Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Икономисти от Швейцария: България е най-неспособната страна в ЕС да задържи талантите си
България изостава от почти всички европейски държави в умението си за създава, развива, привлича и задържа таланти сред българите и от чужбина. Тази година страната е подобрила резултата си спрямо миналата година, а за пет години се е оттласнала от дъното, но подробните данни показват, че това се дължи основно на единствените ѝ добри показатели – ниските разходи за живот и относителният ръст на работещите.
Привличането и задържането на талантливи служители и дори възнаграждението на управленския персонал не е приоритет на компаниите, страната и бизнесът не могат да се похвалят с мотивация на работещите и забележими политики за спиране изтичането на мозъци. По-евтино е, но и качеството на живот не е високо, а състоянието на правораздаването не гарантира защита на частните права на ниво, което да прави страната привлекателна за талантливите българи и чужденци.
Това са изводите в доклад на Института за развитие на управлението (IMD) в Лозана, едно от най-елитните учебни заведения за бизнес администрация в света. Световната класация за таланти (World Talent Ranking) проследява как страните „развиват, привличат и задържат високо квалифицирани професионалисти“. Използват се три групи фактори – инвестиции и развитие, привлекателност за страната и подготвеност на кадрите. В тези групи има общо 32 критерия – от конкретни данни до оценка качеството на инвестициите – и всеки фактор има еднаква тежест в крайния резултат.
За няколко години България се е изкачила в списъка от 63 държави – от самото дъно преди четири години (61-во място, когато и измерваните държави бяха толкова) до 52-ро през тази. Миналата година тя изпреварваше само Словакия, а тази – още две източноевропейски членки на ЕС, които са съвсем близо в класацията: Хърватия (53), Румъния (55) и Словакия (57).
Авторите на доклада отбелязват, че обучаването и задържането на талантлива работна сила е ключово за укрепване на конкурентоспособността, „особено в сегашния динамичен пейзаж“, в който предизвикателствата пред правителствата, бизнеса и обществата ще са все по-големи.
Освен повечето страни от ЕС преди България са и Саудитска Арабия, Казахстан, Индонезия, Филипините, Украйна и Йордания.
Инвестиции и развитие
Резултатите на България в първата категория фактори – инвестиции и развитие (инвестицията в и развитието на таланти в страната) са най-добри от трите категории, макар че средната им стойност почти „тъпче на едно място“ от 2015 г. насам (тогавашната 47-ма позиция става 44-та година по-късно и спада с 2 позиции тази година), но само там се отчита спад спрямо предходната година. В Европа с по-лош резултат са Словакия и Румъния (съответно 47-а и 54-та).
Като силни страни са описани делът на жените в работната сила(46.4% или 25-о място) и правителствените разходи за образование, които се падат на ученик в гимназиалния етап на образованието, измерени като дял от БВП на глава от населението (21.7% или 27-мо място). Като по-добър спрямо други държави показател е отбелязано съотношението между учители и ученици в гимназиалния етап на образованието (12.64 или 36-о място). Но резултатите от оценката на PISA за уменията на 15-годишните българи поставят страната на 42-а позиция.
Останалите шест показателя не са отбелязани изрично като слабите страни на България, но позициите ѝ по всички от тях са ниски: съотношение на ученици към преподаватели в началното образование (46), бюджет за образование като дял от БВП (48), общите публични разходи, които се падат на ученик (50), прилагане на професионално обучение на стажанти (53), обучение на служители (55) и здравна инфраструктура (58). Резултатът по последния критерий (оценката е доколко „удовлетворява нуждите на обществото“) е един от най-ниските за България и в трите категории.
Привлекателност – единствено с ниските разходи
Във втората категория – привлекателност („степента, в която дадена страна ползва талантите в чужбина“) България не е подобрила резултата си спрямо миналата година, но се е качила с 2 позиции спрямо 2015-а и е на 58-мо място.
Рязко се отличава като преимущество цената на живота в страната. Тук България е четвърта: индексът на цените на стоки и услуги (вкл. жилищата) е 62.10 (за отправна точка се използва Ню Йорк с резултат 100). Преди България (т.е. по-евтино е там) са само Казахстан, Южна Африка и Румъния. Непосредствено след нас са Украйна, Колумбия и Турция.
Не следва нито един резултат, който да поставя България в първата половинана списъка:
– привличане и задържане на таланти като приоритет на компаниите (60-о място)
– качеството на живот (59)
– възнаграждение на управленския персонал (58)
– мотивация на работещите (57)
– изтичане на мозъци (56)
– правосъдна система, работеща безпристрастно за всички (53)
– възнаграждение в сектора на услугите (52).
Малко по-добри са позициите в облагането на доходите (36) и излагането на замърсяване на въздуха (45).
Подготвеност – слаби резултати с едно изключение
В третата категория „подготвеност“ или „наличието на умения и компетенции у талантите“, където страната е на 55-о място (4 позиции по-добре спрямо 2015 г.) отново има един изключително висок резултат. Темпото на растеж на работната сила(2.86% в българския случай) поставя страната на трето място. Само Саудитска Арабия и Люксембург изпреварват България. След нея са отново Южна Африка и Колумбия, следвани от Мексико.
Подобно на предишната категория и тук по всички останали критерии резултатите са по-скоро слаби. Най-добра (37-а) е позицията при дела на чуждите студенти във висшето образование (1.71 на 1000 души, но не се измерва дали и колко остават да работят в България или просто използват по-достъпните университетски такси), следват езиковите умения като отговарящи на нуждите на компаниите (39-а). Адекватността на университетското образованиекъм конкурентността на съвременната икономика (59) и образованието по мениджмънт(63, най-слабият резултат сред всички изследвани страни) са посочени като най-незадоволителните фактори.
Не са много по-добри резултатите за:
– наличие на квалифицирана работна сила (51)
– съотносимост на началното и средното образование към нуждите на съвременна конкурентна икономика (51)
– служители с финансови умения (57)
– международен опит на мениджърите (55)
– компетентни висши ръководители, които да бъдат наети (51)
– дял на завършилите информационни технологии, инженерство, математика или природни науки (47)
– владеене на чужд език на ниво, необходимо за нуждите на фирмата (39).
Малки и средни европейски икономики оглавяват списъка
Европейски държави оглавяват класацията и тази година – повечето от тях, малки и средноголеми икономики (най-голямата сред тях, Германия, е едва 11-а), инвестиращи много в образованието и високото качество на живот. Швейцария и Дания са първа и втора за седма поредна година. Швеция е трета в последното издание. Източна Европа обаче е по-ниско в класацията – с изключение на Естония и Литва.
Под България са десетина страни, сред тях три от Европейския съюз: Хърватия, Колумбия, Румъния, Перу, Словакия, Турция, Индия, Мексико, Бразилия, Венецуела и Монголия. В долната част на таблицата проблемът е основно в изтичане на мозъци и слабите инвестиции в образованието.
Най-голямата икономика в света, Съединените щати, е на 12-а позиция. Канада обаче се е сринала със 7 места (до 13-а) спрямо предходната година. Силни са резултатите в Азия – Сингапур е единствената неевропейска страна сред първите десет (с три позиции нагоре спрямо предишната година). В класацията 15-и е Хонконг (а континентален Китай, от който автономният регион е част, е едва 42-ри), Тайван – 20-и, Малайзия – 22-ра, Корея и Япония, съответно на 33-о и 35-о място.
Как е в Източна Европа
Начело тук е Естония, следвана от Литва и Словения. Но авторите подчертават някои особености на това защо естонците са на 27-о място в класацията и те не говорят добре за реално наличие на таланти в страната. Естония е на позиция 21 по Инвестиции и развитие, на 23 по привлекателност и на 35 по подготвеност на кадрите. Силен положителен ефект оказват оценката според PISA (5), замърсеността на въздуха (6) и участие на жените на трудовия пазар (7).
Но след това идва съвсем различна реалност за предприемачите, търсещи качествени служители и мениджъри. По наличие на квалифициран персонал се оказва, че Естония е на последното 63-о място. Служителите с финансови умение са такъв дефицит, че тя е 58-а по този показател. Компетентни ръководители също се намират трудно – 57-о място. Отговорът е в критерия „изтичане на сиво вещество“ (41) и слизането до 40 позиция в използването на стажове.
По същия начин Словения (31) има съвсем прилични позиции по правителствени разходи за образование (10) и съотношение преподаватели към брой гимназиални ученици (8). Но е 42-а по привлекателност сред талантливите словенци и 53-та сред чужденците. Няма много качествени мениджъри с международен опит (49), компетентни висши ръководители (46) и студентите ѝ не се връщат много от чужбина (41).
Защо реалното наличие на таланти е важно
Успехът на инвестициите и развиването на таланти, както и способността да бъдат привличани и задържани те, се отразява в наличието на умения и компетентност сред работещите в страната, казват авторите. Когато оценяват реалното наличие на такива служители и лидери, те следят дали се увеличава работната ръка и качествата ѝ, както и доколко опитни и способни са наличните висши ръководители.
Перспективите си личат по способността на образователната система да отговори на търсенето на таланти от предприемачите. Това се оценява според това дали училища и университети могат да запълнят вакантните места за опитни специалисти в икономиката и дали обучават достатъчно добре на чужди езици. Накрая, от IMD следят и оценките според PISA и дали следващите в чужбина след това се прибират в родината си.
Петел
Източник/ци: http://onovini.eu/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!