-правдоподобно. Обаче кой е знаел за барута преди 38 000 години? Във всеки случай не човекът от Каменната ера. Би трябвало да е съществувал друг човешки род, далече по-напреднал и цивилизован, при все това живеещ по същото време. Въпросът е, кое този отличен стрелец с пушка нарича свой дом?

9. Невероятният камък на д-р Кабрера

В един склад в Айса, Перу, се съхранява много уникална капсула на времето, съдържаща различни изображения. Там могат да се видят около 20 000 валчести скали, плочи и камъни с размер на топки за бейзбол, декорирани с поразително разнообразие на картини, в много от случаите неуместни за своето време. Собственикът им е местен лекар, аматьор археолог и геолог, д-р Хавиер Кабрера Даркуеа.

По-голямата част от използвания материал е сив андезит, извънредно твърда гранитна полу-кристална скала, която е много трудна за гравиране. Но според наблюденията на д-р Кабрера, хората са намирали тези гравирани камъни с години в района си. Най-напред те били видяни и регистрирани от йезуитския мисионер Отец Саймън, който придружавал конкистадо?ра на инките Франциско Пизаро през 1525 г.. Проби от тях са били изпратени за Испания през 1562 г..

Рисунките на камъните показват много сложни хирургически умения и медицински познания, като в някои от случаите те са дори по-напреднали и от съвременните. Има сцени на цезарови сечения, кръвопреливания, използване на акупунктурни игли за анестезиране (въведено на Запад едва от края на 1970-те години), деликатни операции на белите дробове и бъбреците, и отстраняване на ракови тумори. Има също така и подробни изображения на сърдечни и мозъчни операции, а на 20 от камъните е показана стъпка по стъпка процедурата за присаждане на сърце.

Това само по себе си е тревожно разкритие, показващо, че някой в неизвестната античност е постигнал ниво на умения, конкуририращо нашето. Но има снимки, които са дори още по-неуместни. Както е било забелязано от д-р Кабрера и проверено от други медицински лекари, там има каменни гравюри, които показват присаждане на мозък. Очевидно, праисторическите хирурзи са притежавали знания и умения за хурургията, които са няколко крачки пред тези на съвременната й посестрима.

10. Произведени метали на милиони години

Произведени метали на милиони години

За последните три десетилетия миньори от сребърната мина Уондерстон близо до Отосдал в западен Трансвал, ЮАР, изваждат от дълбоки скали няколко странни метални сфероиди. До момента са открити поне 200 такива. През 1979 г. няколко от тях биват внимателно проучени от Дж. Р. Mакливър, професор по геология към Университета на Уитуотърстенд в Йоханесбург, и Андреас Бишоф, професор по геология от Университета на Потчестрьом.

Металните сфероиди изглеждат като плоски кълба, с диаметър от 2.5 до 6 см, като външността им е оцветена обикновено в стоманено син цвят с червеникаво отражение, а в метала има мънички петънца от бели влакна. Кълбата са направени от стоманено-никелова сплав, която не съществува в природата, като нейната композиция изключва вероятността тя да е от метеорен произход. Някои от тях имат само тънка черупка с дебелина около 6 мм, и когато тя се счупи се открива странен гъбест материал, разпадащ се на прах при контакт с въздуха.

Което прави всичко това много забележително е, че сфероидите са изкопани от слой на пирофилитна скала, датирана посредством геологични и радиоизотопни методи на възраст от поне 2.8 - 3 милиарда години.

Добавяйки повече загадъчност към загадката, Ралф Маркс, кустос на южноафриканския музей в Kлерксдорф, заболязва, че докато стои заключен във витрината без никакви външни вибрации, експонираният в музея сфероид се върти бавно по оста си от само себе си, от някяква своя собствена енергия. Така, че в тези сфероиди може би има енергия, която все още е запазена и действа, дори и след вечността от три милиарда години.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Последни публикации