Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Другият 9-ти

Снимки: Евгений Халдей/ Корбис

Преди няколко дни случайно попаднахме на нещо уникално - докато търсихме актуална снимка на София в архивите на агенция Корбис, с изненада открихме множество фотографии на столицата от 9 септември 1944.

Снимките, както разбрахме по-късно, са правени от известния фотограф на Червената армия Евгений Халдей. Това обяснява факта, че почти всички от тях са запечатали еуфорията на жителите на София и безграничната им радост. Търсихме контрапункт на образите, защото макар и автентични , те са отразявали само едната гледна точка за събитията на 9-ти и след него.

В историята понякога има необясними преплитания на дати и противоположни съдби. На 7 септември 1978 година на моста Ватерло над Темза в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма.

Умира няколко дни по-късно. Тази неделя, 10 септември, от 17 часа в църквата "Свети Илия" в Княжево епископ Константин ще отслужи панихида по повод 28- годишнината от убийството му.

Другата гледна точка за 9-ти, която разобличава едноплановата еуфория от фотосите, са талантливите думи на Марков. Тоталитарната комунистическа власт в България не се е плашила от ничии думи толкова много и дълго, колкото от думите на Георги Марков.

Неговите "Задочни репортажи за България", най-точната писателска и публицистична диагноза на времената в страната ни след 9-ти, се превърнаха в толкова сериозна заплаха за тогавашната власт, че тя отне живота му.

Днес припомняме 9-ти, през обектива на Евгений Халдей и думите на Георги Марков, двама очевидци на събитията, две версии за една от най-тъжните дати в новата ни история.

„Но за да не бъде човек голословен, когато борави с такива опасни понятия като свобода и потисничество, бих се опитал за 34-ти път да направя едно сравнение между живота на българите през кой и дa е девети септември на трийсетте години, и кой и да е девети септември през последните трийсет години. По този начин ще стане ясно дали Денят на свободата наистина е направил българите по-свободни или пък просто ги е освободил от самата свобода.

А единственият критерий за свобода, който историята е утвърдила до ден-днешен, са правата (или свободите), на които се радва отделният обикновен човек. Свободните общества и свободните държави са свободни само дотолкова, доколкото са осигурили свобода за своите отделни обикновени граждани. На нормален човешки език не съществува друг критерий за свободна страна. За никое здраво човешко съзнание не е възможно да приеме, че например едно общество от затворници, живеещо според затворническия правилник, откъснато от света с високи стени, обучени кучета и стреляща без предупреждение охрана, може да се нарича СВОБОДНО ОБЩЕСТВО.

Нещо повече, и това специално искам да подчертая, ако същите затворници спят на пухени възглавници, ядат фазани с кестени, имат разкошни телевизори и още по-разкошни автомобили, ядат със сребърни прибори и могат да се радват на най-скъпи удоволствия - това с нищо не променя статута им на затворници. Те не са и не могат да бъдат свободни хора, поради простата причина, че не могат да отидат отвъд стените и кучетата.

Тази елементарна истина изглежда странно пренебрегната от ония, които казват, че българите сега били със 720 процента по-щастливи, отколкото българите преди 40 години, тъй като имали асфалтови шосета и броят на тракторите се увеличил с 490 процента или нещо подобно. Асфалтовите пътища и тракторите безспорно са важно нещо от живота на съвременния човек, но те сами за себе си едва ли имат някакво значение за свободата на кой и да е отделен българин. Още по-малко за щастието му.

Преди идването на комунистите на власт в България, повечето от пътищата наистина бяха прашни (както бяха по онова време в много страни по света). Но по тези прашни пътища се ходеше значително по-свободно и те водеха човека много далече. Притежаването на паспорт за чужбина беше зачитано гражданско право и не представляваше проблем за никого, нито пък съществуваше страшната машина на днешния паспортен отдел при Дирекцията на народната милиция. Почти сигурен съм, че ако човек запита днешните български граждани какво биха предпочели - да имат прашни пътища с паспорти или асфалтови пътища без паспорти - отговорът категорично би бил в полза на прахта....

Всички тия човешки права и свободи, които дори се съдържат в духа на прокламацията на Отечествения фронт и в името на които неговото правителство взе властта на 9-ти септември - „Денят на свободата“, изглежда бяха бързо погребани на другия ден - 10 септември, „Денят на народната милиция и Държавната сигурност!“

И сега си спомням за онзи лозунг, опънат навръх 10 септември на една голяма българска гара, където върху червеното платно с „революционна искреност“ беше написано:

„Да живее десети септември, ден на Народната милиция - единствена опора на Народната власт!“

Из „Празникът на свободата и празникът на милицията“, Георги Марков

Източник/ци: dnes.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!