Преврат ли е 10 ноември? Носталгията и наследството от Живков

Преди началото на манифестация към 1981 г. Чак до края на 80-те години по традиция на манифестации разкарват с джипки и електрокари по площадите портретите на Живков и другите членове на политбюро редом с портретите на членовете на Политбюро на СССР (вдясно на снимката). Снимка: архив e-vestnik

Иван Бакалов


ipsum dolor sit am et, consectetur adipi sicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Lorem ipsum dolor sit am et, consectetur adipi sic ing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Lorem ipsum dolor sit am et, consectetur Lorem ipsum dolor sit am et, consectetur adipi sicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Lorem ipsum dolor sit am et, consectetur adipi sic ing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Lorem ipsum dolor sit am et, consectetur

Възцаряването на Живков на т. нар. Априлски пленум през 1956 г. е организирано като заговор и осъществено като своеобразен безкръвен преврат, въпреки че става по всички изборни процедури на партийния устав. В следващите години Живков също така по устав отстранява един по един всички в ръководството на партията, които са имали съмнения в него и качествата му да бъде партиен вожд. Организиралата се около него висша номенклатура изпълнява волята му. По-нататък десетилетия наред периодично отстранява всички свои конкуренти във властта, които добиват популярност и влияние.

По подобен начин цели 33 години по-късно хората, които свалиха Живков, се оказват заговорници и превратаджии. Подготвят се, сякаш ще правят нещо нередно и противозаконно.

Отстраняването на Живков като генерален секретар и държавен глава е извършено по всички процедури според законите, конституцията и устава на БКП. Оставката му първо е приета с гласуване в Политбюро, после на пленум на ЦК, а в Народното събрание е гласувано освобождаването му като държавен глава. Навсякъде с обсъждане, с изказвания. Няма как това да е преврат.

Някои от т.нар. реформатори, които го свалиха, са имали предварителни контакти с представители на съветския лидер Горбачов, с хора от висшето ръководство на КПСС, търсили са тяхното одобрение и подкрепа. Това после дава основание да се твърди, че свалянето на Живков е преврат, извършен изцяло под диктовката на Москва.

Както казва генерал Добри Джуров, един от близките хора на Живков, който го е убеждавал да си подаде оставката – “Всеки претендира да знае Христовата истина за 10 ноември”.

Години наред неизменно наричаха свалянето на Живков преврат. И изведнъж през 2017 г. някои медии поднесоха като сензация, че не е имало никакъв преврат, Живков сам си подал оставката. Това стана след публикуване на мемоарната книга на Георги Йорданов, бивш министър на културата и кандидат-член на Политбюро, в която се съдържа и стенограмата от заседание на Политбюро на 9 ноември. На него обсъждат и приемат оставката на Живков, която той сам внася в Политбюро. Някои медии сякаш за пръв път научиха за това заседание на Политбюро и го хиперболизираха. Този факт не е бил неизвестен през всичките години, в които се говореше за преврат, и стенограмата е била достъпна. А на другия ден след това „митично” заседание на Политбюро, Живков сам се изказва на пленума на ЦК на БКП на 10 ноември, че се оттегля, това става видимо, пред обществото.

Той предприема този ход, след като най-близките му в Политбюро Джуров, Йотов и секретарят на ЦК Димитър Станишев го съветват така, а т. нар. реформатори във висшето ръководство на БКП недвусмислено му казват, че времето му е отминало, и след срещи с руския посланик Шарапов, който го съветва същото и му показва, че вече е нежелан за Москва.

Към онзи момент Живков вече е като изкопаемо, извън времето си, мумифицирал се в дълголетната си власт диктатор, който започва да се разпада.

Приказките за 10 ноември като за преврат носят идеята, че Живков е бил свален някак преждевременно, несправедливо и подло, че с това се слага край на социализма. Но онези, които мислят така, как си представят, че България можеше да продължи с Живков начело? Дори още няколко месеца, камо ли години? След като рухват Стената в Берлин и всички режими в Източна Европа? Специално в „българския случай” падането на Живков от власт беше силно закъсняло с поне 10-15 години. В други източноевропейски страни тамошните дългогодишни генерални секретари на неговата възраст се бяха оттеглили, а тези като Чаушеску в Румъния и Хонекер в ГДР имат далеч по-малък стаж на върха от българския „доайен”.

От друга страна, някои наричат 10 ноември преврат, за да доказват, че хора от висшето ръководство на БКП са били жадни за власт и затова коварно са го отстранили. Събитията след това опровергават и тази идея. Започна процес на демократизация, преговори на Кръгла маса и т. н. промени, каквито станаха в цяла Източна Европа. Абсурдно е било да продължи режимът с нови лица начело. Дори след като БСП печели изборите през 1990 г. с голяма преднина, няколко месеца по-късно съставя коалиционно правителство с неутрален премиер – съдията Димитър Попов, включващо 7 безпартийни министри, 7 от БСП, трима от СДС и двама от БЗНС.

Носталгията и наследството от Живков

След мъчителния преход, само няколко години след 10 ноември, се появи носталгия по времето на Живков. Обяснимо е. Дори в Албания някои си харесват абсурдния режим на Енвер Ходжа, покрил цяла страна с бункери и поставил я в пълна изолация от света.

В България чак бункери и такава изолация нямаше.
Социалистическият период от историята на България има и успехи, индустриално развитие, културни и научни постижения, съвсем нелош стандарт на живот, според статистиките на ООН за света от този период. България попада по-близо до развитите страни по стандарт. Но в икономиката се натрупват деформации, тя е силно зависима от евтин внос на суровини от СССР, и когато техните цени се нормализират при новия курс на Горбачов, тя стига до колапс. Живков непрекъснато взима външни заеми (обратно на Чаушеску), за да крепи режима си. И реалният крах настъпва след като пада от власт. Той някак хитро прехвърля негативите на онези, които го свалиха.

Непоклатимата власт на Живков нанася трайни вреди върху обществото. След като той е незаобиколим 33 години наред, интелигенцията няма друг начин на съществуване, освен чрез колаборационизъм с режима, под една или друга форма. Населението е превърнато в стадо, на което свеждат да изпълнява концепции и решения на пленуми и конгреси. Това създава една лицемерна среда – всички цитират и уж спазват партийните идеологеми и повелите на първия партиен и държавен ръководител, а всъщност никой не вярва в тях. Днешните констатации, че в България гражданското общество е слабо, се коренят основно в този едноличен режим, отнемал инициативността и свободата. Така десетилетия по-късно обществото не се е отървало от манталитета, че някой ще дойде „да ни оправи”, свикнало като при Живков някой отгоре да решава всичко.

Сравненията на България с други социалистически страни от Източния блок 30 години по-късно не са в наша полза. Българският модел беше – социализъм като при тях, но несравним с тях едноличен режим.

Днес много се говори за добрите страни на тогавашния „социалистически” модел. Както казва ген. Цвятко Анев, един от участниците в преврат срещу Живков през 60-те, който е враг на режима, но и убеден комунист: „При социализма беше добре не благодарение на Живков, а въпреки него”.

Българите са разделени и споровете не стихват – всеки вижда в онова време добрите или лошите страни. Някои приписват всичко добро или всичко лошо от онзи период на Живков. Комунистическият режим се е слял с едноличния режим и не може да се отдели от него.

Експериментът с т. нар. социализъм закономерно рухна като потиснически режим. По-успешен социализъм се разви в някои т. нар. капиталистически страни в Западна Европа, по напълно демократичен път.

Специалното издание на сп. „Биограф“ по повод 30 години от падането на Стената и Живков

А днес в България в демократични условия се развива примитивен капитализъм, без сериозни регулации, със силни монополи, с най-голяма бедност и най -дълбокото социално неравенство в Европейския съюз, сравними по показатели само със страни от Азия и Африка.

При прехода систематично бяха разрушени селското стопанство и икономиката, вместо да бъдат реформирани и надграждани. Така от България емигрираха над 2 млн. души, което всъщност е най-тежката криза, без шансове да бъде превъзмогната, защото 30 години след падането на комунизма българи продължават да напускат страната в търсене на по-добре платена работа и условия на живот.

– От специалното издание на списание „Биограф“ – History Special – по повод 30 години от падането на Стената и Живков

Източник/ци: https://e-vestnik.bg/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!