Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Китайски закон за цензурата ще бъде наложен на всички медии

ПЕКИН – Китай разработва проектозакон, който заплашва с глоби медиите, съобщаващи за "внезапни инциденти" без предварително разрешение, и който закон ще бъде прилаган както срещу китайски, така и срещу чужди новинарски организации, съобщи служител, участваш в подготвянето на този проектозакон.

Законът е в процес на разглеждане от китайското законодателство и включва налагане на глоби до 12 500 щатски долара ако медиите публикуват без предварително упълномощаване събития като болестни епидемии, природни бедствия, социални вълнения, или други така наречени „внезапни инциденти”, за които се вземе решение, че не отговарят на истината, или че застрашават обществения ред в Китай.

Уанг Йонгчинг, заместник-министър на законодателния отдел в Държавния съвет на Китай, каза на пресконференция, че този закон ще трябва да се приложи на всички новинарски организации, включително и на чужди вестници, списания и предавателни станции, чиито методи на работа обикновено се различават от тези на местните китайски медии.

"Аз смятам, че ще трябва да се прилага и за тях – по същият начин, по който когато китайски репортер отиде във Франция или Англия трябва да съблюдава вашите закони.", каза Уанг, отговаряйки на въпроса за приложимостта на закона върху чужденци. "Той се отнася до дейността. Ако дейността, с която се занимавате е репортерство, тогава също ще трябва да се подчините на тези правила."

Чуждите новинарски организации с офиси в Китай имат ограничения относно пътуванията си и биват внимателно наблюдавани от силите за сигурност там. Но властите, отговорни за пропагандата, общо взето не са се опитвали да цензурират чужди новинарски репортажи по начина, по който те правят това с вътрешните новини.

В резултат на това, чуждите вестници и списания понякога представят чувствителни политически и социални въпроси, включително протести и епидемии, за които местната медия не може да докладва свободно.

Предназначението на брифинга на Уанг бе да се успокоят медиите, че предложеният закон е насочен главно към наказване на онези правителствени служители, които не си вършат добре работата при справяне с внезапни инциденти, като например извънредни положения от здравословен характер, или минни злополуки.

Клаузата, засягаща медиите, цели само предотвратяване на злонамерено поведение от страна на медиите, заблуждаващо обществеността своеволно, каза Уанг.

Винсент Бросел, ръководител на азиатско-тихоокеанския отдел на Репортери без граници смята, че тази политика на китайското правителство не защитава интересите на хората. Като вместо да насърчи китайските медии да бъдат по-прозрачни относно животрептящи за хората въпроси, китайското правителство принуждава китайската медия да засилва своя контрол.

Бросел отбеляза, че свободата на китайската медия по здравословните въпроси и въпросите за безопасността са се подобрили след инцидента на SARS през 2003 г., и изрази своето съжаление, че китайското правителство предприема стъпка назад в това отношение.

Ройтерс съобщи, че Китай има много дълга история на прикриване на злополуки. Подчиняваща се на китайската новинарска теория за съобщаване само на добрите новини и скриване на лошите такива, медията не съобщава за злоезичните опозиционери, които могат да накърнят имиджа на управляващата партия. През 1975 г. 85 000 души загинаха от срива на язовира в провинция Хенан, но за този инцидент не бе споменато до 1988 г., когато той бе цитиран в книгата за най-катастрофалните бедствия на двадесети век в Китай.

Новината за експлозията на химически завод в провинция Джилин през ноември миналата година бе държана в тайна с дни от правителството. Експлозията замърси река Сонхуар, поради което за седмица бе спряно водоснабдяването на девет милиона жители от град Харбин, важен център в североизточната част на Китай.

Източник/ци: The New York Times, Epoch Times

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!