Проф. Михаил Константинов: Истанбулската конвенция за България е затворена страница!
След решението на Конституционния съд този документ може да бъде приет у нас, само ако се промени конституцията, подчертава анализаторът
Проф. Михаил Константинов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
- Европейският парламент обсъжда в понеделник въпросът с приемането на Истанбулската конвенция. Предвижда се в четвъртък евродепутатите да призоват всички държави в ЕС да я приемат, сочат документите за започващата в Страсбург сесия. Евродепутатите ще настояват конвенцията да бъде незабавно възприета от държавите в ЕС, които още не са я ратифицирали. Според тях тези държави следва да предприемат всички необходими законодателни и политически мерки за спирането на насилието над жените и момичетата. Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна също като Истанбулската конвенция бе подписана от ЕС на 13 юли 2017 г., тоест преди 2 години, а 7 държави в Общността още не са я ратифицирали. Това са България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Словакия и Великобритания. Поканих за коментар проф. Михаил Константинов, който първи у нас и от това предаване предупреди за подводните камъни в документа. Проф. Константинов, защо упорито се подновява дебатът за ратификацията на Истанбулската конвенция?
- Защо се подновява с такава упоритост аз не знам, само че знам едни други факти. Първо, нека да видим какво е положението в България, както знаете с 8 на 4 гласа конституционния съд отхвърли Истанбулската конвенция и тя не може да бъде приета вече, без да се промени конституцията. Защото решенията на Конституционния съд имат силата на конституционни текстове. Между другото искам още един забележителен факт да спомена в това отношение – съставът на Българският конституционен съд е, както следва 7 мъже и 5 жени, нека видим кои са тези 8 души, които гласуваха против Истанбулската конвенция. Няма да ги казвам поименно, не е важно това, но всичките 5 жени, конституционни съдийки бяха против конвенцията, заедно с 3-ма мъже. Тоест, виждате, че българските жени на най-високата възможна позиция, защото знаете Конституционният съд е върхът на всичко, всичките жени – членки на този съд гласуваха против Истанбулската конвенция, и това трябва да е ясно на всички. Така, след това, ако си направим труда да погледнем, какво пише в тази конвенция трябва доста да се потрудим, защото тя е изключително нескопосан документ. Тя е писана просто от, айде да не казвам силна дума, но, полуграмотни хора, очевидно. По-важно е друго – да се погледне така нареченият обяснителен доклад към конвенцията, с който всички, много хора услужливо забравят. В член 53-ти от обяснителният доклад, който обяснява за кого се отнася конвенцията, за да няма някакви грешки. И сега, ако не възразявате, ще ви кажа тук точно какво пише в член 53-ти, значи тя, тази конвенция се отнася за: гейове, лесбийки, транс-сексуални, транс-вестити, травестити и т.н. Аз разбира се, за съжаление, не знам каква е разликата между транс-сексуални и транс-вестити, нали сега ще трябва да направя справка, но това са си такива от тези въпросните „трети“ полове, не знам вече колко са. Самите, теоретиците на джендърството говорят за 200 пола, до скоро бяха 40-50, вече са ги докарали на 200. Така, значи виждате, за какво става въпрос, не че тези хора, които аз изброих, не трябва да бъдат защитавани, разбира се, че трябва, както жените, така и мъжете. Но не знам дали го казах тук и всякакви мигранти също така, значи това са хората, които ще защитаваме. Разбира се, пак повтарям, те трябва да бъдат защитавани точно, както трябва да бъдат защитавани и другите хора. Между впрочем добре е да се познава статистиката, значи около три четвърти от насилието в България срещу хора, три четвърти е срещу жени и една четвърт е срещу мъже, така че насилието срещу мъже съвсем не е малко. Говоря за това насилие, което е такова стандартно с употреба насила, побой и т.н. Така че, аз смятам, че трябва да говорим за защита правата на всички. Кой знае защо в тази конвенция никой не говори за бременни жени и за майки с деца, които се нуждаят от най-голяма защита. След това, статистиката наистина трябва да се познава, защото ако в България е имало 500 убийства годишно през 1995 г., забележете 500, сега те са паднали на 100 за миналата година, тоест 5 пъти са намалели убийствата в България. И сега, нека да видим колко от тези убийства са на мъже и колко на жени, говоря с приблизителни проценти, но 80% от убитите са мъже и около 20% или по-точно 18% от убитите са жени. Тоест, ние годишно, за голямо съжаление, имаме около 18-19-20 убити жени. Сега, разбира се някои от тях не са в резултат от домашно насилие, а резултат на други такива действия, но това са тези случаи за насилственото отнемане на живот. Така че, като се говори, трябва да се има предвид от къде сме тръгнали и къде се намираме. Още нещо, България е в миналото сравнително добре по брой на убийства, в смисъл доста са малко, но има един друг параметър, по които сме световни шампиони – имаме 99% разкриваемост. За разните българомразци ще повторя още един път – в България се разкриват 99 на 100 от убийствата. Това е ужасяващо висок процент, мисля, че сме номер едно в света. Тоест, от 100 убийства, които стават годишно в България, ние разкриваме 99, или в най-лошият случай 98 – това са фактите. Действително, има още много какво да се направи за защита правата на жените и изобщо на слабите членове на обществото, но нека да знаем точно къде де намираме. Има да кажем държави, които са подписали конвенцията, те са оптимизалните държави, както ги наричаме, при тях тези параметри, за които говоря, са много по-лоши и убийствата са повече, и изнасилванията са повече и т.н. Така че, в България има какво да се направи, но съвсем тук не е някакъв Содом и Гомор, както се опитват да ни го кажат, напротив българските органи си вършат работата, световни шампиони сме по разкриваемост на убийства, и разбира се, трябва да продължи тази работа, да се приемат съответните закони – те са си приети, по-скоро трябва да се прилагат. Аз не виждам с какво българските закони са по-лоши от всички останали. Те са изключително изчерпателни, поне на хартия правата на всички са защитени, и сега, разбира се, има някакви идиоти, които си бият жените, да, както има други пък, които бият мъже, защото отново ще повторя от 4-ри жертви на насилие 3 са жени и 1 е мъж, това да не би да е нормално. Защото някой ще попита, къде има насилие над мъже, веднага ще ви отговоря – много възрастни хора от нас, мъже са малтретирани, няма да казвам от кого, но една четвърт от малтретираните са мъже. И така нека да резюмираме – има какво да се направи, но нека да не се занимаваме повече с този въпрос, защото Конституционния съд го е решил.
- Проф. Константинов след като Българският конституционен съд определи, че Истанбулската конвенция е антиконституционна, означава ли, че дебатът за нея е затворен за България?
- Значи, като казвам, че Истанбулската конвенция е един много глупав документ, писан от някакви хора, които не разбират право, то не означава, че в нея няма някакви полезни неща. Да, разбира се, споменават се неща, които е добре да се направят, но аз не виждам нищо повече в Истанбулската конвенция освен това, което е написано в нашите наказателни закони, които имат за цел превенция на престъпността и съответно наказване на виновници. Ние имаме 3 или 4, не, повече май – 4-5 закона, които точно фиксират тези неща. Освен това има конвенция на ООН за защита изобщо на правата на слабите членове на обществото, жените включително – тя е изключително изчерпателна конвенция. Тази Истанбулска конвенция просто не искам да казвам, защо очевидно се налага с такава истерия навсякъде, защото пък все пак не съм 100% убеден в това, но има нещо неестествено. Какво повече искат тези хора, както се казва – джендърите побесняха по света, това нещо аз не го разбирам. Има нужда от защита на слабите, но българските закони това го правят. Българската държава вече включва забрана на Истанбулската конвенция, чрез решение на Конституционния съд, това са фактите.
- Това означава ли, че тя няма да влезе за обсъждане и в българският парламент?
- Нека да се обсъжда, напротив. Аз съм за това да се обсъжда всичко, ако все пак някакви полезни постановки има вътре в нея нека те да влязат в съответните закони. Между другото забележете, че сама по себе си Истанбулската конвенция, която повтарям, потретвам, е един глупав документ, тя сама по себе си никого не защитава. Нейните постановки или част от тях е да влязат в законите. Това нещо в България е направено, ако има още нещо, което е полезно, има някакво зрънце полезно в този документ окей нека да влезе в съответния закон. Така че, да, обсъждане, но защо трябва да отваряме една вече затворена страница.
- Възможно ли е страната ни да предприеме необходимите законодателни и политически мерки за спирането на насилието над жените и момичетата без да се обвързва с Истанбулската конвенция?
- Естествено, че може, тя го е направила това. Значи, отново ще го повторя – България има едни от най–добрите параметри по разкриваемост на тежки криминални престъпления, като количество на тези престъпления, ние сме по-добре от половината така наречените големи демократични държави. Сега, има и една друга причина поради, която сме по-добре, защото там от години има заселени едни други хора с криминални постъпки и т.н. Примерно в една Швеция, не знам дали знаете, там положението е трагично с убийствата. И то от последните няколко години се случи тази случка. Значи България е много добре по тези параметри и разбира се, трябва още повече да се работи. Всяко насилие е недопустимо – и над жена, и над мъж, и над младо момиче и над младо момче.
- А у нас има ли цялостно преосмисляне на домашното насилие, като социален проблем с тежки обществени последици?
- Значи, тук съм склонен да мисля, че далеч не сме направили всичко, малко има така, как да кажа, може би наслоения от известна ориенталщина да я нарека в това отношение. Много често, въпреки добрите закони властите си затварят очите пред насилието домашното, а и самите жертви често пъти го приемат това нещо. И за това трябва действително, много сериозна разяснителна работа, всички хора сме в равностойно положение и жени и мъже – трябва да зная своите права, те трябва да се обръщат към съответните органи. Вие знаете колко много ограничителни заповеди се издават в България, мисля, че около 3000 годишно, докато все пак убитите жени са да кажем 18 или 20, и то не всички са в резултат на това насилие домашно. Виждате че власите са взели мерки, вие ако нарушите ограничителна заповед влизате в затвора. Ограничителната заповед много добре защитава интересите на жертвата.
- Една тревожна статистика бе огласена – над 30 хил. са подадените сигнали за домашно насилие на телефон 112 през тази година. Над 30 хил. сигнала!
- Да, да, това го знам, това е много тревожно, но от друга страна се радвам, че все повече хора съобщават за това. Забележете, това че има 30 хил. сигнала не значи толкова, че те са се увеличили, колкото, че хората вече не се страхуват и съобщават за тези случаи на насилие. Така трябва да бъде. Всеки случай трябва да се докладва и съответно насилникът да бъде ограничаван, да бъде наказван и т.н.
- Все си мисля с конвенция, с документи можем ли да ограничим насилието, все едно какво е то?
- С документи нищо не можем да направим, трябва законите да бъдат съответно изчерпателни, да обхващат всички случаи и главното, да се прилагат. България има проблем с прилагането на своите иначе добри закони. Така че, това е, което трябва да се направи. Но ако самите хора не съдействат, ако жените в това положение, а и мъжете всъщност, защото ние казахме една четвърт от насилените хора са мъже, три четвърти са жени, ако тези хора не се обаждат, те не сигнализират, властите трудно могат да действат. Това е всъщност проблем на цялото общество, и е много хубаво, че се говори за тези неща, дано само да не се остане на едното говорене.
И Църквата е против новото антисемейно законодателство (СТАНОВИЩЕ ЗА ЗСУ)
Източник/ци: http://epicenter.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!